Набръчкана прасковка
| Набръчкана прасковка | ||||||||||||||
 | ||||||||||||||
| Природозащитен статут | ||||||||||||||
 Почти застрашен[1] | ||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||
| ||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||
Maire, 1926 | ||||||||||||||
| Синоними | ||||||||||||||
| ||||||||||||||
| Набръчкана прасковка в Общомедия | ||||||||||||||
| [ редактиране ] |
Набръчканата прасковка (Rhodotus palmatus) е почти застрашен от изчезване вид базидиева гъба от семейство Physalacriaceae.
Зрелите екземпляри обикновено могат да бъдат идентифицирани по розовият им цвят и отличителната ръбеста и жилава повърхност на гумените им шапки. Вариациите в количеството и цвета на светлината на която са подложени гъбите по време на развитието, водят до вариации в размера, формата и цвета на техните плодови тела.
Таксономия[редактиране | редактиране на кода]
Първоначално видът е бил наречен Agaricus palmatus от Пиер Булиард през 1785 г., но след това е прекласифициран в няколко различни рода, преди да стане Rhodotus през 1926 г. Поставянето на рода Rhodotus в разреда на пластинчатите гъби (Agaricales) също е било предмет на спор и таксонът е прехвърлян по различен начин в семействата Amanitaceae, Entolomataceae и Tricholomataceae. Съвсем наскоро молекулярният филогенетичен анализ помогна да се определи, че родът Rhodotus е най-тясно свързан с родовете от семейство Physalacriaceae.
Разпространение и местообитание[редактиране | редактиране на кода]
Тази гъба е разпространена в източните части на Северна Америка, Европа и Азия. Среща се в Канада[2], Иран[3], Унгария[4], Италия[5], Полша[6], Словакия[7], Дания, Швеция, Норвегия[8], Германия[9], СССР[10], Корея[11], Япония[12] и Нова Зеландия[13].
Получава хранителни вещества от различни разлагащи се органични вещества.[14] Расте разпръснато или групирано върху пънове и трупи от гниеща твърда дървесина на липа, клен и особено бряст.[15] В Европа се среща и върху конски кестен.[16] Гъбата предпочита райони, които периодично се наводняват и които получават малко слънчева светлина, като области, засенчени от горски дървета.[15]
Има тенденция да плододава при по-хладно и влажно време, от пролетта до есента в Съединените щати, и от есента до зимата във Великобритания и Европа.[17][18]
Описание[редактиране | редактиране на кода]
Плодовото тяло на набръчканата прасковка има шапка и пънче без пръстен. Шапката първоначално приема изпъкнала форма, след което се изглажда и достига ширина от 2 до 6 см.[19] Краищата ѝ се извиват навътре, а повърхността ѝ обикновено има забележима мрежа от хриле, с тесни и дълбоко очертани канали и ямки.[20] Между хребетите цветът на повърхността е донякъде променлив и може да варира в зависимост от осветеността на околната среда от оранжево до розово или червено.[16] Структурата на повърхността на шапката е желатинова, а вътрешното месо е твърдо, гумено и с розов цвят.[15]
Мрежестата шапка е прилепнало закрепена към пънчето на гъбата. Хрилете са дебели и разположени в близост един до друг, с цвят по-блед или подобен на този на шапката. Пънчето е с височина от 15 до 30 мм и с дебелина от 4 до 6 мм. Обикновено то е малко по-широко в основата и може да бъде прикрепено към долната страна на шапката централно или странично. Подобно на шапката, размерът и цветът на пънчето също се влияят от осветеността на която е подложена гъбата по време на узряването на плодовото тяло.[16][17]
Спорите на тази гъба са розови или кремави и имат приблизително сферична форма, с размери 6 – 7,2 на 5,6 – 6,5 µm. Повърхността на спорите е маркирана с множество издатини, подобни на брадавици, обикновено с дължина около 0,5 – 0,7 µm.[18][21][22]
В природни условия понякога се наблюдава „кървене“ на червена или оранжева течност образувана от гъбичен мицел.[16]
Консумация[редактиране | редактиране на кода]
Ядливостта на набръчканата прасковка обикновено се посочва като неизвестна или негодна за консумация.[17][23] Видът няма различима миризма и „горчив“ вкус, въпреки че според едно от по-ранните нейни описания вкусът и се определя като „сладък“.[18][24]
Галерия[редактиране | редактиране на кода]
_Maire_169125.jpg)
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Rhodotus palmatus (Maire, 1926). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 3 януари 2023 г. (на английски)
- ↑ Kaminskyj S. Rhodotus palmatus // University of Saskatchewan. Архивиран от оригинала на 2020-10-29. Посетен на 2021-06-18.
- ↑ Saber M. Contribution to the knowledge of Agaricales pleurotoid in habit in Iran // Iranian Journal of Plant Pathology 26 (1 – 4). 1990. с. 29 – 40.
- ↑ Siller I. Rare macrofungi in the Kekes north forest reserve in the Matra mountains, Hungary // Mikologiai Kozlemenyek 38 (1/3). 1999. с. 11 – 24. (на унгарски)
- ↑ Migliozzi V, Coccia M. Fungi from lazio area. IX. 43 – 46 // Micologia Italiana 27 (3). 1998. с. 25 – 36. (на италиански)
- ↑ Bujakiewicz A, Nita J. Żyłkowiec różowawy Rhodotus palmatus (Bull.: Fr.) R. Maire – mieszkaniec białowieskich ostępów // Chrońmy Przyrodę Ojczystą 60 (5). 2004. str. 82 – 85. (на полски)
- ↑ Ripkova S. New, rare and less known macromycetes in Slovakia I // Czech Mycology 55 (3 – 4). 2003. DOI:10.33585/cmy.55304. с. 187 – 200.
- ↑ Vesterholt J. Notes on rare fungi collected in Denmark // Svampe 55. 2005. с. 24 – 38.
- ↑ Krieglsteiner GJ. 1st reports of Ascomycetes and Basidiomycetes in West Germany // Zeitschrift für Mykologie 45 (1). 1979. S. 35 – 44. (на немски)
- ↑ Singer R. (1986). The Agaricales in Modern Taxonomy. 4th rev. ed. Koenigstein: Koeltz Scientific Books. ISBN 3-87429-254-1., p. 441
- ↑ Han SK, Park YJ, Choi SK, Lee JO, Choi JH, Sung JM. Some unrecorded higher fungi of the Seoraksan and Odaesan National Parks // Mycobiology 34 (2). 2006. DOI:10.4489/MYCO.2006.34.2.056. с. 56 – 60.
- ↑ Redhead SA. A biogeographical overview of the Canadian mushroom flora // Canadian Journal of Botany 67 (10). 1989. DOI:10.1139/b89-384. с. 3003 – 62.
- ↑ Stevenson G. New Zealand Fungi: An Illustrated Guide. Christchurch, New Zealand, Canterbury University Press, 1994. ISBN 978-0-908812-29-5. с. 56.
- ↑ Rayner AD, Boddy L. Fungal Decomposition of Wood: Its Biology and Ecology. John Wiley & Sons Inc, 1988. ISBN 978-0-471-10310-3. с. 396.
- ↑ а б в Sundberg WJ, Methven AS, Monoson HL. Rhodotus palmatus (Basidiomycetes, Agaricales, Tricholomataceae) in Illinois // Mycotaxon 65. 1997. с. 403 – 10.
- ↑ а б в г The fruiting and development of Rhodotus palmatus in culture // Mycotaxon 11 (2). 1980. с. 409 – 19.
- ↑ а б в Miller HR, Miller OK. North American Mushrooms: a Field Guide to Edible and Inedible Fungi. Guilford, Conn, Falcon Guide, 2006. ISBN 0-7627-3109-5. с. 155.[неработеща препратка]
- ↑ а б в Jordan M. The Encyclopedia of Fungi of Britain and Europe. Newton Abbot, David & Charles, 1995. ISBN 0-7153-0129-2. с. 175.[неработеща препратка]
- ↑ Healy RA, Huffman DR, Tiffany LH, Knaphaus G. Mushrooms and Other Fungi of the Midcontinental United States (Bur Oak Guide). Iowa City, University of Iowa Press, 2008. ISBN 978-1-58729-627-7. с. 157.
- ↑ Bas C, Kuyper TW, Noordeloos ME, Vellinga EC, Van Crevel R, Van Os J. Flora Agaricina Neerlandica—3. CRC, 1995. ISBN 978-90-5410-616-6. с. 175.
- ↑ Arora D. Mushrooms Demystified: a Comprehensive Guide to the Fleshy Fungi. Berkeley, California, Ten Speed Press, 1986. ISBN 0-89815-169-4. с. 203.
- ↑ Kuo M. Rhodotus palmatus // MushroomExpert.com. Посетен на 2009-06-14.
- ↑ Phillips R. Rhodotus palmatus // Rogers Plants Ltd. Посетен на 2009-06-14.
- ↑ Murrill WA. Notes on Agaricus reticeps Mont // Mycologia 7 (5). 1915. с. 290 – 92.
| ||||||||
