Мцхета

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Мцхета
на грузински: მცხეთა Flag of Georgia.svg
— град —
Панорама
Панорама
Relief Map of Georgia.svg
41.85° с. ш. 44.7167° и. д.
Мцхета
Страна Flag of Georgia.svg Грузия
Област Мцхетия-Мтианетия
Надм. височина 460 m
Население (2014) 7940[1] души
Основаване 4 век пр.н.е.
Пощенски код 3300
Телефонен код +995 32
Мцхета в Общомедия

Мцхета (на грузински მცხეთა) е град в Грузия, разположен на 20 km северно от Тбилиси. Намира се между скалисти планини, при вливането на река Арагви в Мтквари (Кура). Той е един от най-древните градове в страната и нейна първа столица.[2][3] В цяла Грузия няма друго такова място, наситено с толкова много свети и култови места, като Мцхета. Затова грузинците наричат древния град „Втори Йерусалим“. В него се пази една от най-големите светини на християнския свят – хитона на Христос.[3] Ежегодно на поклонение в Мцхета пристигат хиляди християни от цял свят.[4]

Дълги години Мцхета има статутът на „населен пункт“, но през 1956 получава статута на град.[2] Днес Мцхета е един от духовните центрове на страната. Наред с Тбилиси и Пицунда градът е седалище на католикоса, патриарха на цяла Грузия. В края на 19 и началото на 20 век Мцхета и околностите ѝ са обявени за архитектурно-исторически резерват, който е внесен за одобрение за списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО.[3] През април 2014 година грузинският патриарх Илия II официално дава на града титлата „Свещен град“. Основание за това става завещанието от 11 век на първия грузински католикос Мелхиседек I.[5]

Наименование[редактиране | редактиране на кода]

Съгласно древни предания, които все още се пазят в архивите на арменските манастири, градът е основан от Месхет, един от близките потомци на Ной. Той избира мястото на своята столица, наречена първоначално също Месхет, не само заради красотата на местността и удобното разположение. Много важен е и фактът, че се намира близо до планината Арарат, където е погребан Ной.[6]

Според друга версия, градът носи името си от грузинските племена месхи, които влизат в сферата на влияние на хетската култура и населяват североизточната част на Мала Азия.[7]

Според грузинския фолклор град Мцхета е основан от цар Мцхетос, син на Картлос, първият цар на страната. Според легендата, всички грузинци произхождат от Картлос и неговите потомци.[2]

История[редактиране | редактиране на кода]

Мцхета е основана през 4 век пр.н.е., едновременно с възникването на източногрузинското царство Картли (Иверия), а цар Азо го обявява за столица на страната.[7] Първото споменаване на града е от първата половина на I век пр.н.е.[2] Древногръцкият географ Страбон описва Мцхета като високоразвит град със система за водоснабдяване, пазари и каменни сгради. Градът е религиозен център още от времето на езичеството, което по-късно е заменено от християнството, донесено в Грузия от света Нино, предполагаемо през 337 година.[8]

Ул. „Гамсахурдия“
Мцхета през 2014

Мцхета преживява своя разцвет по времето на Александър Македонски и стените ѝ удържат нападенията на римските легиони, гръцките и персийските войски.[4] Развива се като един много голям град и само войските в него са наброявали около 80 000 души.[6] Градът остава столица в продължение на почти хилядолетие, до края на 5 век. Цар Вахтанг I Горгасали премества столицата в основания от него град Тбилиси.[3][4] Въпреки това, Мцхета остава място за тържествените коронации и погребения на грузинските царе.[8]

И след това Мцхета остава важен религиозен център на страната, тъй като в нея се намира резиденцията на грузинския католикос – главата на грузинската християнска църква.[3] Славата на Мцхета не се задържа дълго време – само до 736 година, когато градът е разрушен от армията на Маруан II ибн Мохамед, наместник на Умаядите в Закавказието. От този момент Мцхета губи ключовото си значение, градските стени никога не са издигнати отново и тя постепенно губи населението си и се превръща в село.[2]

Разкопките от 1870 година и особено тези от 1937, разкриват останки от укрепени жилища, градски квартали и гробища, датирани от енеолита до късното Средновековие.[9] Археолозите са открили свидетелства за това, че някога Мцхета е бил важна спирка на основен търговски път. В градския музей се пазят стъклени шишенца за парфюми, документи на гръцки и арамейски, керамика, изделия от скъпоценни метали и камъни.[8]

Градска среда[редактиране | редактиране на кода]

Днес Мцхета е много малко градче, което през 2014 година има население от 7940 души.[1] Логическият център на града е площадът пред входа на катедралния събор Светицховели. Днес градът е един от най-популярните туристически обекти в страната. През 2010 година са проведени реконструкция на фасдите и улиците, изградени са нови мостове.[10]

Построени са магазин за сувенири, музей и информационен център.[10] Информационният център е със странна архитектура, напомняща античната и за да не изглежда прекалено езически, сградата е украсена с болниски кръст, широко разпространен в Грузия от 5 век насам. Центърът е комбиниран с дворец на бракосъчетанията.[7]

В града има един хотел – „Тамаринди“ със 7 стаи, няколко ресторанта и кафенета. Болшинството са концентрирани на около стотина метра източно от катедралния събор.[7]

Забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Катедралният събор Светицсховели
Манастирът Самтавро
Крепостта Бебрисцихе
  • Катедралният събор Светицсховели – Това е патриаршият храм на грузинската православна църква в Мцхета и в продължение на столетия – главен храм на цяла Грузия. Названието му означава „Животворящ стълб“.[2] Създаден е още през 4 век, а през 1010 година и по-късно през 15 век два пъти е възстановяван.[10] Съборът е запазен в много добър вид, а каменните барелефи, изобразяващи различни алегорични фигури, са впечатляващи.[6] Включен е в списъка с паметници на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.[8]
  • Манастирът Самтавро – един от най-старите женски манастири, сроен през 11 век.[2] На това място, според преданието, под един къпинов храст е живяла света Нино. На мястото на този храст е построена малка църква, а Преображенската е изградена след нейната смърт.[10] Преображенската църква е голям кръстокуполен храм с богато скулптурно декориране по фасадите.[9] Манастирът представлява комплекс от Самтавро-Преображенската църква и женския манастир „Света Нино“. Разположен е при сливането на реките Мтквари и Арагви.[7] Фреските в храма са от 17 век. В манастира се пазят мощите на един от 13-те асирийски отци Абибос (Або, Авив) Некрески и на Шио Мгвиме.[10]
  • Гробището Самтавро – Намира се близо до манастира, а гробовете са разположени терасовидно. На най-долното ниво те са във вид на гнезда, покрити сводоообразно с калдъръм, а тези на по-горното ниво са от големи каменни плочи. Предметите, намерени тук свидетелстват, че гробовете са служили за погебения в продължение на векове. Тези на ниското ниво се отнасят към Желязната епоха, т.е. от около 10 век пр.н.е. Горните са създадени вече по време на християнството. Черепите, намерени в тях се различават по форма от тези на днешното население, тъй като принадлежат към типа долихокефал.[10]
  • Бебрисцихе – крепост в северната част на града, разположена на десния бряг на река Арагви. В древността е наричана Белта и е била важен военен стратегически обект.[8] Споменава се за първи път през 1156 година във връзка с това, че в нея е умрял цар Деметре I.[10] Археолозите обаче смятат, че крепостта е построена малко по-рано.[2] През пролетта на 2010 година тя е сериозно пострадала в резултат на свлачище. Не е реставрирана и посещението в нея се счита за опасно.[10]
  • Мостът на Помпей – свързва двата бряга на река Мтквари и е построен по заповед на римския пълководец Помпей Велики още през 65 г. пр.н.е.[2] Архитектурата му е много интересна, а в единия му край са били съхранени две кули, достатъчни за отбраната му.[6] Това, което днес може да се види от него, е строено през 1839 – 1841 година.[7] Мостът функионира пълноценно до средата на 20 век, когато в Мцхета е построена хидростанция. Тя предизвиква повишаване на водното ниво на реката и мостът е изцяло залят, а водата вече започва да разрушава конструкцията му. В наше време той може да бъде видян само, когато хидростанцията понижи нивото на реката.[2]
  • Църквата Антиохия (Свети Стефан) – Малка църква, разположена югоизточно от Светицховели, една от най-древните в Мцхета. Построена е през 5 век от цар Арчил, в знак на благодарност към Бога, за изгонването на персите. Периодично е достроявана до 19 век, но въпеки това, през вековете тя губи голяма част от обема си. Сегашната сграда се състои само от реконструирания северен неф от трикорабния събор. Кулата е пристроена през 18 – 19 век, а зидарията не е еднородна. Три от стените са изградени от дялан пясъчник, а южна стена, построена по-късно и кулата са от чакъл и тухли.[7]
  • Църквата Гетсимания – Малка църква, разположена недалеч от моста, построена през 6 век. По време на арабските нашествия е разрушена. Възстановена е през 2008 година и стенописите в нея са също от 21 век.[7]

Забележителности в околността[редактиране | редактиране на кода]

В планините край Мцхета, на срещуположния бряг на реката, се намират пещери, които са служили за укритие на населението при вражески нападения.[6] Околностите на града са богати на интересни, старинни обекти. В тях са разположени манастирът Задазени, крепостта Ничбиси, езерото Базлети, винарната „Шато-Мухрани“ в едноименното село и много други.[10]

Манастирът Джвари
  • Манастирът Джвари (Светият кръст) – един от най-старите манастири в страната, изграден през 6 век, който се намира на срещуположния на Мцхета бряг на река Мтквари. Манастирът е уникален образец на религиозната архитектура на средновековен Кавказ.[3] Произходът на името, което означава „кръст“, идва от преданието, че на това място света Нино Кападокийска поставя кръст, който трябва да повлияе на приемането на християнството от Грузия.[2] Манастирът е увековечен в литературата в поемата „Мцири“ на Лермонтов.[3]
  • Манастирът Шио Мгвиме – намира се на 8 km от Мцхета, на левия бряг на река Мтквари.[8] Това е един от най-големите манастири в района, който буквално се слива с ландшафта. Носи името на Симеон (Шио) Мгвиме, асирийски отец, който го основава през втората половина на 6 век.[2][8] Комплексът включва обекти от различни епохи и с различно предназначение – пещерна църква, църквата „Свети Йоан Кръстител“, камбанария, църквата, в която е погребан Шио Мгвиме, църквата „Възнесение Христово“, катедралният събор „Света Мария“, монашески килии, изсечен в скалите резервоар за вода, водоснабдителна система и крепостни стени.[8]
  • Античният град Армази – намира се на срещуположния бряг на река Мтквари, точно срещу Мцхета. Армази е върховно грузинско божество в езическата епоха и в негова чест са построени градът и храмът в него. Археолозите са разкопали тук три културни слоя – от 4 – 3 век пр.н.е., I век и 1 – 4 век. Най-ценното откритие са основите на езическия храм. Освен тях са разкрити бани, основите на християнски храм и на една сграда с неясно предназначение.[11]
  • Армазисцихе (Багинети) – Археологически и исторически паметник от 4 – 8 век. Името му е свързано с Армази, обявен от цар Парнаваз за светец. На територията му са открити руини от стени, кули, бивша царска резиденция. Местните жители го наричат Багинети.[8]
Mtskheta banner.jpg

Източници[редактиране | редактиране на кода]