Надка Караджова

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Надка Караджова
българска народна певица
Родена
Починала
Музикална кариера
Стил Българска народна музика
Инструменти вокал
Глас сопран
Активност от 1953 г.
Лейбъл Балкантон
Участник в Фолклорен ансамбъл „Филип Кутев“
Квартет „Славей“

Надка Иванова Караджова е българска народна певица, сопран, изпълнителка на песенен фолклор от Пазарджишкия край.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Родена е на 14 март 1937 г. в тогавашното пазарджишко село Триводици (днес Пловивско, община Стамболийски).[1] Потомка е на стар музикален род, в който всички пеят народна музика. На 15-годишна възраст, на фестивал на художествената самодейност в Пловдив, тя е забелязана от композитора Филип Кутев. През 1953 г., едва 16-годишна, Надка Караджова става част от Държавния ансамбъл „Филип Кутев“ с диригент Филип Кутев, в който пее в продължение на 40 години и концертира в Европа, Азия и Америка.[2] Следват участия в хоровете „Космически гласове“ и „Големите гласове на България“. През 1991 г. заедно с дъщеря си Светла и певиците Лиляна Галевска и Стоянка Лалова (всички те солистки на Държавния ансамбъл) основава квартет „Славей“, с който има множество концерти в България и по света.[3] След смъртта на Стоянка Лалова, алтовата партия в квартета пее Марияна Павлова, а понастоящем – Ваня Вакари.

Успоредно с хоровия репертоар, певицата записва над 300 солови народни песни за фонда на Българското национално радио, издава 27 албума и участва в много филми, заснети от Българската национална телевизия. Изнесла над 13500 концерта.[4]

През 2009 година Надка Караджова участва в записите на издадения от БНР диск с изпълнения на български народни певци, Теодосий Спасов и оркестъра за народна музика на радиото, в голямата Мадарска пещера. Дискът е в два варианта – аудио и видео и се нарича „Магията на Мадара“. Той е уникален не само заради акустиката на природната забележителност, където са осъществени записите, но и заради участието на едни от най-големите певци и певици на България, събрани именно там за запис.

Последната телевизионна поява на певицата е в предаването „Комиците“, на 31 декември 2010 г., 4 дни преди смъртта ѝ.

Умира внезапно на 3 януари 2011 г. в София, като причина се посочва силна сърдечна криза.[5]

С уникалния си глас и умението да пее в ансамбъл Надка Караджова има изключителен принос за успехите на хоровете „Космически гласове“ и „Големите български гласове“, на които е била солистка.[3]

Известни песни от репертоара на Надка Караджова са „Планино, Стара планино“, „Пиленце пее, говори“, „Драгана и славеят“ и др.[6]

Дискография[редактиране | редактиране на кода]

Година Албум Вид Издател Каталожен номер
1967 „Надка Караджова“[7] ЕP Балкантон ВНМ 5791
1968 „Пее Надка Караджова“[8] ЕP Балкантон ВНМ 5980
1969 „Жъни, наваляй, невясто“[9] SP Балкантон ВНВ 10194
1970 „Пазарджишки народни песни“[10] LP Балкантон ВНА 1167
1975 „Надка Караджова“/ „Крум Янков“[11] LP Балкантон ВНА 1823
1982 „Nadka Karadjova“ – издадена във Великобритания SP F.M.S. Records FMSS 1
1984 „Надка Караджова“[12] LP Балкантон ВНА 11340
1990 „Надка Караджова“[13] LP Балкантон ВНА 12625
1993 „Nadka Karadjova“[14] MC Балкантон ВНМС 7629
2009 „World – famous voices“ CD Балкантон 060148
2012 „Bulgarian Folk Songs, vol. 3“ CD Балкантон

Личен живот[редактиране | редактиране на кода]

Надка Карджова е била омъжена за акордеониста Стефан Костов (1937 – 2015). Двамата имат дъщеря – народната певица Светла Караджова (р. 1956). Стефан Костов умира 4 години след смъртта на жена си и ден преди рождения ѝ ден – на 13 март 2015 г.[15][16]

Награди и отличия[редактиране | редактиране на кода]

През 1978 г. песента „Заблеяло ми агънце“, в нейно изпълнение, печели наградата на радиоконкурса „Би Би Си-2“. В Англия е издадена плоча, озаглавена „Блеещите балкански агънца“. В Япония, където прави голям фурор, са издадени дискове с изпълнения на ансамбъл „Филип Кутев“, Надка Караджова, квартет „Славей“ и сестри Бисерови от поредицата „Българското многогласие“. Песента ѝ „Пиленце пее“ е включена в японските учебници по музика.[3]

Надка Караджова е носителка на отличията „Заслужил“ и „Народен“ артист. Удостоена е с множество престижни награди и отличия, като: „Златен медал“ от Младежки фестивал във Варшава, 1955 г.[17], Орден „Кирил и Методий“, орден „Народна република България“, орден „Стара планина“, призовете „Братислава“, „Златно перо“ и приз „Нестинарка“ от Международния фолклорен фестивал в Бургас.[3][18][19]

През 1994 г. името ѝ е включено в Световната енциклопедия по музика, издадена в Лондон.

Памет[редактиране | редактиране на кода]

В нейна памет БНТ заснема документалния филм „Славеите на Надка Караджова“.

През март 2011 г. „Славей“ се преименува на квартет „Надка Караджова“.

„Български пощи“ пуска пощенска марка „75 години от рождението на Надка Караджова“ с тираж 2972 бр.[20]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. „www.folklore-bg.com“, архив на оригинала от 15 юли 2014, https://web.archive.org/web/20140715154054/http://www.folklore-bg.com/надка-караджова/, посетен 15 юли 2014 
  2. Обложка на плочата „Пазарджишки народни песни“ – ВНА 1167 в сайта „Плочи от Балкантон“, balkanton.su
  3. а б в г Илка Димитрова, Спомен за голямата певица Надка Караджова, БНР, Радио „България“, 17 март 2017 г.
  4. 80-годишнината от рождението на Надка Караджова ще бъде отбелязана с концерт на 15 март в Първо студио на БНР, БНР, 14 март 2017 г.
  5. Почина народната певица Надка Караджова, vesti.bg, 3 януари 2011.
  6. Обложка на плочата „Надка Караджова“ – ВНА 12625 (1990) в сайта „Плочи от Балкантон“, balkanton.su
  7. „Надка Караджова“ – ВНМ 5791 в сайта „Плочи от Балкантон“, balkanton.su
  8. „Пее Надка Караджова“ – ВНМ 5980 в сайта „Плочи от Балкантон“, balkanton.su
  9. „Жъни, наваляй, невесто“ – ВНВ 10194 в сайта „Плочи от Балкантон“, balkanton.su
  10. „Пазарджишки народни песни“ – ВНА 1167 в сайта „Плочи от Балкантон“, balkanton.su
  11. „Надка Караджова“/ „Крум Янков“ – ВНА 1823 (1975) в сайта „Плочи от Балкантон“, balkanton.su
  12. „Надка Караджова“ – ВНА 11340 (1984) в сайта „Плочи от Балкантон“, balkanton.su
  13. „Надка Караджова“ – ВНА 12625 (1990) в сайта „Плочи от Балкантон“, balkanton.su
  14. „Nadka Karadjova“ – ВНМС 7629 в сайта „Плочи от Балкантон“, balkanton.su
  15. Почина съпругът на Надка Караджова, Petel.bg, 13 март 2015 г.
  16. Почина съпругът на Надка Караджова Архив на оригинала от 2016-02-05 в Wayback Machine., Блиц новини, 13 март 2015 г.
  17. Обложка на плочата „Надка Караджова“ – ВНМ 5791 в сайта „Плочи от Балкантон“, balkanton.su
  18. „Информация за Надка Караджова и квартет Славей“, архив на оригинала от 12 август 2007, https://web.archive.org/web/20070812172827/http://m.dir.bg/izpulnitel_info.php?id=752, посетен 12 август 2007 
  19. „Народни певци и свирачи“: Надка Караджова и Леновската група, БНР, 26 септември 2006 г.
  20. Пускат марката „75 години от рождението на Надка Караджова“, Fakti.bg, 14 март 2012 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Биографии“         Портал „Биографии          Портал „Музика“         Портал „Музика          Портал „България“         Портал „България