Мълнии на Кататумбо
Мълниите на Кататумбо (на испански: Relámpago del Catatumbo) е природно явление, възникващо над мястото на вливане на река Кататумбо в езерото Маракайбо (Южна Америка). Счита се за най-големия източник на озон на планетата. [1]
Феноменът възниква на височина около 5 км и е без съпровождащите акустични ефекти. Мълниите възникват през нощта и продължават около 10 часа, през 140 – 160 нощи през годината, при което се произвеждат около 280 светкавици на час, с интезитет над 400 000 ампера.
Бурите се причиняват от сблъсъка между облаците заради силния вятър, идващ от Андите. Метанът от разлагащата се органична материя в блатото е по-лек от въздуха и се издига в облаците, като така подхранва бурите.
Мълниите са видими на разстояние от 400 км и често са използвани за ориентир от моряците, поради което явлението е известно под названието „Фарът на Маракайбо“.[1]
Местните защитници на околната среда считат, че тази уникална област трябва да се намира под защита на ЮНЕСКО, тъй като възстановява озоновия слой на планетата.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Fire in the Sky // Архивиран от оригинала на 2011-07-21. Посетен на 14 август 2008.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- ((es)) Статия за мълниите на Кататумбо Архив на оригинала от 2007-10-31 в Wayback Machine. на сайта на щата Сулия
- ((en)) VENEZUELA: Lightning in the Sky Fed by Underground Methane Архив на оригинала от 2008-03-12 в Wayback Machine.