Мястото на срещата да не се променя

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Мястото на срещата да не се променя
Место встречи изменить нельзя
криминална драма, детективски филм
криминална драма, детективски филм
Режисьори Станислав Говорухин
Продуценти Станислав Говорухин
Сценаристи Аркади Вайнер, Георги Вайнер
Базиран на Ера на милосърдие, роман
В ролите Владимир Висоцки, Владимир Конкин
Музика Евгени Геворгян
Оператор Леонид Бурлака
Филмово студио Одеска киностудия, Второ творческо обединение
Премиера 11 ноември 1979
Времетраене 390 мин.
Страна  СССР
Език руски
Външни препратки
IMDb Allmovie

Мястото на срещата да не се променя[1] е съветски телевизионен филм от пет серии, с режисьор Станислав Говорухин. Сценарият е на Аркади и Георги Вайнер и е базиран на сюжета на романа им „Ера на милосърдие“. Заснет е през 1978-1979 г. Павилионните сцени са заснети главно в кино студио в Одеса, а пълномащабните като правило в Москва. В главните роли играят Владимир Висоцки и Владимир Конкин. Във филма участват и Армен Джигарханян, Сергей Юрски и редица други известни съветски актьори. Действието се развива в следвоенна Москва, където оперира бандата на „Черната котка“. Със захващането ѝ се занимават сътрудниците на отдела за борба с бандитизма на МУР, начело с капитан Жеглов. Сюжетът на филма е базиран на истинската история на красногорската банда на Иван Митин, който в началото на 50-те години на миналия век се занимава с грабежи и убийства в Москва и Московска област.

Премиерата на филма е посветена на Деня на милицията и се провежда на 11-15 ноември 1979 г. по Централната телевизия. Пресата отреагира доста живо на излизането на филма. В същото време рецензиите се интересуват не само от актьорското майсторство и режисурата, но и от моралните проблеми, присъщи на детективската история – те са свързани преди всичко с етичната конфронтация между капитан Жеглов и офицера Шарапов. В следващите години филмовите критици дават смесени оценки на отделни епизоди, по-специално на финалната сцена, заснета по настояване на председателя на радиото и телевизията Сергей Лапин.

Филмът няма награди. Създателите на филма получават грамоти на Министерството на вътрешните работи, а Висоцки е удостоен с три посмъртни награди за ролята на капитан Жеглов: през 1981 г. на IX Всесъюзен филмов фестивал в Ереван – специална грамота и награда на журито, през 1987 г. – Държавната награда на СССР, а през 1998 г. – наградата на Министерството на вътрешните работи на Русия, През 1999 г. Владимир Конкин е удостоен и с наградата на Министерството на вътрешните работи на Русия за създаване на образа на Шарапов.

Източници[редактиране | редактиране на кода]