Надир Афонсо

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Надир Афонсо
Nadir Afonso by Bottelho.jpg
Портрет на Надир Афонсо Родригес 2007 година.
Рождено име Надир Афонсо Родригес
Роден
4 декември 1920 г.(1920-12-04)
Починал
11 декември 2013 г. (на 93 г.)
Националност португалец
Стил геометрично абстрактно изкуство, кинетично изкуство
Повлиян Фернан Леже, Льо Корбюзие, Кандиду Портинари , Виктор Васарели, Андре Блок, Огюст Ербан
Уебсайт www.nadirafonso.pt
Надир Афонсо в Общомедия

Надир Афонсо (на португалски: Nadir Afonso Rodrigues, накратко Nadir Afonso) е португалски архитект и художник свързан със стила на геометричното абстрактно изкуство. Учи архитектура и я практикува в ранните години на творчеството си заедно с Льо Корбюзие и Оскар Нимайер. По-късно учи рисуване и става един от пионерите на кинетичното изкуство работейки заедно с Фернан Леже, Виктор Васарели, Андре Блок, Огюст Ербан.

Издава собствена теория на геометричната естетика в която защитава тезата си, че изкуството е единствено целесъобразно и следва точни правила. Това прави изкуството действие съставено от наблюдение и манипулация а не продукт на въображение и фантазия.

Много от произведенията на Надир Афонсо са изложени в музеи. Най известните му творби са част от серията "Градове" изобразяващи градове от целия свят.


Живот и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Преди да се дипломира като архитект в Порто следва във Френската академия за изящни изкуства (на френски: École nationale supérieure des beaux-arts) в Париж през 1946 година.

Сътрудничи си с Льо Корбюзие в проекта Жилищна единица в Марсилия (на френски: Cité radieuse de Marseille) от 1946 до 1951. В годините 1952 до 1954 става асистент на Оскар Нимайер в Бразилия. След завръщането си в Париж се сближава с художниците излагани в галерияната Денис Рене (на френски: La galerie Denise René) включително Огюст Ербан и Виктор Васарели. В 1965 година се убеждава в неспособността си да се адаптира към обществото и се отказва архитектурата за да се отдаде на рисуването и се изолира все повече от външния свят. [1]

Редовно излага творбите си в галерии от 1949 година в Лисабон и Порто в Португалия, в Париж във Франция от 1956 година и в Сао Пауло в Бразилия от 1969 година. Негови произведения се намират в музеите в Лисабон, Порто, Амаранте, Рио де Жанейро, Сао Пауло, Будапеща, Париж, Варцбург и Берлин. [2]

Надир Афонсо в ателието му си Кашкайш на 27 февруари 2007 с тогава още неизложеното му платно "Севиля".

Лична теория на естетиката[редактиране | редактиране на кода]

Според Афонсо изкуството е обективно а не субективно. То следва закони и закономерности. Сам обобщава теорията си, издадена в няколко книги зедно с личните му философски възгледи, по следния начин:

"Търсенето на абсолютното, на език на изкуството в който формите имат математическа строгост, където нищо няма нужда да бъде добавяно или премахвано. Чувството за съвършена точност."[3]

Поради изявения си рационализъм Афонсо критикува Василий Кандински с ангумента, че той подчинява геометрията на човешката душевност вместо да я издигне като същността на изкуството. Тази геометрия на изкуството обаче не е същата като геометрията на геометриците нито пък засяга символи или конкретни елементи. Става дума за правила на пространството съдържащи четири качества — съвършенство, хармония, пресъздаване, и оригиналност. [4]


Международно признание[редактиране | редактиране на кода]

Признанието на Надир Афонсо идва рано. Още на 24 годишна възраст продава негов живопис с маслени бои на Музея за съвременно изкуство в Лисабон и португалското правителство го кани два пъти да представи Португалия на биеналето в Сао Пауло. На 50 годишна върраст е вече редовно излаган в галерии в Париж и Ню Йорк. [5]

Виктор Васарели, бащата на оптическото изкуство отбелязва през 1968 година:

"Този художник го познавам от повече от 20 години и той е несъмнено най-важният португалски съвременен художник и е несправедливо, че е малко познат по света." [6]


Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Afonso 2007
  2. пак там
  3. Síntese, стр.29
  4. Afonso 1970
  5. Afonso 1990, стр.28
  6. Afonso 2010

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Nadir, Afonso (1970): "Les mécanismes de la création artistique". Éditions du Griffon
  • Nadir, Afonso (1990): "Da vida à obra de Nadir Afonso". Bertrand Editoria
  • Nadir, Afonso (1997): "Autobiográfia de Nadir Afonso". Jornal de Letras, Artes e Ideas
  • Nadir, Afonso (2010): "Nadir Afonso: arquitecto e pintor, no mundo : alguma obra pictórica e alguma bibliografia activa". Universidade Lusíada Editora
  • Síntese Estética (1995)
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Nadir Alfonso“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.