Сервантес (награда)
| „Мигел де Сервантес“ | |
|---|---|
| Присъждана за | годишна литературна награда за цялостно творчество на испаноезични писатели |
| От | Министерство на културата на Испания |
| Място | Алкала де Енарес |
| Държава | |
| Възнаграждение | 125 000 евро |
| Първо връчване | 1976 г. |
| Уебсайт | CervantesPresentacion |
| „Мигел де Сервантес“ в Общомедия | |
Наградата „Мигел де Сервантес“ (на испански: Premio Miguel de Cervantes) е ежегодна литературна награда, която се връчва на испаноезичен писател за неговото цялостно творчество. Това е най-авторитетното отличие за испаноезична литература.
Кандидатите се предлагат от 22 академии на испанския език по света, лауреатът се обявява в края на съответната година, а наградата му се връчва от испанския крал на 23 април следващата година в Алкала де Енарес (датата на смъртта и родното място на писателя Мигел де Сервантес). Паричното изражение на наградата от 125 000 евро.
Наградата „Сервантес“ са получили четири жени: Дулсе Мария Лойнас, Мария Самбрано, Ана Мария Матуте и Ида Витале.[1]
Списък на наградените[редактиране | редактиране на кода]
- 1976 Хорхе Гилен (
Испания) - 1977 Алехо Карпентиер (
Куба) - 1978 Дамасо Алонсо (
Испания) - 1979 Хорхе Луис Борхес (
Аржентина) и Херардо Диего (
Испания) - 1980 Хуан Карлос Онети (
Уругвай) - 1981 Октавио Пас (
Мексико) - 1982 Луис Росалес (
Испания) - 1983 Рафаел Алберти (
Испания) - 1984 Ернесто Сабато (
Аржентина) - 1985 Гонсало Торенте Балестер (
Испания) - 1986 Антонио Буеро Вайехо (
Испания) - 1987 Карлос Фуентес (
Мексико, роден в
Панама) - 1988 Мария Самбрано (
Испания) - 1989 Аугусто Роа Бастос (
Парагвай) - 1990 Адолфо Бьой Касарес (
Аржентина) - 1991 Франсиско Аяла (
Испания) - 1992 Дулсе Мария Лойнас (
Куба) - 1993 Мигел Делибес (
Испания) - 1994 Марио Варгас Льоса (
Перу) - 1995 Камило Хосе Села (
Испания) - 1996 Хосе Гарсия Нието (
Испания) - 1997 Гилермо Кабрера Инфанте (
Куба) - 1998 Хосе Йеро (
Испания) - 1999 Хорхе Едуардс (
Чили) - 2000 Франсиско Умбрал (
Испания) - 2001 Алваро Мутис (
Колумбия) - 2002 Хосе Хименес Лосано (
Испания) - 2003 Гонсало Рохас (
Чили) - 2004 Рафаел Санчес Ферлосио (
Испания) - 2005 Серхио Питол (
Мексико) - 2006 Антонио Гамонеда (
Испания)[2] - 2007 Хуан Хелман (
Аржентина) - 2008 Хуан Марсе (
Испания)[3] - 2009 Хосе Емилио Пачеко (
Мексико) - 2010 Ана Мария Матуте (
Испания) - 2011 Никанор Пара (
Чили)[4] - 2012 Хосе Мануел Кабайеро Боналд (
Испания)[5] - 2013 Елена Понятовска (
Мексико) - 2014 Хуан Гойтисоло (
Испания)[6] - 2015 Фернандо дел Пасо (
Мексико) - 2016 Едуардо Мендоса (
Испания)[7] - 2017 Серхио Рамирес (
Никарагуа)[8] - 2018 Ида Витале (
Уругвай)[9] - 2019 Жоан Маргарит (
Испания) - 2020 Франциско Бринес (
Испания)[10]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Франсиско Бринес, награда Сервантес 2020
- ↑ Силен глас за Испания в европейската литература
- ↑ Хуан Марсе спечели литературната награда „Сервантес“ // Архивиран от оригинала на 2022-09-28. Посетен на 2020-12-10.
- ↑ Чилийският поет Никанор Пара получи наградата „Сервантес“[неработеща препратка]
- ↑ Хосе-Мануел Кабалеро Боналд получи наградата „Сервантес“[неработеща препратка]
- ↑ Хуан Гойтисоло спечели награда „Сервантес“
- ↑ „Сервантес” 2016 за Едуардо Мендоса
- ↑ Никарагуанецът Серхио Рамирес спечели литературната награда „Сервантес“
- ↑ Ида Витале е четвъртата жена с наградата „Сервантес“
- ↑ Испанският поет Франсиско Бринес е носител на литературната награда „Сервантес“
| Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Miguel de Cervantes Prize в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|