Мущени

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Мущени
Μουσθένη
Μουσθένη - panoramio.jpg
Влаховият мост и Влаховата къща
Гърция
40.8614° с. ш. 24.1117° и. д.
Мущени
Източна Македония и Тракия
40.8614° с. ш. 24.1117° и. д.
Мущени
Кавалско
40.8614° с. ш. 24.1117° и. д.
Мущени
СтранаFlag of Greece.svg Гърция
ОбластИзточна Македония и Тракия
ДемКушница
Надм. височина124 m
Население1075 души (2001)
Пощенски код640 08
Телефонен код25920-9
Мущени в Общомедия

Мущени или Мещани, Мещян, Мощиян (на гръцки: Μουσθένη, Мустени) е село в Егейска Македония, Гърция, дем Кушница, област Източна Македония и Тракия с 1075 жители.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в южните склонове на планината Кушница (Пангео) на река Кастанес. Отдалечено е от Кавала на 20 километра в западна посока. В селото са запазени четири каменни моста - Влаховият,[1] Папуцоглувият,[2] Кондилевият[3] и Яревият.[4] Големият брой каменни мостове на толкова кратко разстояние - общо 4 каменни моста на разстояние от 400 m, свидетелства за икономическия просперитет на Мущени през османския период.[2] На юг от селото е големият многоарков Лъдженски мост.[5]

История[редактиране | редактиране на кода]

Етимология[редактиране | редактиране на кода]

Според Йордан Н. Иванов името е жителско име от *Мещане от речното име Места, тоест от преселници от поречието на реката или от местното име Мѣсто. За първия случай са сравними племенните имена струмяне, тимочане.[6]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В края на XIX век Мущени е голямо гръцко-турско село в Правищка каза на Османската империя.

Александър Синве ("Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Мостени (Mostheni) живеят 420 гърци.[7] В селото работи училище.[8]

В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) пише:

„ Мищена, смесено село; 1 църква, 1 училище, 1 джамия, 1 мюсюлманско училище. Жителите се занимават със земеделие; християните са гърци, мохамеданите помаци. Веднъж в седмицата става пазар. От града е на 3 и половина часа разстояние.[9] “

Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Мощиянъ (Мищена) живеят 900 турци и 1300 жители гърци християни.[10]

По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Мощиян има 1525 гърци.[11]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

В 1913 година селото попада в Гърция след Междусъюзническата война. Според гръцката статистика, през 1913 година в Мущени (Μουσθένη) живеят 1733 души.[12] През 20-те години турското му население се изселва по споразумението за обмен на население между Гърция и Турция след Лозанския мир и на негово място са заселени гърци бежанци, които в 1928 година са 195 семейства с 324 души.[13]

Прекръстени с официален указ местности в община Мущени на 5 май 1969 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Карагач[14] Καραγάτς Фтелия Φτελιά[15] връх в Кушница, С от Мущени[14]
Принудес[14] Πρίναύδες Пурнария Πουρνάρια[15] местност Ю от Мущени[14]
Шашли Σασλί Вурлорема Βουρλόρεμα[15]
Чал[14] Τσάλι Перистера Περιστερά[15] възвишение в Кушница (480,7 m), СИ от Мущени[14]
Чешме Даг Чешме Τσεσμέ Νταγ Βρύση Потистрес Ποτίστρες[15]
Батик Чешме Μπατὶκ Τσεσμὲ Вативрисо Βαθύβρυσο[15]
Кайнак[14] Καϊνάκη Пиги Πηγή[15] извор ЮЗ от Мущени[14]
Деве Буйну[14] Ντεβὲ Μουϊνοῦ Камила Καμήλα[15] връх в Кушница, СИ от Мущени[14]
Кел[16] или Хел[14] Κὲλ Λόφος Фалахрон Φαλαχρόν[15] връх в Кушница (1018), С от Мущени[16][14]
Кара Гьоз тепе[14] Καρὰ Γκιόζ Τεπέ Маврокорифи Μαυροκορφή[15] връх в Кушница, СИ от Мущени[14]
Медресе Бурну Μερτεσὲ Μπουρνοῦ Акровуни ᾿Ακροβούνι[15]

В 2006 година Кондилевата къща в селото е обявена за паметник на културата.[17]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Мущени

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Γεφύρι στην Εκκλησία ή στου Βλάχου (Μουσθένη). // Ελληνικός Ορειβατικός Σύλλογος Καβάλας. Посетен на 18 август 2022 г. (на гръцки)
  2. ↑ а б Γεφύρι στου Παπουτσόγλου (Μουσθένη). // Ελληνικός Ορειβατικός Σύλλογος Καβάλας. Посетен на 18 август 2022 г. (на гръцки)
  3. ↑ Γεφύρι Κονδυλίδη (Μουσθένη). // Ελληνικός Ορειβατικός Σύλλογος Καβάλας. Посетен на 18 август 2022 г. (на гръцки)
  4. ↑ Γεφύρι Γιάρη (Μουσθένη). // Ελληνικός Ορειβατικός Σύλλογος Καβάλας. Посетен на 18 август 2022 г. (на гръцки)
  5. ↑ Πολυγέφυρο στην Πιέρια κοιλάδα. // Ελληνικός Ορειβατικός Σύλλογος Καβάλας. Посетен на 18 август 2022 г. (на гръцки)
  6. ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 159.
  7. ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 44. (на френски)
  8. ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 45. (на френски)
  9. ↑ Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 50. (на руски)
  10. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 201.
  11. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 232-233. (на френски)
  12. ↑ Λιθοξόου, Δημήτρης. Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913 – Μακεδονία. // Архивиран от оригинала на 31 юли 2012. Посетен на 3 май 2009.
  13. ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 2012-06-30 
  14. ↑ а б в г д е ж з и к л м н о По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  15. ↑ а б в г д е ж з и к л Διατάγματα. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 266. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων. // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 79). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 5 Μαΐου 1969. σ. 711. (на гръцки)
  16. ↑ а б Rodholívos GSGS (Series); 4439. 2nd ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. 610/9542." In collections: Greece 1:100k Topographic Maps. Digital Archive McMaster University. London, War Office, 1944.
  17. ↑ ΥΑ ΥΠΠΟ/ΔΝΣΑΚ/49552/1391/26-6-2006 - ΦΕΚ 1081/Β/8-8-2006. // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Посетен на 30 май 2020 г.
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Мущени&oldid=11718582“.