Муцио Атендоло Сфорца

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Муцио Атендоло Сфорца.

Муцио Атендоло Сфорца (на италиански: Giacomo (o Jacopo) Attendolo, Muzio Attendolo, Giacomuzzo, * юни 1369 в Котиньола в Емилия-Романя, + 4 януари 1424 при Л'Акуила), наричан също Джиакомо или Джиакомуцо, е основател на династията Сфорца.

Той е син на Джовани Атендоло (1352) и Елиза, която вероятно е дъщеря на Уголино Петрачини.

Муцио e кондотиер от селски произход и водач на една банда от авантюристи, към която се присъединил като юноша. Името „Сфорца“, (Силен) му дава главатаря на дружината Алберико ди Барбиано, заради изключителната му физическа сила. Бие се за Перуджа, Милано и Флоренция, служи на кралица Джованна II в Неапол и се сражава против испанците. Той служи на папа Мартин V (упр. 1417–1431), който го издига за римски граф.

На 4 януари 1424 г. той е удавен по време на поход в река Пескара при Л'Акуила.

Неговият извънбрачен син Франческо I Сфорца (* 1401; † 1466) поема командването.

Фамилия[редактиране | редактиране на кода]

Муцио Атендоло Сфорца се жени три пъти и има шест деца. С метресата си Лучия от Торсано той има три сина:

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Lacy Collison-Morley: The Story of the Sforzas, New York 1934
  • Nikolai Wandruszka: Die Anfänge der Sforza, Herzöge von Mailand, S. 8–22, In: Archiv für Familiengeschichtsforschung, Heft 1, März 1997
  • Muzio Attendolo Detto Lo Sforza, In: Enciclopedie on line, bei Istituto della Enciclopedia Italiana, Rom
  • Sforza. In: Meyers Großes Konversations-Lexikon. 6. Auflage. Bd. 18, Bibliographisches Institut, Leipzig 1902–1909, S. 396.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]