Мущени

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Мущени
Μουσθένη
Гърция
40.8614° с. ш. 24.1117° и. д.
Мущени
Източна Македония и Тракия
40.8614° с. ш. 24.1117° и. д.
Мущени
Кавалско
40.8614° с. ш. 24.1117° и. д.
Мущени
Страна Гърция
ОбластИзточна Македония и Тракия
ДемКушница
Надм. височина220 m
Население569 души (2021 г.)
Пощенски код640 08
Мущени в Общомедия

Мущени или Мещани, Мещян, Мощиян (на гръцки: Μουσθένη, Мустени) е село в Егейска Македония, Гърция, дем Кушница, област Източна Македония и Тракия.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на 220 m[1] в южните склонове на планината Кушница (Пангео) на река Кастанес. Отдалечено е от Кавала на 20 километра в западна посока. В селото са запазени четири каменни моста - Влаховият,[2] Папуцоглувият,[3] Кондилевият[4] и Яревият.[5] Големият брой каменни мостове на толкова кратко разстояние - общо 4 каменни моста на разстояние от 400 m, свидетелства за икономическия просперитет на Мущени през османския период.[3] На юг от селото е големият многоарков Лъдженски мост.[6]

История[редактиране | редактиране на кода]

Етимология[редактиране | редактиране на кода]

Според Йордан Н. Иванов името е жителско име от *Мещане от речното име Места, тоест от преселници от поречието на реката или от местното име Мѣсто. За първия случай са сравними племенните имена струмяне, тимочане.[7]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В края на XIX век Мущени е голямо гръцко-турско село в Правищка каза на Османската империя.

Александър Синве ("Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Мостени (Mosthéni) живеят 420 гърци.[8] В селото работи училище.[9]

В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) пише:

„ Мищена, смесено село; 1 църква, 1 училище, 1 джамия, 1 мюсюлманско училище. Жителите се занимават със земеделие; християните са гърци, мохамеданите помаци. Веднъж в седмицата става пазар. От града е на 3 и половина часа разстояние.[10] “

Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Мощиянъ (Мищена) живеят 900 турци и 1300 жители гърци християни.[11]

По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Мощиян има 1525 гърци.[12]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

В 1913 година селото попада в Гърция след Междусъюзническата война. Според гръцката статистика, през 1913 година в Мущени (Μουσθένη) живеят 1733 души.[13] През 20-те години турското му население се изселва по споразумението за обмен на население между Гърция и Турция след Лозанския мир и на негово място са заселени гърци бежанци, които в 1928 година са 195 семейства с 324 души.[14] Според други данни в селото са заселени 983 бежанци. Според българската статистика от 1941 година в селото има 1896 души[1]

Селото произвежда тютюн и пшеница, както и слънчоглед и детелина.[1]

Прекръстени с официален указ местности в община Мущени на 5 май 1969 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Карагач[15] Καραγάτς Фтелия Φτελιά[16] връх в Кушница, С от Мущени[15]
Принудес[15] Πρίναύδες Пурнария Πουρνάρια[16] местност Ю от Мущени[15]
Шашли Σασλί Вурлорема Βουρλόρεμα[16]
Чал[15] Τσάλι Перистера Περιστερά[16] възвишение в Кушница (480,7 m), СИ от Мущени[15]
Чешме Даг Чешме Τσεσμέ Νταγ Βρύση Потистрес Ποτίστρες[16]
Батик Чешме Μπατὶκ Τσεσμὲ Вативрисо Βαθύβρυσο[16]
Кайнак[15] Καϊνάκη Пиги Πηγή[16] извор ЮЗ от Мущени[15]
Деве Буйну[15] Ντεβὲ Μουϊνοῦ Камила Καμήλα[16] връх в Кушница, СИ от Мущени[15]
Кел[17] или Хел[15] Κὲλ Λόφος Фалахрон Φαλαχρόν[16] връх в Кушница (1018), С от Мущени[17][15]
Кара Гьоз тепе[15] Καρὰ Γκιόζ Τεπέ Маврокорифи Μαυροκορφή[16] връх в Кушница, СИ от Мущени[15]
Медресе Бурну Μερτεσὲ Μπουρνοῦ Акровуни ᾿Ακροβούνι[16]
Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 1733[1] 1342[1] 1655[1] 1982[1] 1904[1] 1689[1] 1048[1] 1004[1] 868[1] 1075 647 569

В 2006 година Кондилевата къща в селото е обявена за паметник на културата.[18]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Мущени

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ а б в г д е ж з и к л м Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 230. (на македонска литературна норма)
  2. ↑ Γεφύρι στην Εκκλησία ή στου Βλάχου (Μουσθένη) // Ελληνικός Ορειβατικός Σύλλογος Καβάλας. Посетен на 18 август 2022 г. (на гръцки)
  3. ↑ а б Γεφύρι στου Παπουτσόγλου (Μουσθένη) // Ελληνικός Ορειβατικός Σύλλογος Καβάλας. Посетен на 18 август 2022 г. (на гръцки)
  4. ↑ Γεφύρι Κονδυλίδη (Μουσθένη) // Ελληνικός Ορειβατικός Σύλλογος Καβάλας. Посетен на 18 август 2022 г. (на гръцки)
  5. ↑ Γεφύρι Γιάρη (Μουσθένη) // Ελληνικός Ορειβατικός Σύλλογος Καβάλας. Посетен на 18 август 2022 г. (на гръцки)
  6. ↑ Πολυγέφυρο στην Πιέρια κοιλάδα // Ελληνικός Ορειβατικός Σύλλογος Καβάλας. Посетен на 18 август 2022 г. (на гръцки)
  7. ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 159.
  8. ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 44. (на френски)
  9. ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 45. (на френски)
  10. ↑ Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 50. (на руски)
  11. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 201.
  12. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 232-233. (на френски)
  13. ↑ Λιθοξόου, Δημήτρης. Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913 – Μακεδονία // Архивиран от оригинала на 31 юли 2012. Посетен на 3 май 2009. (на гръцки)
  14. ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  15. ↑ а б в г д е ж з и к л м н о По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  16. ↑ а б в г д е ж з и к л Διατάγματα. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 266. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 79). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 5 Μαΐου 1969. σ. 711. (на гръцки)
  17. ↑ а б Rodholívos GSGS (Series); 4439. 2nd ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. 610/9542." In collections: Greece 1:100k Topographic Maps. Digital Archive McMaster University. London, War Office, 1944.
  18. ↑ ΥΑ ΥΠΠΟ/ΔΝΣΑΚ/49552/1391/26-6-2006 - ΦΕΚ 1081/Β/8-8-2006 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Посетен на 30 май 2020 г.[неработеща препратка]
     Портал „Гърция“         Портал „Гърция“          Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Мущени&oldid=12161474“.