Найден Шейтанов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Найден Шейтанов
български философ и есеист

Роден
Починал

Националност  България
Образование Лайпцигски университет
Философия
Регион Западна философия
Епоха Философия на XX век
Интереси Културология
Образование Лайпцигски университет
Карлов университет
Групова снимка на сътрудниците на списание „Златорог“, 1925 - 1927 г. Шейтанов е последен прав вдясно на третия ред. Източник: Държавна агенция „Архиви“

Найден Христов Шейтанов е български философ и есеист.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е през 1890 г. в Троян. Завършва гимназия в София, след което учи история и философия в Лайпцигския и Карловия университет. След връщането си в България преподава немски език в Първа софийска мъжка гимназия.

Автор е на есета, главно с народопсихологични и културологично съдържание,[1] определяни от съвременни автори като „идиосинкретични конструкции, смесващи „народопсихология“, определена метафизика на националната история и доста мегаломанска версия на официалния български национализъм“.[2] Той става и един от първите пропагандатори на фройдизма в България[3].

Шейтанов е сред първите изследователи на циганското малцинство в България. Автор е на „Речник на циганския език“ и на трактат по „циганология“.[4]

През междувоенния период пише за различни периодични издания, сред които „Златорог“, „Философски преглед“, „Просвета“ и други.[5]

В студията си „Сексуалната философия на българина. Увод в нашия неофициален фолклор“ („Златорог“, 1932, №3) застъпва тезата за „силно еротична отсянка“ в манталитета на българина, за „български сексопантеизъм“, като се позовава на българския еротичен фолклор в най-широките му прояви – космогония, ономастика, битов и анималистичен фолклор, поговорки, заклинания и др.[4]

Умира през 1970 година в София.[1]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Шейтанов, Найден. Цървулиада. 1923. (пиеса)
  • Шейтанов, Найден. Култ на тялото. 1928.
  • Шейтанов, Найден и др. Любов. Вселеноглед. Начало. 1931.
  • Шейтанов, Найден и др. Любов. Вселеноглед. Човек. 1933.
  • Шейтанов, Найден. Принос към говора на софийските цигани. 1933.
  • Шейтанов, Найден. Балкано-българският титанизъм. 1939.
    • Шейтанов, Найден. Балкано-българският титанизъм. София, Захарий Стоянов, 2006, [1939]. ISBN 954-739-923-3. с. 608.
  • Шейтанов, Найден. Великобългарски светоглед. 1940.
  • Шейтанов, Найден и др. Великобългарска младеж. 1941.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Найден Шейтанов. // LiterNet. Посетен на 26 септември 2009.
  2. Маринов, Чавдар. Древна Тракия в модерното въображение: идеологически аспекти на конструирането на тракологията в Югоизточна Европа. // Даскалов, Румен и др. Преплетените истории на Балканите. Том 3. Споделено минало, оспорвани наследства. София, Издателство на Нов български университет, 2015. ISBN 978-954-535-902-6. с. 94.
  3. Стою Стоев, Фройдизмът и преодоляването му в България, Издателство на БАН, София, 1969, стр 48.
  4. а б Цветанка Атанасова, „Найден Шейтанов“, Речник на българската литература след Освобождението, Институт за литература на БАН
  5. Лазарова, Ерика. Найден Шейтанов: Пътят на българското културно мисионерство. // Литературен свят. Посетен на 26 септември 2009.[неработеща препратка]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]