Мърчисънов метеорит
Мърчисъновият метеорит е един от най-изследваните метеорити, заради масата му (над 100 kg) и заради факта, че е наблюдаван как пада. Той пада в Австралия през 1969 г. близо до Мърчисън, щата Виктория. Част е от група метеорити, богати на органични съединения.
През януари 2020 г. астрономи обявяват, че най-старият материал на Земята е прах от силициев карбид от Мърчисъновия метеорит, за който е установено, че е на 7 милиарда години – около 2,5 милиарда години по-стар от Земята и Слънчевата система. Оценката на възрастта е направена чрез сложни теоретични модели, които, все пак, разчитат на определени допускания и могат да имат неточности.[1]
История[редактиране | редактиране на кода]
На 28 септември 1969 г. около 10:58 часа сутринта местно време, в близост до Мърчисън, Виктория, Австралия, се наблюдава ярко огнено кълбо, което се разделя на три части, преди да изчезне, оставяйки облак дим.[2] Половин минута по-късно е усетен трус. Намерени са множество отломки над област от 13 km2, като някои от парчетата достигат 7 kg. Едно от тях, тежащо 680 g, разбива покрив и пада в копа сено.[2] Общата събрана маса от метеорита възлиза на повече от 100 kg.[3]
Състав[редактиране | редактиране на кода]
Метеоритът принадлежи към клас Въглеродни хондрити и е класифициран към групата CM2.[4] Бил е значително променен от богати на вода флуиди, преди да падне на Земята.[5] Той е богат на въглерод и е сред химически най-примитивните метеорити.[6] Изобилства с инклузии, богати на калций и алуминий. Над 15 аминокиселини, някои от които основни съставки на живота, са намерени в хода на проучванията на метеорита.[7]
През януари 2020 г. астрономи докладват, че частиците силициев карбид от Мърчисъновия метеорит са на възраст 7 милиарда години или 2,5 милиарда години по-стари от Земята и Слънчевата система. Това прави частиците от метеорита най-старият намерен материал на Земята до този момент.[8][1]
Мърчисъновият метеорит съдържа често срещани аминокиселини като глицин, аланин и глутаминова киселина, както и по-редки като изовалин и псевдолевцин.[9] Изолирана е и сложна смес от алкани, подобна на тази в експеримента на Милър-Юри. Първоначалният доклад заключва, че аминокиселините са рацемати и следователно са се образували по абиотичен начин. През 1997 г. е намерено наличието на непротеинова аминокиселина, изовалин,[10] което предполага извънземен източник на молекулярна асиметрия в Слънчевата система. През 2001 г. в метеорита са открити и полиоли.[11] По-късно са идентифицирани пурини и пиримидини.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б Heck, Philipp R. и др. Lifetimes of interstellar dust from cosmic ray exposure ages of presolar silicon carbide // Proceedings of the National Academy of Sciences. 13 януари 2020. DOI:10.1073/pnas.1904573117. с. 201904573.
- ↑ а б Meteoritical Bulletin: Entry for Murchison
- ↑ Pepper, F. When a space visitor came to country Victoria ABC News, 2 октомври 2019.
- ↑ ((en)) The Meteoritical Society/Murchison
- ↑ Airieau, S. A. и др. Planetesimal sulfate and aqueous alteration in CM and CI carbonaceous chondrites // Geochimica et Cosmochimica Acta 69 (16). 2005. DOI:10.1016/j.gca.2005.01.029. с. 4167 – 4172.
- ↑ Planetary Science Research Discoveries: Glossary
- ↑ Wolman, Yecheskel и др. Nonprotein Amino Acids from Spark Discharges and Their Comparison with the Murchison Meteorite Amino Acids // Proceedings of the National Academy of Sciences 69 (4). April 1972. DOI:10.1073/pnas.69.4.809. с. 809 – 811.
- ↑ Weisberger, Mindy. 7 Billion-Year-Old Stardust Is Oldest Material Found on Earth – Some of these ancient grains are billions of years older than our sun. // Live Science. 13 януари 2020. Посетен на 13 януари 2020.
- ↑ Kvenvolden, Keith A. и др. Evidence for extraterrestrial amino-acids and hydrocarbons in the Murchison meteorite // Nature 228 (5275). 1970. DOI:10.1038/228923a0. с. 923 – 926.
- ↑ Cronin, John R. и др. Enantiomeric excesses in meteoritic amino acids // Science 275 (5302). 1997. DOI:10.1126/science.275.5302.951. с. 951 – 955.
- ↑ Cooper, George и др. Carbonaceous meteorites as a source of sugar-related organic compounds for the early Earth // Nature 414 (6866). 20 December 2001. DOI:10.1038/414879a. с. 879 – 883.