Най-бърз сериен автомобил

Това е списък на развитието на рекорда за най-бърз сериен автомобил, като условията за поставянето на този рекорд е автомобилът да бъде в серийно производство (не прототип) и да има разрешение за движение по обществени пътища (да не е състезателен автомобил за писта или да няма модификации).

Първият автомобил в света е и първият носител на рекорда – Бенц Патент Моторваген, който през 1886 г. развива 16 км/ч. Настоящият носител на рекорда, SSC Ултимейт Аеро ТТ, достига 412 км/ч през 2007 г.

Година	Автомобил	Скорост		Снимка	Коментар
Година	Автомобил	км/ч	мили/ч	Снимка	Коментар
1886	Бенц Патент Моторваген	16	10^[1]		Първият в света автомобил с разрешение за движение по обществени пътища.
1886	Даймлер Моторайзд Керидж	17,7	11^[2]
1901	Мерцедес 35hp	72,4	45
1903	Мерцедес 60hp	96	60
1924	Бентли 3 Литра SS	161^[3]	100		От най-бързата спецификация на модела – SS, са произведени 18 екземпляра.
1928	Мерцедес-Бенц SSK	193^[4]	120		Произведени са 38 екземпляра.
1929	Бентли 4,5 Литра Суперчарджван	209,2^[5]	130		Произведени са 50 екземпляра със суперчарджван двигател.
1949	Ягуар XK120	213,4	132,6^[6]		Рекордът е поставен на магистралата край Ябеке, Белгия, на 30 май.^[7] Автомобилът е с премахнато предно стъкло и монтирани аеродинамичен дефлектор на предната броня и покривало на мястото до шофьора.^[6]
1953	Пегасо Z-102	244,6^[8]	152		Рекордът е поставен на магистралата край Ябеке на 25 септември.^[8] Използван е моделът Z-102 Туринг BS/2.8 с единичен суперчарджър, защото двигателят на предвидения за рекорда Z-102 BSS/2.5 с двоен суперчарджър се разваля.
1954	Мерцедес-Бенц 300SL	260^[9]	161,5
1962	Ферари 250 GTO	279^[10]	173.4		39 екземпляра, произведени заради хомологация. Всички са спортни автомобили, които имат разрешение за шофиране както на писта, така и на обществени пътища.
1968	Ферари Дейтона GTB/4	281,6	175^[11]
1971	Ламборгини Миура P400 SV	289,7^[12]	180
1984	Ферари 288 GTO	304	189^[13]		Произведени са 272 екземпляра с цел хомологация за нова серия състезания от клас Група Б на ФИА, но след отхвърлянето на идеята за този тип състезания почти всички остават само с модификация за шосейна употреба.^[14]
1986	Порше 959	317	197^[15]		Подобно на Ферари 288 GTO с цел хомологация за Група Б са произведени 292 екземпляра, но след това почти всички са продадени на богати клиенти.^[15]
1987	Ферари F40	323,5	201^[16]		Първият сериен автомобил, който минава границата от 200 мили/ч.^[16]
1990	Ламборгини Диабло	325	202^[17]
1991	Бугати ЕВ110 GT	342,8	213^[18]
1992	Бугати ЕВ110 SS	349	217^[19]
1993	Ягуар XJ220	349,2	217^[20]		Рекордът е поставен на тестовата писта в Нардо от Мартин Брандъл като за целта катализаторът е демонтиран. Серийната кола достига 344 км/ч или 213 мили/ч при мощност 549 hp^[21]. Не е ясно по какъв критерий от Гинес признават рекорда при положение, че махането на катализатора е модификация на колата.
1995	Макларън F1	371,8	231^[22]		Джонатан Палмър достига 371.8 км/ч на пистата в Нардо при заводското ограничение на оборотите,^[23] по-късно Марио Андрети постига същата скорост на тестове. На 31 март 1998 г. един от експерименталните прототипи на F1 достига 386,2 км/ч (240,1 мили/ч).^[24]
2005	Кьонигсег CCR	387,9	241^[25]		Рекордът е поставен на 28 февруари тестовата писта в Нардо от пилота Лорис Бикоки и проверен от Гинес. Трябва да се вземе под внимание фактът, че пистата е овална, а отклонението при движение в овал снижава значително реално постижимата максимална скорост.^[26]
2005	Бугати Вейрон	408,47^[27]	253,81		Рекордът е записан на 19 април на тестовата писта на Фолксваген Груп в Ера-Лесиен.
2007	SSC Ултимейт Аеро ТТ	412,28^[28]	256,18		На 9 октомври рекордът, поставен на 13 септември е признат от официални представители на Гинес. За да бъде рекордът признат за официален според критериите на Гинес, автомобилът трябва да мине по тестовата отсечка, а след максимум един час да покрие трасето в обратна посока, за да се премахне влиянието на метеорологичните условия. Средната стойност на максималните скорости в двете посоки представлява максималната скорост на автомобила. При първото преминаване на трасето максималната скорост, която е отчетена е 414,31 км/ч (257,44 мили/ч), а при второто – 410,24 км/ч (254,91 мили/ч). Определената от тези параметри максимална скорост е 411,76 км/ч^[28] Автомобилът се задвижва от 6.4-литров, осемцилиндров мотор с два турбокомпресора и мощност от 1183 к.с.
2010	Бугати Вейрон 16.4 Super Sport	431,072^[29]	267,856		Рекордът е поставен от Пиер-Анри Рафанел с изключен ограничител на скоростта. За купувачите скоростта е ограничена на 415 km/h (258 mph).
2017	Кьонисег Агера RS	447,19^[30]	267,856		Рекордът е поставен от Никлас Лиля през Ноември. Рекордът е проверен от независимата компания Рейслоджик, но не е потвърден от Гинес или друга организация свързана със световните рекорди.