Надежда Петренко

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Надежда Петренко
българска скулпторка
Родена

Учила вНационално училище за изящни изкуства „Илия Петров“
Кариера в изкуството
Известни творбиПаметник на Любен Каравелов
Семейство
СъпругХристо Танев
Надежда Петренко и Иван Сиврев – Любен Каравелов

Надежда (Наташа) Яковлевна Петренко е българска скулпторка от известения сливенски род Кавръкови.

Надежда Петренко е от град Сливен и е внучка на Атанас Кавръков. Дъщеря му, художничката Иванка Кавръкова-Петренко, омъжена за украински белогвардеец, е майка на скулпторката.[1] Надежда учи в художествената гимназия „Илия Петров“, след две годишна подготовка при проф. Мито Гановски.[2]

Освен фигурите на момите и момците украсяващи сливенския „мост със скулпторите“ (1971), Надя Петренко е авторка, заедно с арх. Иван Сивриев на паметника на Любен Каравелов в Копривщица (1973),[3] на входния знак на град Айтос, наричан „момчето със сокола“ и скулптурата на „Бременната“ на площада в софийския квартал „Драгалевци“. Надежда Петренко е самостоятелен автор на още много скулптури и малки пластики, предимно на женски фигури, както и на голата фигура на жена в градския парк в Карнобат.[1]

В градската градина около Художествена галерия „Никола Петров“ в град Видин, след съгласуване на технологията е извършена възстановка на скулптурата „Майчинство“ на Надя Петренко, след като с времето е претърпяла и няколко други интервенции, често най-случайни. „Майчинство“ е изработена от седиментна утаечна скала. Случвало се е главата на фигурата да е била отделяна от отаналата част и торса, нееднократно, след като е била повече от четиридесет години пред галерията (към 2015).[4][5] Поради тези обстоятелства, и като се има в предвид, че фигурата има спечелен конкурас се обсъжда вариант за нейната подмяна с друга или с копие, изработено от друг материал.[6] Оригиналният материал е Кърджалийски пясъчник.[7]

На „Моста със скулптурите“ в град Сливен, след като е подложен на почистване от наслоените прахоляци, се разкрива името на автора – Надежда Петренко. Годината е 1971, когато са изработени фигурите.[8]

Съпруг на Надежда Петренко е скулпторът Христо Танев, също като нея работил в Копривщица. Имат две съвместни изложби.[9]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Символът на Градската градина в Карнобат – „Голата жена“ – се завърна. // karnobat-voice.com, 1 септември 2021. Посетен на 22 януари 2023.
  2. Арт телеграф: Нина, заради която Врачански стана Квазимодо. Арт телеграф, 24 март 2018. с. 23.
  3. Копривщица. Библиотека Роден край. Съставители Иван Врачев и Кольо Колев. Тодор Тумангелов. Мемориални паметници. София, ОФ, 1980. с. 322.
  4. Стоенелова, Светлана. Възстановяват повредени скулптури във Видин. // bnr.bg, 7 юли 2016. Посетен на 6 май 2023.
  5. Каменова, Анжела. Обезглавиха статуята „Майчинство“ във Видин. // bnr.bg, 25 май 2015. Посетен на 10 май 2023.
  6. Видеокамери ще пазят скулптурите пред художествената галерия във Видин от есента. // vidin-online.com, 27 юни 2013. Посетен на 10 май 2023.
  7. Пияни абитуриенти строшиха емблематична фигура във Видин. // duma.bg, 7 юни 2013. Посетен на 10 май 2023.
  8. Раданчева, Йорданка. Покрай „кръговото“, поизмиха и скулптурите на Надежда Петренко. // baraban.bg, 25 октомври 2018. Посетен на 9 май 2023.
  9. За Христо Танев. // hristotanevblog.wordpress.com. Посетен на 6 май 2023.