Мухоморки
 | За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |  |
| Мухоморки | ||||||||||||
.jpg) Червена мухоморка (A. muscaria) | ||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||
| ||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||
Pers., 1797 | ||||||||||||
| Синоними | ||||||||||||
| ||||||||||||
| Мухоморки в Общомедия | ||||||||||||
| [ редактиране ] |
Мухоморките (Amanita) са род базидиеви гъби от семейство Мухоморкови (Amanitaceae).[1][2] В широката си употреба названието „мухоморка“ е свързвано почти винаги само с неядливите и отровни гъби от този род. Названието „мухоморка“ идва от използването на червената мухоморка като убиец на мухи и други насекоми.
В масовото съзнание дълбоко е залегнала идеята, че мухоморките са смъртоносно отровни, което е истина само при зелената мухоморка (A. phalloides) и бялата мухоморка (A. virosa). За щастие те са рядко срещани в България.
Без съмнение най-популярните от рода Amanita са червената мухоморка (A. muscaria) често ползвана от художници в детски книжки като илюстративен материал и пантерката (A. pantherina). И двете гъби са (условно) силно отровни, предизвикващи неприятни реакции в организма от гадене до халюцинации и загуба на съзнание, както и смърт в много по-редки случаи. И двете гъби са използвани ритуално в древните култури на Северна Европа както и в други култури. „Сома“ е древна ритуална напитка за постигане на просветление приготвяна от червена мухоморка споменавана в зороастрийски и ведически текстове. Интересен факт е че отровните вещества се отделят непроменени с урината, свързан с начина на употреба при северните народи. Отровните вещества са иботенова киселина и мусцимол, като при изсушаване иботеновата киселина преминава в мусцимол чрез декарбоксилиране. Отровните вещества са концентрирани под кожичката към върха на гъбата. В Русия настойка от червени мухоморки се приготвя, ползва и продава като лечебно средство. Гъбата Булка (A. caesarea) е добре известна вкусна, ядлива гъба членка на този род като може да бъде объркана в много млада възраст с Amanita muscaria докато е неразтворена с яйцевидна форма.
Характеристики на Мухоморките
[редактиране | редактиране на кода]Плодните тела са едри и месести. Развитите гъби имат волва и бели парченца по гуглата, следи от универсално покритие. Цветът на споровият прашец е бял. Всички видове освен сурогризката имат пръстен на стъблото.
Списък на видове срещани в България
[редактиране | редактиране на кода]- Булка (A. caesarea)
- жълта мухоморка (A. citrina)
- жълто-розова мухоморка (A. gemmata)
- червена мухоморка (A. muscaria)
- пантерка (A. pantherina)
- зелена мухоморка (A. phalloides)
- бисерка (A. rubescens)
- сурогризка (A. vaginata) – Сива мухоморка
- Пролетна мухоморка (A. verna)
- бяла мухоморка (A. virosa)
- едролюспеста мухоморка (A. vittadinii)
Фотогалерия на видове от този род
[редактиране | редактиране на кода]
зелена мухоморка (A. phalloides)
бяла мухоморка (A. virosa)
пантерка (A. pantherina)
бисерка (A. rubescens)
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ МУХОМОРКА // Българска енциклопедия „А-Я“. София, Българска академия на науките – „Българска енциклопедия“; Книгоиздателска къща „Труд“, 1999. с. 704. Посетен на 27 ноември 2025.
- ↑ Данчовъ, Н. Г.; Данчовъ, И. Г. мухоморка (Amanita muscari) // Българска енциклопедия. София, Книгоиздателство Ст. Атанасовъ, 1936. с. 1046.