Направо към съдържанието

Мястото на срещата да не се променя

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Мястото на срещата да не се променя
Место встречи изменить нельзя
криминална драма, детективски филм
криминална драма, детективски филм
РежисьориСтанислав Говорухин
ПродуцентиСтанислав Говорухин
СценаристиАркади Вайнер, Георги Вайнер
Базиран наЕра на милосърдие, роман
В ролитеВладимир Висоцки, Владимир Конкин, Леонид Куравльов
МузикаЕвгени Геворгян
ОператорЛеонид Бурлака
Филмово студиоОдеска киностудия, Второ творческо обединение
Премиера11 ноември 1979
Времетраене390 мин.
Страна СССР
Езикруски
Външни препратки
IMDb Allmovie
Мястото на срещата да не се променя в Общомедия

„Мястото на срещата да не се променя“[1] е съветски телевизионен филм от пет серии, с режисьор Станислав Говорухин. Сценарият е на Аркади и Георги Вайнер и е базиран на сюжета на романа им „Ера на милосърдие“. Заснет е през 1978 – 1979 г. Павилионните сцени са заснети главно в Одеската киностудия, а пълномащабните като правило в Москва. В главните роли играят Владимир Висоцки и Владимир Конкин. Във филма участват Армен Джигарханян, Сергей Юрски и редица други известни съветски актьори.

Премиерата на филма е посветена на Деня на милицията и е на 11 – 15 ноември 1979 г. по Централната телевизия на СССР. Пресата отреагира доста живо на излизането на филма. В същото време рецензиите се интересуват не само от актьорското майсторство и режисурата, но и от моралните проблеми, присъщи на детективската история – те са свързани преди всичко с етичната конфронтация между капитан Жеглов и офицера Шарапов. В следващите години филмовите критици дават смесени оценки на отделни епизоди, по-специално на финалната сцена, заснета по настояване на председателя на радиото и телевизията Сергей Лапин.

Филмът няма награди. Създателите на филма получават грамоти на Министерството на вътрешните работи, а Висоцки е удостоен с три посмъртни награди за ролята на капитан Жеглов: през 1981 г. на IX Всесъюзен филмов фестивал в Ереван – специална грамота и награда на журито, през 1987 г. – Държавната награда на СССР, а през 1998 г. – наградата на Министерството на вътрешните работи на Русия, През 1999 г. Владимир Конкин е удостоен и с наградата на Министерството на вътрешните работи на Русия за създаване на образа на Шарапов.

Зданието на МУР на ул. „Петровка“, 38 в Москва

Действието на петсерийния телевизионен филм се развива между август и ноември 1945 година в Москва. Бандитските групи са се въоръжили с трофейно оръжие. Служителите на МУР (на руски: Московский Уголовный Розыск) Глеб Жеглов (опитен полицейски капитан) и Володя Шарапов (старши лейтенант, новобранец, дошъл в криминалното разследване от разузнаването на първа линия) се противопоставят на зловещата банда „Черна котка“. И двамата са еднакво фокусирани върху резултата, но по различен начин гледат на обстоятелствата в играта, наложена от бандитите.

  • Автори на сценария: Аркадий и Георгий Вайнер
  • Режисьор на продукцията: Станислав Говорухин
  • Главен оператор: Леонид Бурлака
  • Главен художник: Валентин Гидулянов
  • Композитор: Евгений Геворгян
  • Главни консултанти: К. Никитин, В. Самохвалов
  • Режисьор: Н. Попова
  • Оператор: В. Шчукин
  • Художник на костюмите: Н. Акимова
  • Гримьор: Вячеслав Лаферов
  • Монтаж: Валентина Олийник
  • Звукорежисьор: Анатолий Нетребенко
  • Помощник-художник: Михаил Безчастнов, Л. Цигулска
  • Редактор: И. Алеевска
  • Консултант: Н. Кондрашов
  • Комбинирана стрелба:
  • оператор: С. Мелниченко
  • художник: К. Пуленко
  • Симфоничен оркестър на Държавното кино на СССР, диригент – М. Нерсесян
  • Каскадьори: В. Жариков, О. Федулов
  • Майстор на светлината: В. Логвинов
  • Режисьор на филма: Джемиля Панибрат

Във версията на книгата романът се нарича „Ерата на милосърдието“ (на руски: Эра милосердия), а първата му публикация е в списание „Смена“ със заглавие: „Мястото на срещата не може да бъде променено“. Вариантът, предложен от Замошкин, е много подходящ за детективски сериал: ярък, интригуващ, така че се използва още от първите дни на снимките.

Режисьорът Станислав Говорухин, харесва повече друго заглавие на филма: „Черна котка“, но по това време това име е твърде мистично – „инстанцията“ със сигурност нямаше да го допусне. Уместно е да се отбележи, че образът на черна котка, който в един от епизодите бандитът рисува на стената, всъщност е направен от Станислав Говорухин)

  1. ↑ Место встречи изменить нельзя // Архивиран от оригинала на 23 септември 2019. Посетен на 23 септември 2019.