Найо Тицин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Найо Тицин
български журналист
Роден
3 юни 1970 г. (52 г.)

Учил вНационална музикална академия
Семейство
СъпругаАлександрина Пендачанска
Деца2

Уебсайт

Найо-Тицин Атанасов Нейков, повече известен само като Найо Тицин, е български журналист, сценарист, фотограф, кинодокументалист, филмов продуцент.

Работи като журналист във вестник „Стандарт“ и в Българската национална телевизия, по-късно е пресаташе (PR) на партия „Демократи за силна България“.[1]

Имена[редактиране | редактиране на кода]

Нейков е записан при рождението му с лично име Найо-Тицин, съставено от прякора Найо на баща му и фамилията на майка му Тицин. Когато става непълнолетен (на 16 години), при издаването на първия му личен паспорт (1986) е записан като Найотицин, тъй като не разрешавали личното име да е съставено от 2 имена. Предишното изписване Найо-Тицин на личното му име е върнато със следващия му паспорт през 1991 г.[2]

В обществото Нейков е известен с личното си име без дефис – Найо Тицин, широко възприемано като съчетание от 2 имена: лично и фамилно.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 3 юни 1970 г. в София, където завършва специалност „Пиано“ в музикалното училище, а след това и в Консерваторията.[1][3] Син е на художника график Атанас Нейков.

Започва кариерата си като журналист във вестник „Стандарт“ през 1993 г. След това става репортер в новините на БНТ.

Печели награда „CANON България“ за фотоизложбата си „Ню Йорк в цифри“ през 2002 г. Създава със своя приятел от детинство Димитър Коцев – Шошо продуцентска компания „СПОТЛАЙТ“ през 2003 г.

Покрай работата си като журналист се запознава с Иван Костов през декември 1994 г. Става пресаташе на оглавяваната от Костов партия „Демократи за силна България“ през 2004 г.[4]

Започва да режисира и продуцира документални музикални филми от 2006 г. Отличен е със специалната награда Golden artist за филма си „В търсене на Дон Жуан“.[4]

Печели конкурсна сесия на БНТ за сезонен сериал на съвременна тематика през 2012 г. Продуцентската му къща „СПОТЛАЙТ“ става изпълнителен продуцент на сериала „Четвърта власт“.[5] Премиерата на сериала на 29 септември 2013 г. предизвиква широк обществен отзвук в България.[6]

Участва в протестите срещу кабинета на Пламен Орешарски през 2013 г. На 3 юли с.г. се появява в зоната за сигурност пред Народното събрание с маска на Волен Сидеров и в усмирителна риза. Полицията го задържа за кратко и, след като му съставя предупредителен протокол, го пуска. Пред медии Тицин заявява, че неговата цел е била камерите да снимат как полицията извежда Сидеров от парламента в усмирителна риза.[7]

Създава филмовия фестивал Master of Art през 2016 г.[8][9]

Преподавател на хонорар е в Нов български университет.[10]

Личен живот[редактиране | редактиране на кода]

Женен е за оперната певица Александрина Пендачанска, с която имат 2 дъщери – Елена Валери-Виолета Найо-Тицин Нейкова (с прякор Ная) и Сара-Мария Найо-Тицин Нейкова.[2]

Източници[редактиране | редактиране на кода]