Навпакт

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Навпакт
Ναύπακτος
Изглед към крайбрежието на Навпакт и с Коринтския залив
Изглед към крайбрежието на Навпакт и с Коринтския залив
38.3917° с. ш. 21.8275° и. д.
Навпакт
Страна Гърция
ОбластЗападна Гърция
ДемНавпактия
Географска областЛокрида
Надм. височина0 m
Население12 924 души (2001)
ПокровителДимитър Солунски[1]
Телефонен код0219
Официален сайтwww.nafpaktos.gr
Навпакт в Общомедия

Навпакт (на гръцки: Ναύπακτος, Навпактос) е град в Югозападна Гърция, област Западна Гърция, център на дем Навпактия. Известен е и с италианското си име Лепанто. Разположен е на северния бряг на Коринтския залив, при неговото свързване с Йонийско море. Населението му е 12 924 души (2001).

Значение[редактиране | редактиране на кода]

В миналото Навпакт е важно пристанище и център на корабостроенето. Местоположението му е стратегическо и позволява следенето и контролирането на движението по водния път през протока свързващ Патраския и Коринтския залив.

История[редактиране | редактиране на кода]

През античността Навпакт споделя съдбата на съседна Етолия. Навпактската епархия е една от епархиите на Охридската архиепископия и е обхващала териториите на Епир, Етолия и Акарнания, в периодите когато не е в диоцеза на Цариградската патриаршия.[2]

През средновековието е византийски град, а през 10 век е включен за по-малко от век в границите на Първа българска държава.[3] Навпакт, като част от областта Етолоакарнания, е включен в пределите на Епирското деспотство и споделя съдбата му. През 14 век, след разпадане на Душановото царство, Лепанто е един от двата главни града на деспотство Ангелокастро и Лепанто.

През 16 век то е една от важните бази на османския флот, край която през 1571 г. се провежда битката при Лепанто. Днес пристанището е запълнено с наноси и е достъпно само за малки плавателни съдове.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Навпакт
Починали в Навпакт
  • Коста Атанас, (1797 – пр. 1865) български революционер, участник в Гръцката война за независимост

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Εκτός από την Καστοριά, άλλες τέσσερεις πόλεις έχουν πολιούχο τον Άγιο Μηνά // Fouit.gr. Архивиран от оригинала на 2018-01-29. Посетен на 2 януари 2018.
  2. Снегаров, Иван. История на Охридската архиепископия, т.1. Второ фототипно издание. София, Академично издателство „Марин Дринов“, 1995, [1924]. с. 185.
  3. Коледаров, Петър. Политическа география на средновековната българска държава. БАН, София, 1979/1989.