Мъртво вълнение

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Не бива да се бърка с мъртво течение.
Разбиване на мъртва вълна в Хермоса Бийч, Калифорния. Разнасянето на пяната от гребена показва, че посоката на вятъра е обратна на движението на вълната.
Мъртво вълнение близо до пристанището Литълтън, Нова Зеландия
Мъртво вълнение при фар на остров Ил дьо Ре, Франция.

Мъртвото вълнение (на английски: Swell; на руски: Мёртвая зыбь) е поредица от механични вълни в океан, море или езеро, които се разпространяват по повърхността на водата и не са образувани в резултат на непосредствената дейност на местни ветрове, а на по-далечни климатични системи[1]. Това е основната разлика между ветрова вълна с местен произход, която все още се намира под влиянието на механизмите, които са я създали, като например ветровите вълнички образувани в локва, и мъртвата вълна. Като цяло, мъртвото вълнение е съставено от вятърни вълни, съвсем незасегнати или слабо засегнати от местния вятър.

Мъртвото вълнение често има голяма дължина на вълната, но това зависи от размера, силата и продължителността на климатичната система, от която произхожда, и от размера на водното тяло. Например дължината на вълните рядко надвишава 150 м в Средиземно море. Дължини на вълната над 700 м възникват като резултат от най-силните бури.

Образуване на мъртвото вълнение[редактиране | редактиране на кода]

По-голямата част от големите вълни, които се разбиват на брега на океана са резултат от действието на отдалечени климатични системи над океана. Пет фактора влияят върху формирането на вятърни вълни[2], които се превръщат в мъртво вълнение:

  • Скорост на вятъра 
  • Непрекъснатото разстояние в открити води, над което духа вятърът, без съществена промяна на посоката (на английски: fetch)
  • Широчина на зоната над която духа вятърът 
  • Продължителността на действие на вятъра над дадената морска площ
  • Дълбочината на водата

Всички тези фактори работят заедно, за да се определи размера на вятърни вълни:

  • Височина на вълната 
  • Дължина на вълната (от гребен до гребен)
  • Период на вълната (интервал от време между пристигането на последователните била в стационарна точка)
  • посоката на разпространение на вълната
Движение на водните частици при преминаване на дълбоководна вълна (Дрифт на Стокс).

Загуба на енергия на мъртвото вълнение[редактиране | редактиране на кода]

Загубата на енергия е много по-силна при къси вълни, което обяснява защо мъртвото вълнение от далечни бури е с голяма дължина на вълната. Загубата на енергия при вълни с периоди от повече от 13 секунди е много слаба, но все пак значителни при разстояния сравними с мащаба на Тихия океан.[3]

Разсейване на мъртвото вълнение и образуване на вълнови групи[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Пейчев В., Д. Димитров. 2012. Океанология. Варна: Изд. Онгъл, ISBN 978-954-8279-82-6. 476 с.
  2. Young, I. R. Wind generated ocean waves. Elsevier, 1999. ISBN 0-08-043317-0.
  3. Observation of swell dissipation across oceans, F. Ardhuin, Collard, F., and B. Chapron, 2009: Geophys.