Надарево

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Надарево
Общи данни
Население433 души[1] (15 декември 2023 г.)
33,8 души/km²
Землище12,844 km²
Надм. височина149 m
Пощ. код7740
Тел. код06029
МПС кодТ
ЕКАТТЕ51024
Администрация
ДържаваБългария
ОбластТърговище
Община
   кмет
Търговище
Дарин Димитров
(ГЕРБ; 2015)
Кметство
   кмет
Надарево
Мехмед Мехмедов
(ДПС)

Надарево е село в Североизточна България. То се намира в община Търговище, област Търговище.

История[редактиране | редактиране на кода]

Според археологически данни, в началото на X век в района на селището се развива занаятчийското производство, обслужващо близката столица Преслав.[2]

Първите писмени сведения за село Надарево са от XV - XVI век. В данъчна книга от 1573 година фонд Ески Джумая, писан на старотурски, (съхранен в ориенталски отдел на Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ - София), в регистъра за джелепкешани – крупни овцевъди, в лист З-б, е регистрирано село Назарча, с един джелепкешанин на име Гаази Силяхидин, който бил длъжен да предава годишно 20 глави овце на държавата. Джелепкешанин е лице, което има над 200 глави овце, и държавата го задължава да отделя на всеки 100 овце по 10 срещу заплащане за войската.

Друг подобен документ е регистър за извънредния данък „Авариз“, плащан в натура със зърно.

През 1676 година към Ески Джумая, наред с другите села, (на лист 19-6) е регистрирано село Назър, обложено с 63 кила истанбулски ечемик (едно кило е равно на 25 кг).

Според преводачите-турколози, това е име на човек. „Назър“ значи надзорник, така са наричали управителите на крупни султански и държавни приходоизточници, обхващащи цели области.

В трети документ, представляващ акт за продажба през 1882 година, издаден от Ескиджумайския мирови съдия (под № 150) е вписано село Надар.

А според една легенда, покрай селото минал турски паша и възкликнал: „Не дар кьой дър“ или „Що за тясно село“.

Първоначално селото е било по на юг от днешното към „Дългачко“, в местността „Юртлука“. Не е известно откога е съществувало (17-18 век), та даже и по-рано. През 1850 година близо 2/3 от хората на това селище измират от чума. Останалите живи запалват къщите си и го напускат. Част от тях се заселват близо до река Врана в местността „Кортулук“ и на ляво от реката. Друга част се заселват на източния край на сегашното село до Каранедьови.

По-късно тия от Кортулука и околностите на река Врана се заселват на западния край на реката. Не е имало нито един българин, селото било населено само от черкези. След войната се заселват и турски семейства, които населяват турската махала.

Населено само с черкези и турци, селото наброявало 100 къщи – 70 турски и 30 черкезки. Черкезите са заемали източната част на селото, наречена „Черкезката махала“, в непосредствена близост са били и гробищата им и до днес се е запазило наименованието „Черкезкото гробище“. Селото е било откъснато от пътища и съобщение.

Главното занятие на турците било скотовъдството – отглеждали овце, а на черкезите – разбойничеството и скотовъдството – отглеждали коне, те са били и много добри ездачи. Черкезите живеели в мизерно направени жилища – колиби покрити със слама и сас. Допуска се, че черкезите са правили обири на съседни български села, защото през Освободителната война всички са избягали.

По свой начин или натоварен от турската власт (не е известно), но от това село е бил назначен куриер, който разнасял писма, пари, колети чак до Босна и Херцеговина на мобилизираните турски войници. Не е известно как, но след време този човек става най-богатия турчин в селото, наричан „Саля а“, прибавката „а“ към името означавало първенец, големец, богаташ.

През 1879 година започва първото заселване на българи - бежанци от Беломорска Тракия, главно от селaта Янюли, Димотишко и Янурен, Дедеагачко. Преди да се заселят по тези места, те се задържат около една година в село Мокрен, Котленско. Когато пристигат тук, младата още българска държава ги настанява в дворищата на избягалите черкези, като им раздава по 4 - 5 дюлюма (около 4-5 дка) изоставена земя.

Беломорците са наброявали 30 семейства. В селото е имало само един черкезин на име Йозер. Обект на заселване са били черкезката и турска махала – днешните долна и горна махала. Първите им къщи са били изоставените черкезки колиби, изградени от пръти, слама и сас. Първи построили къщи дядо Георги Петков и Ради Караиванов. Дядо Георги е бил най-издигнат от всички, понеже знаел да пише и чете на гръцки.

Сеели са повече тютюн, но най-вече са отглеждали големи стада овце (по 100 до 300 глави), тъй като е имало обширни пасища и ливади. Мъжете са носели широки вълнени дрехи – потури и салтамарки, а жените широки везани ризи, вълнени сукмани и зупки (две престилки). На главите си жените носели ръченик от черен и бял плат.

През 1900 година пристигат нови заселници - българи от Търновския и Еленски балкан: от с. Самоводене - през 1900 година, от с. Присово - 1901 година, от с. Буковец - 1902 година, а по-късно от с. Темниско, с. Дебелец, с. Даскот, с. Марийно и няколко семейства от Еленските села. Съжителството между българи и турци и между българи и българи в началото било враждебно, но постепенно етническите и социални разногласия били преодолени.

Беломорците са заселили долната махала, а балканджиите – горната, разделяни от шосето. И до днес беломорците са запазват беломорския си диалект, а балканджиите – твърдия търновски говор.

Настъпили различия и в облеклото. Носиите били характерни за областите, от които идват.

Близо десет години след Освобождението селото е управлявано от турски кметове, но по-късно се избират и българи. Първият кмет българин е Ради Караиванов, след него – Калуд Тодоров.

С идването си балканджиите започват да строят къщи от кирпич (който си приготвяли сами). Внасят уредба и вътре в къщите. Стените на стаите измазвали с бяла пръст, а подовете с червена. Постилали са подовете с рогозки, които изработвали от папур или царевична беленица. Цялото семейство спяло в една стая, направо върху рогозките, за завивки са използвали предимно черги тъкани от коноп, а възглавниците си пълнели със слама или царевична беленица. Заселниците донасят със себе си своите обреди и традии.

При балканджиите – мъжете носели потури, салтамарка и елек от груб домашен шаек, боядисан тъмносиньо или бозево, пояс и антерия. Зимно време били обути в цървули, а през лятото ходели боси. На главите си носели калпаци от агнешка кожа. Жените носели дълги силно набрани фусти от вълнен, памучен или конопен плат, фанели и елек, препасан през кръста с шарена престилка.

Запазват се и старите турски родове – Джиновите, Басриевите, Айнаджиевите. Главен поминък на населението е било земеделието – сеели тютюн, памук, коноп, царевица, жито и скотовъдството – отглеждали главно овце.

Населението било будно, а младите хора любознателни. Възникнала необходимост от училище. През 1884 година в селото се открива частно училище, в една изоставена черкезка колиба, в двора на дядо Стоян Илиев, с много мизерни условия. За учител е бил пазарен даскал Камбур Панайот от близкото село Ашиково (Певец). Днес в ОУ „П.Хилендарски“ - Надарево учат 260 деца от Надарево и района - селата Острец, Ловец, Осен, Дългач, Певец - от първи до осми клас. От 2007 година училището е базово за всички деца от района. Специални автобуси ги извозват по двете направление - Дългач и Острец. Новата сграда на детската градина е открита през 1993 година.

Селото е планирано през 1912 година, а водоснабдено през 1927 година. През 1921 година в сградата на земеделското училище е основана пощенско телеграфна станция, с началник Михаил Петров от град Попово.

Потребителна кооперация „Орач“ е основана през 1914 година под името – кооперативно земеделско спестовно заимно дружество „Орач“, чиито основатели са: Йордан Христов, Марчо Георгиев, Илия Дончев, Александър Николов, Иван Христов, Кръстю Петров, Неранзи Янев, Ради Сурилов, Иван Илиев, Ангел Дяков, Дончо Янев, Марин Гечев, Ташо Георгиев, Иван Агов и др. Първият касиер-деловодител е Неранзи Янев, а след това Марчо Георгиев.

Кредитната кооперация е учредена 1920 година, а през 1949 година се учредява всестранната кооперация, която 1953 година се преименува в Селкоп „Орач“ и са образувани два смесени магазина.

Ръководството на Селкопа закупува първата вършачка през 1925 година, а втората през 1940 година, които се ползват от хората в селото. През 1949 година е открита и фурната. През 1949 година селото е електрифицирано, а през 1950 година – радиофицирано.

Църквата е построена през 1922 година. Първият свещеник е бил поп Алексий от град Търговище. Цървата носи името „Свети Димитър“. През 2004-2005 се направи ремонт и обновление на храма, благодарение на спонсорството на Богомил Янков Бойчев от Нарадев.

Народно читалище „Просвета“ – Надарево е основано през 1907 година. Инициатор за основаването му е учителят Иван Николов, учителствал в селото заедно с жена си Геновева Петкова. Ведно с будните селяни Кръстю Петров, Михаил Караиванов, Александър Николов решават да създадат читалищна организация, която да буди патриотичното съзнание на надаревчани, да ги готви за прогрес и свобода. Първо за читалище служи домът на Мехмед Гаджалов, който дава две стаи под наем. Именно тук пламват първите искри на читалищна дейност. Осигуряват се вестници и списания за прочит.

През 70-те години на 20 век в селото започват да се заселват и помашки семейства от Родопския и Пиринския край. Отначало идват десетина семейства родопчани, но днес вече наброяват около 40-50, които пренасят със себе си своя бит, традиции, песни.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Численост на населението според преброяванията през годините:[3][4]

Година на
преброяване
Численост
19341154
19461061
19561100
19651067
1975862
1985754
1992706
2001601
2011465

Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[5]

Численост Дял (в %)
Общо 465 100.00
Българи 173 37.20
Турци 240 51.61
Цигани 12 2.58
Други 34 7.31
Не се самоопределят 0 0.00
Не отговорили 6 1.29

Култура[редактиране | редактиране на кода]

Религия[редактиране | редактиране на кода]

В селото има два храма:

Спорт[редактиране | редактиране на кода]

Местният футболен отбор е „Орлите“. Основан е през 1932 г. Отборът играе в „А“ окръжна група. Негов собственик и президент е A. Рангелова, старши треньор е Али Алиев. Екипировката на тима е зелено на жълто. Гербът му се състои от два орела. Стадионът в с. Надарево има капацитет от 200 места и размери на игралното поле 60/30.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. www.grao.bg
  2. Оксана Минаева, Лена Холмквист, „БЪЛГАРСКИ ПАРАЛЕЛИ НА ИЗТОЧНИТЕ НАХОДКИ НА МЕТАЛОПЛАСТИКАТА ОТ БИРКА“, Дигитална печатница „Летера“ 2012, ISBN 978-954-516-984-7
  3. „Справка за населението на село Надарево, община Търговище, област Търговище, НСИ“ // nsi.bg. Посетен на 1 декември 2018.
  4. „The population of all towns and villages in Targovishte Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“ // citypopulation.de. Посетен на 1 декември 2018. (на английски)
  5. „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 1 декември 2018. (на английски)

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]