Найден Шейтанов
| Найден Шейтанов | |
| български философ и есеист | |
.JPG) | |
| Роден |
18 ноември 1890 г.
|
|---|---|
| Починал | 20 февруари 1970 г.
|
| Националност |  България |
| Учил в | Лайпцигски университет |
| Философия | |
| Регион | Западна философия |
| Епоха | Философия на XX век |
| Интереси | Културология |
Найден Христов Шейтанов е български философ, есеист и етнограф.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е на 18 ноември 1890 година в Троян.[1] Завършва гимназия в София, след което учи история и философия в Лайпцигския и Карловия университет. След връщането си в България на 15 септември 1922 година е назначен за кандидат-учител по история в Първа софийска мъжка гимназия. На 15 септември 1923 година става учител по немски.[1]
Автор е на есета, главно с народопсихологични и културологично съдържание,[2] определяни от съвременни автори като „идиосинкретични конструкции, смесващи „народопсихология“, определена метафизика на националната история и доста мегаломанска версия на официалния български национализъм“.[3] Той става и един от първите пропагандатори на фройдизма в България[4].
Шейтанов е сред първите изследователи на циганското малцинство в България, като студията му „Принос към говора на софийските цигани“, публикувана в „Известия на Етнографския музей“ през 1932 година, е смятана за първият български научен текст в тази област.[5] През следващите години той публикува още няколко статии по темата и подготвя останал непубликуван текст, озаглавен „Циганите в България. Материали за техния фолклор, език и бит“,[5] както и „Речник на циганския език“.[6]
През междувоенния период пише за различни периодични издания, сред които „Златорог“, „Философски преглед“, „Просвета“ и други.[7]
В студията си „Сексуалната философия на българина. Увод в нашия неофициален фолклор“ („Златорог“, 1932, №3) застъпва тезата за „силно еротична отсянка“ в манталитета на българина, за „български сексопантеизъм“, като се позовава на българския еротичен фолклор в най-широките му прояви – космогония, ономастика, битов и анималистичен фолклор, поговорки, заклинания и др.[6]
Умира през 1970 година в София.[2]
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- Шейтанов, Найден. Цървулиада. 1923. (пиеса)
- Шейтанов, Найден. Култ на тялото. 1928.
- Шейтанов, Найден и др. Любов. Вселеноглед. Начало. 1931.
- Шейтанов, Найден и др. Любов. Вселеноглед. Човек. 1933.
- Шейтанов, Найден. Принос към говора на софийските цигани. 1933.
- Шейтанов, Найден. Балкано-българският титанизъм. 1939.
- Шейтанов, Найден. Балкано-българският титанизъм. София, Захарий Стоянов, 2006, [1939]. ISBN 954-739-923-3. с. 608.
- Шейтанов, Найден. Великобългарски светоглед. 1940.
- Шейтанов, Найден и др. Великобългарска младеж. 1941.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Юбилейна книга на Първа софийска мѫжка гимназия (1879 – 1929). София, 1929. с. 73.
- ↑ а б Найден Шейтанов // LiterNet. Посетен на 26 септември 2009.
- ↑ Маринов, Чавдар. Древна Тракия в модерното въображение: идеологически аспекти на конструирането на тракологията в Югоизточна Европа // Даскалов, Румен и др. Преплетените истории на Балканите. Том 3. Споделено минало, оспорвани наследства. София, Издателство на Нов български университет, 2015. ISBN 978-954-535-902-6. с. 94.
- ↑ Стою Стоев, Фройдизмът и преодоляването му в България, Издателство на БАН, София, 1969, стр 48.
- ↑ а б Стоянова, Пламена. Циганите в годините на социализма. Политиката на българската държава към циганското малцинство (1944 – 1989). София, Парадигма, 2017. ISBN 978-954-326-298-4. с. 12.
- ↑ а б Цветанка Атанасова, „Найден Шейтанов“, Речник на българската литература след Освобождението, Институт за литература на БАН
- ↑ Лазарова, Ерика. Найден Шейтанов: Пътят на българското културно мисионерство // Литературен свят. Посетен на 26 септември 2009.[неработеща препратка]
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Найден Шейтанов в Литернет
- Найден Шейтанов на сайта на Музея за художествени народни занаяти и приложни изкуства в Троян
|
