Найден Илчев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Найден Илчев Симеонов
политик

Роден
1854 г.
Починал
1902 г. (48 г.)
Народен представител в:
VI ОНС   

Найден Илчев Симеонов е политик и активен участник в политическия живот след Освобождението в Северозападна България.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е през 1854 година в с. Долна Гнойница (сега Михайлово). Учи в селото и във Вълчедръм. Работи седем години в Козлодуй и там научава влашки. През 1877 година е преводач и водач на румънско-руските освободителни войски, настъпващи от Оряхово по течението на река Огоста на юг.

След Освобождението е привърженик и съидейник на Стефан Стамболов. Като член на Либералната и Народнолибералната партия, чиито лидер е Стамболов, три мандата е избиран за кмет на селото. Дарява просторен собствен имот в центъра на селото за училищен двор и през 1889 г. като кмет на селото построява „старото“ училище. След редовни и допълнителни избори е избран за член-секретар на Оряховския окръжен съвет.

Оряховски и Врачански окръзи административно са обединяват на 10 януари 1890 година. Двата съвета избират председател по-късно по време на септемврийската сесия, на която Илчев е избран за член-секретар на Врачанския окръжен съвет. На проведените избори през 1890 г. стамболовистите печелят убедително и Найден Илчев е избран за народен представител в VI ОНС (1890 – 1893). С това става първият човек от селото избран в този най-висш законодателен форум на България.

След неуспешни опити да започне търговска дейност, умира през 1902 година, като оставя семейството си в крайна бедност.

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

Женен е за Елена Браничева от село Горна Гнойница. Има четирима сина.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Райкински, Ив., Врачанският край от Освобождението до прага на XX век-политически живот, Библиотека „Български северозапад“, Враца, 2002.
  • Илчев, З., Петров, Ц., Разказ за Михайлово, Изд. ПИК, В. Търново, 2006.
  • Петров, Цветан, Родове от село Михайлово, Издателство „ПИК“, Велико Търново, 2008, ISBN 978-954-736-187-4