Направо към съдържанието

Награда за свобода на мисълта „Сахаров“

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Награда за свобода на мисълта „Сахаров“
Връчване на наградата „Сахаров“ на Аун Сан Су Чи от Мартин Шулц в Европейския парламент в Страсбург, 22 октомври 2013 г.
Присъждана за„изключителен принос в борбата за правата на човека по света“
ОтЕвропейски парламент
Възнаграждение50 000 евро
Първо връчване1988 г.
УебсайтОфициален уебсайт
Награда за свобода на мисълта „Сахаров“ в Общомедия

Наградата за свобода на мисълта „Сахаров“, наименувана на съветския учен и дисидент Андрей Сахаров, е учредена от Европейския парламент през 1988 г.

Връчва се на личности и организации за изключителни постижения в защита на човешките права и свободи.

Наградата се присъжда в следните области:

  • защита на правата на човека и основните свободи, особено на правото на свободно изразяване;
  • закрила на правата на малцинствата;
  • спазване на международното законодателство;
  • развиване на демокрацията и въвеждане на върховенството на закона.

Всяка година политическите групи в Парламента и европейски депутати номинират потенциални кандидати. От този списък Комитетът по външните работи и Комитетът за развитие съвместно избират 3 финалисти. Тогава представителите на политическите групи избират победител.

Наградата се връчва официално от председателя на ЕП по време на декемврийското пленарно заседание, на или около 10 декември – деня, в който е подписана Всеобщата декларация за правата на човека на Организацията на обединените нации.

Победителят получава удостоверение и 50 000 евро. Хауа Ибрахим, който е измежду последните победители, използва парите, за да подпомогне образованието на децата в своята страна Нигерия.

ГодинаНаграденСтрана
1988Нелсън МанделаЮАР
Анатоли Марченко (посмъртно)СССР
1989Александър ДубчекЧехословакия
1990Аун Сан Су Чи[1]Мианмар
1991Адем ДемачиЮгославия
1992Майките от Майския площадАржентина
1993ОсвобождениеБосна и Херцеговина
1994Таслима НасринБангладеш
1995Лейла ЗанаТурция
1996Уей ДзиншънКитай
1997Салима ГезалиАлжир
1998Ибрахим РуговаЮгославия
1999Шанана ГушмауИндонезия
2000Баста Я!Испания
2001Нурит Пелед-ЕлхананИзраел
Изат ГазауиПалестина
Закариаш КамвенюАнгола
2002Освалдо ПаяКуба
2003Кофи Анан и ООН-
2004Беларуска асоциация на журналиститеБеларус
2005Дамите в бялоКуба
Репортери без граници-
Хауа ИбрахимНигерия
2006Александър МилинкевичБеларус
2007Салих Махмуд ОсманСудан
2008Ху ДзяКитай
2009МемориалРусия
2010Гийермо ФаринясКуба
2011Асмаа МахфузЕгипет
Ахмед СенусиЛибия
Али ФерзатСирия
Разан ЗейтунехСирия
Мохамед Буазизи (посмъртно)Тунис
2012Насрин СотудехИран
Джафар ПанахиИран
2013Малала ЮсафзайПакистан
2014Денис МуквегеДемократична република Конго
2015Раиф БадауиСаудитска Арабия
2016Надия Мурад
Ламия Аджи Башар
Ирак
2017Демократична опозиция във ВенецуелаВенецуела
2018Олег СенцовУкрайна
2019Илхам ТохтиКитай
2020Демократичната опозиция в БеларусБеларус
2021Алексей НавалниРусия
2022Народът на УкрайнаУкрайна
2023Махса Амини
Зен, зендеги, азади
Иран
2024Мария Корина Мачадо
Едмундо Гонсалес
Венецуела
2025Анджей Почобут
Мзия Амаглобели[2]
Беларус
Грузия