Мъртви души

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Мъртви души
Мёртвые души
Dead Souls (novel) Nikolai Gogol 1842 title page.jpg
Автор Николай Гогол
Първо издание 1842 г.
Русия
Оригинален език руски
Жанр роман
Мъртви души в Общомедия

„Мъртви души“ (на руски: Мёртвые души) е сатиричен роман на руския писател Николай Гогол, самият автор определя произведението като жанр - поема. Първите глави са публикувани през 1842 г. Романът е замислен като трилогия, но са завършени само първите 2 части.

История на създаването[редактиране | редактиране на кода]

През 1835 г. Гогол започва работа по творбата на своя живот „Мъртви души”. Същата година „Ревизор” се проваля на сцената и авторът заминава за чужбина. През март 1837 г. пристига в Рим. Основава се на поетическия жанр – подобно решение е провокирано вероятно от Пушкиновия прецедент романа в стихове „Евгений Онегин”. Авторът определя творбата си като "епична поема в проза". Самият Пушкин дава на Гогол идея за сюжета на романа. Гогол е имал намерението да напише трилогия, пресъздаваща в реално време ситуацията в Русия. Гогол е имал за цел в трите части на творбата си да опише последователно лошите страни (в том 1), контраста между добри и лоши (том 2) и прекрасната родина, каквато той смята, че трябва да бъде (ненаписаният 3 том). От този замисъл е реализирана само първата част Мъртви души. Авторът работи над творбата от 1835 до 1841 г., като тя излиза от печат през 1842 г. „Мъртви души“ е определян като роман-поема. Роман е, защото притежава мащабност и всеобхватност на описаните явления. Поема - наситена е с лирически отстъпления, имащи поетична тоналност и патетичност.

Сюжет[редактиране | редактиране на кода]

Чичиков изобразен от Боклевски.

Сюжетът на "Мъртви души" проследява пътя на позастаряващия и понапълняващия Чичиков, чиято единствена цел е да натрупа огромна сума пари. За тази цел той се опитва да приложи невероятен план - обикаляйки руските помешчици, той ги убеждава (чрез невероятния си талант на приспособяване) да му продават фиктивни крепостни, които все още не са зачислени към списъците като мъртви. Но срещайки го с различните земевладелци и обяснявайки подбудите на Чичиков, Гогол кара читателя да разбере, че не селяните са мъртвите души. Шестте образа-типове представят пълната бездуховност в Русия на 19 век.

Първият, с когото Чичиков се среща по делова работа, след като умело е успял да се настани в градския живот и в представите на първенците на града като господин "почтен във всяко едно отношение", е Манилов. Сладникавият и мислещ се за умен и за философ е може би най-безобидният до края на книгата. Затова той отстъпва без пари "мъртвите души" на Чичиков, който го омайва с галантните си отношения, а Манилов пък вече го има за приятел.

Градацията продължава. Сладващата помешчица, на която героят попада, е Коробочка (от руски "кутийка"). Стиснатата вдовица с неохота настанява Чичиков, а докато водят деловия разговор, тя все се пита дали мъртвите души не вървят на по-висока цена и постоянно предлага заедно с душите и други ненужни на главния герой неща. Именно скъперничеството ѝ е причината, поради която Чичиков е изобличен (в том 2).

Екранизации[редактиране | редактиране на кода]

Романът е екранизиран 6 пъти, пресъсдаден е в множество театрални постановки и опера.

Външни препретки[редактиране | редактиране на кода]