Навархос Миаулис
| Навархос Миаулис Ναύαρχος Μιαούλης | |
 Миаулис през 1897 г. | |
| Флаг |  Гърция |
|---|---|
| Клас и тип | крайцер |
| Производител | Forges & Chantiers de La Med La Seyne, Франция |
| Служба | |
| Поръчан | 1877 г. |
| Заложен | 1878 г. |
| Влиза в строй | 1879 г. |
| Изведен от експлоатация | 1912 г. |
| Състояние | предаден за скрап през 1931 г. |
| Основни характеристики | |
| Водоизместимост | 1820 t |
| Дължина | 75 m |
| Ширина | 11 m |
| Газене | 4,4 m |
| Задвижване | Ветрила, 1 двигател, 1 винт |
| Мощност | 2400 к. с. |
| Скорост | 16 възела |
| Екипаж | 180 души |
| Въоръжение | |
| Артилерия | 4 x 170 mm „Круп“ 4 x 75 mm[1] |
„Навархос Миаулис“ (на гръцки: Ναύαρχος Μιαούλης – „Адмирал Миаулис“) e гръцки ветроходно-парен крайцер от края на 19 век.
Получава името си в чест на командващия флота на остров Идра и по-късно, на целия гръцки флот по време на революцията, адмирал Андреас-Вокос Миаулис. Цената му се равнява приблизително на 2,3 милиона златни драхми.[2]
История[редактиране | редактиране на кода]
Корабът е поръчан от гръцкото правителство в рамките на програмата за изграждането на флот, след неудачното въстание на остров Крит през 1866 г., когато за пробив на блокадата на острова, установена от османските кораби, гръцкото кралство, разполагащо с незначителен военноморски флот, използва само няколко въоръжени търговски парахода: „Панелинион“, „Аркади“ и „Еносис“.
Парите за строителството на крайцера (2,3 милиона златни драхми) са предоставени от „Общество за създаване на национален флот“ (на гръцки: ΕΤΑΙΡΕΙΑ ΠΡΟΣ ΣΧΗΜΑΤΙΣΜΟ ΕΘΝΙΚΟΥ ΣΤΟΛΟΥ), което е създадено през 1866 г. от ветерана и герой от Гръцката революция, капитанът на брандер Константис Никодимос. Това е първия принос на „Обществото“ за строителството на новия флот. „Навархос Миаулис“ е възложен на френската фирма Société Nouvelledes Forges et Chantiers de la Méditerranée и построен в корабостроителницата Forges & Chantiers de La Med La Seyne.
Проектът на кораба е изготвен от известната тогава корабостроителна компания Logan. За епохата си, той е един от най-красивите кораби, с ветрилна площ от 1 720 квадратни метра (по-късно, по време на океанските преходи площта на ветрилата е намалена). Корпусът в средата е от стомана, в двата края – от дърво.
Изпреварвайки времето си, корабът е обявен от гръцкия флот за лек крайцер 2-ри ранг. След строителството, отново във френски корабостроителници, на броненосците „Идра“, „Спецес“ и „Псара“, „Навархос Миаулис“ бързо губи значението си за гръцкия флот.
По време на поредното критско въстание през 1897 – 1898 г., крайцерът е част от групата гръцки военни кораби, под командването на Аристид Райнек, изпратена към Крит.[3].
Появата на корабите довежда до това, че въстаниците издигат гръцкия флаг в предградието на Ханя, Халепе, и провъзгласяват присъединяването си към Гърция на 25 януари 1897 г.[4].
С началото на гръцко-турската война от 1897 г. „Навархос Миаулис“ е зачислен в Западната (Йоническа) флотилия на капитан Д. Криезис.
След войната корабът е използван като учебен кораб за школа за мичмани и за демонстрация на флага в страните от Средиземно море и Атлантика.
През 1900 г. под командването на капитан и бъдещ адмирал Павлос Кундуриотис, корабът посещава Бостън и Филаделфия в САЩ.
Предшественици[редактиране | редактиране на кода]
- „Миаулис“ (канонерка). Влиза в състава на флота през 1833 г.
Наследници[редактиране | редактиране на кода]
- Миаулис (разрушител), клас HUNTIII, бивш британски HMS MODBUR. Влиза в състава на флота през 1942 г.
- Миаулис II (разрушител) клас Allen Sumner FRAM II. Влиза в състава на флота през 1971 г.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ ΙΣΤΟΡΙΑ ΤΩΝ ΕΛΛΗΝΙΚΩΝ ΕΝΟΠΛΩΝ ΔΥΝΑΜΕΩΝ
- ↑ greek-war-equipment
- ↑ Γεώργιος Ρούσος, Το Μάυρο 97, Φυτράκης 1974,σελ. 41
- ↑ Γεώργιος Ρούσος, Το Μάυρο 97, Φυτράκης 1974,σελ. 43