Мъртва коприва

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Мъртва коприва
Класификация
царство:Растения (Plantae)
(без ранг):Васкуларни растения (Tracheophyta)
(без ранг):Покритосеменни (Angiosperms)
(без ранг):Еудикоти (eudicots)
(без ранг):Астериди (asterids)
разред:Устноцветни (Lamiales)
семейство:Lamiaceae
подсемейство:Lamioideae
род:Мъртва коприва (Lamium)
Научно наименование
Linnaeus, 1753
Синоними
  • Wiedemannia
Мъртва коприва в Общомедия
[ редактиране ]

Мъртва коприва (Lámium) е род треви от семейство устноцветни (Lamiaceae), едногодишни и многогодишни билки.

Разпространение и местообитание[редактиране | редактиране на кода]

Съществуват около 40 вида в Европа, Азия и Северна Америка. Предпочитат хладни и сенчести места, плодородна почва и влага.

В България има 7 вида. Медоносни са. Използват се в народната медицина (бяла мъртва коприва).

Видове

  • Lamium album L. (бяла мъртва коприва) - широкоразпространен вид в Европа и Северна Азия - от Испания и Норвегия до Япония и Камчатка. Интродуциран вид в Нова Зеландия и Северна Америка.
  • Lamium amplexicaule L. - широкоразпространен вид в Европа и Северна Азия - от Испания и Норвегия до Япония и Камчатка, включително Северна Африка, Етиопия, Азорските острови и Мадейра, Канарските острови. Интродуциран вид в Нова Зеландия, Хавайските острови, Южна и Северна Америка.
  • Lamium bifidum Cirillo – Разпространена от Португалия до Румъния.
  • Lamium caucasicum Grossh. – Разпространена в Кавказкия регион - южните части на Европейска Русия, Армения, Грузия, Азербайджан.
  • Lamium confertum Fr. – Разпространена в Северна Европа - от Ирландия до северна Русия. Интродуциран вид в Гренландия и Исландия.
  • Lamium coutinhoi J.G.García – Португалия.
  • Lamium demirizii A.P.Khokhr. – Турция.
  • Lamium eriocephalum Benth. – Турция.
  • Lamium flexuosum Ten. – Испания, Франция, Италия, Алжир, Мароко, Тунис.
  • Lamium galactophyllum Boiss. & Reut. – Турция.
  • Lamium galeobdolon (L.) L. – Разпространена в северна и централна Европа, както и в западната част на Азиатския континент - от Испания и Дания до Иран на изток, както и в западната част на Сибир. Интродуциран вид в Нова Зеландия и Мадейра.
  • Lamium garganicum L. – Разпространен вид из средиземноморските области и западна Азия - от Португалия до Казахстан и Саудитска Арабия.
  • Lamium gevorense (Gómez Hern.) Gómez Hern. & A.Pujadas – Испания, Португалия, Корсика.
  • Lamium glaberrimum (K.Koch) Taliev – Кримски полуостров.
  • Lamium × holsaticum Prahl – централна Европа (L. album × L. maculatum)
  • Lamium macrodon Boiss. & A.Huet – Турция, Кавказкият регион, Сирия, Иран, Ирак.
  • Lamium maculatum (L.) L. – (spotted white dead-nettle, purple dragon) – Европа и Близкият изток - от Португалия до Турцияq както и регионите Гансу и Синдзян в западната маст на Китай.
  • Lamium moluccellifolium (северна мъртва коприва)
  • Lamium moschatum Mill. – Разпространена в източната част на Средиземноморието - Гърция, Турция, Сирия, Палестина, Кипър.
  • Lamium multifidum L. – Турция и Кавказкия регион.
  • Lamium orientale (Fisch. & C.A.Mey.) E.H.L.Krause – Турция, Сирия, Палестина.
  • Lamium orvala L. – Австрия, Италия, Унгария, Словения.
  • Lamium purpureum L. (червена мъртва коприва) – Северна и Централна Европа, както и в западната част на Азия - от Испания и Дания до Кавказ и Сибир на изток. Интродуциран вид в Корея, Тайван, Северна Америка, Нова Зеландия, Аржентина, Фолкландските острови.
  • Lamium taiwanense S.S.Ying – Тайван.
  • Lamium tomentosum Willd. – Турция, Кавказ, Иран и Ирак.
  • Lamium vreemanii A.P.Khokhr. – Турция.

Описание[редактиране | редактиране на кода]

Стъблото им е силно разклонено, завършва с възли. Листата им са назъбени, тъмно зелени, със сребристи петна. Цветовете има в бяло, розово и лилаво.

Действие и приложение[1][редактиране | редактиране на кода]

Бялата коприва има кръвоспиращо действие - скъсява времето на кръвосъсирване.

Използваема част[редактиране | редактиране на кода]

Използват се цветовете. Събира се само венчето без чашката.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. "Целебната сила на билките". София, Милениум, 2009. ISBN 978-954-515-044-9. с. 76.