Найден Боримечков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Найден Боримечков
български генерал
Роден
Починал

Учил въвФакултет „Артилерия, ПВО и КИС“ (НВУ)
Военна академия „Георги Раковски“
Средно училище „Любен Каравелов“

Найден Иванов Боримечков (Якимов) е български офицер, генерал-майор.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 4 май 1929 година в Копривщица. През 1947 г. завършва реална гимназия в родния си град. От 11 ноември 1949 до 17 август 1950 г. учи в 3-та товарна батарея на 4-ти артилерийски дивизион и завършва втори випуск на Народното военно артилерийско училище. Между 18 август 1950 и 4 юни 1951 г. е командир на взвод в 10-и оръдеен артилерийски полк във Враца. На 5 юни 1951 г. е назначен за командир на батарея в същия полк. Освободен е на 12 юни 1952 г. От 13 юни 1952 до 11 ноември 1953 г. е ЗКСЧ на артилерийски дивизион в 10-и оръдеен артилерийски полк. Между 12 ноември 1953 и 10 октомври 1955 г. е командир на артилерийски дивизион в 1-ви армейски артилерийски полк в София. В периода 11 ноември 1955 – 27 октомври 1957 г. е командир на артилерийски дивизион в 5-и корпусен артилерийски полк. От 28 октомври 1957 до 15 октомври 1959 г. е началник на полковата школа в същия полк. Между 16 октомври 1959 и 15 май 1961 г. е заместник-командир на 5-и корпусен артилерийски полк. На 16 май 1961 г. е назначен за временно изпълняващ длъжността командир на 5-и корпусен артилерийски полк. Остава на този пост до 26 март 1962 г., когато е назначен за командир на 5-и армейски артилерийски полк до 16 април 1963 г. От 17 април 1963 до 5 юли 1966 г. е заместник-командир на 18-и учебен артилерийски полк.

В периода 6 юли 1966- 14 октомври 1968 г. учи във Военната академия в София профил „земна артилерия-команден“ и завършва с отличен успех[1]. Бил е началник на Ракетните войски и артилерия на трета мотострелкова дивизия, базирана в Благоевград (15 октомври 1968 – 29 септември 1972) и заместник-командир на 46-а ракетна бригада в Самоков (30 септември 1972 – 29 септември 1974). От 30 септември 1974 до 29 септември 1978 г. е командващ Ракетните войски и артилерията на първа армия. След това е заместник-командващ Ракетни войски и артилерия на Сухопътните войски в Българската армия (30 септември 1978 – 29 септември 1983). В периода 30 септември 1983 – 29 септември 1988 г. е началник на Висшето народно военно артилерийско училище „Георги Димитров“. От 1983 г. като началник на училището е командир на 84-та фронтова артилерийска дивизия[2]. От 30 септември 1988 г. е заместник-началник на Военна академия „Г. С. Раковски“ до 14 август 1990 г. Между 15 август 1990 и 31 март 1991 г. е на разпореждане на Управление „Кадри“ по щат 144-А за уволнение. Излиза в запаса 1 април 1991 г. Освободен е от служба през 1992 г.[3] Умира на 10 февруари 2000 г. в София.

Образование[редактиране | редактиране на кода]

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

  • младши лейтенант 18 август 1950
  • лейтенант – 24 август 1951
  • старши лейтенант – 17 юни 1952
  • капитан (15 април 1954)
  • майор (14 април 1958)
  • подполковник (17 април 1962)
  • полковник (12 октомври 1967)
  • генерал-майор (7 септември 1984)[4]

Награди[редактиране | редактиране на кода]

  • Медал „За безупречна служба“ – II ст.
  • „9 септември 1944 г.“ – III ст.
  • „9 септември 1944 г.“ – II ст. с мечове
  • „Червено знаме“
  • Медал „30 години социалистическа революция“

Бележки[редактиране | редактиране на кода]