Мущени
|
Мущени Μουσθένη |
|
|---|---|
 |
|
  Мущени  Мущени |
|
| Страна |
 Гърция |
| Област | Източна Македония и Тракия |
| Дем | Кушница |
| Надм. височина | 124 m |
| Население | 1075 души (2001) |
| Пощенски код | 640 08 |
| Телефонен код | 25920-9 |
| Мущени в Общомедия | |
Мущени или Мещани, Мещян, Мощиян (на гръцки: Μουσθένη, Мустени) е село в Егейска Македония, Гърция, дем Кушница, област Източна Македония и Тракия с 1075 жители.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено в южните склонове на планината Кушница (Пангео). Отдалечено е от Кавала на 20 километра в западна посока.
История[редактиране | редактиране на кода]
Етимология[редактиране | редактиране на кода]
Според Йордан Н. Иванов името е жителско име от *Мещане от речното име Места, тоест от преселници от поречието на реката или от местното име Мѣсто. За първия случай са сравними племенните имена струмяне, тимочане.[1]
В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]
В края на XIX век Мущени е голямо гръцко-турско село в Правищка каза на Османската империя. В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) пише:
| „ | Мищена, смесено село; 1 църква, 1 училище, 1 джамия, 1 мюсюлманско училище. Жителите се занимават със земеделие; християните са гърци, мохамеданите помаци. Веднъж в седмицата става пазар. От града е на 3 и половина часа разстояние.[2] | “ |
Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Мощиянъ (Мищена) живеят 900 турци и 1300 жители гърци християни.[3]
По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Мощиян има 1525 гърци.[4]
В Гърция[редактиране | редактиране на кода]
В 1913 година селото попада в Гърция след Междусъюзническата война. Според гръцката статистика, през 1913 година в Мущени (Μουσθένη) живеят 1733 души.[5] През 20-те години турското му население се изселва по споразумението за обмен на население между Гърция и Турция след Лозанския мир и на негово място са заселени гърци бежанци, които в 1928 година са 195 семейства с 324 души.[6]
В 2006 година Кондилевата къща в селото е обявена за паметник на културата.[7]
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Мущени
Николаос Мартис (1915 – 2013), известен гръцки политик и историк
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Иванов, Йордан. „Местните имена между Долна Струма и Долна Места“. София, БАН, 1982, стр. 159.
- ↑ Верковичъ, С.И. „Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“. СПб, 1889, стр. 50.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 201.
- ↑ Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, pp. 232-233.
- ↑ Λιθοξόου, Δημήτρης. Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913 – Μακεδονία. // Архивиран от оригинала на 31 юли 2012. Посетен на 3 май 2009.
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
- ↑ ΥΑ ΥΠΠΟ/ΔΝΣΑΚ/49552/1391/26-6-2006 - ΦΕΚ 1081/Β/8-8-2006. // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Посетен на 30 май 2020 г.
| |||||||||||||||||||||||||||||
Портал „