Наколно жилище
Наколно жилище е къща, издигната върху дървени колони над повърхността на земята или над воден басейн.
В неолита и бронзовата епоха наколните селища се срещат в района на Алпите и на Балканския полуостров. Остатъци от наколни селища са откривани, например в езерата Монд и Атер в Горна Австрия и в Костурското езеро край село Дупяк (Диспилио), Гърция]]. В България наколно селище от бронзовате епоха е открито във Варненското езеро между Варна и село Страшимирово.
Ранните археолози като Фердинанд Келер смятат, че наколните жилища са оформяли цели изкуствени острови, но днес е ясно, че мнозинството от селищата са разположени на бреговете на езерата и са наводнени по-късно. Музеи на открито с реконструирани наколни селища има в Унтерулдинген, Германия, Цюрих, Швейцария и Дупяк, Гърция.
Днес наколните жилища все още са популярни в части от Югоизточна Азия, Папуа Нова Гвинея, Западна Африка и Южна Америка, особено по поречията на Ориноко и Амазонка. Наколните селища в езерото Маракайбо карат Америко Веспучи да нарече страната Венецуела - тоест Малката Венеция. Езерни селища има все още в региона на Бенин Ганви и в езерото Инле в Бирма.
В Алпите и Западна Африка, а и в България хамбарите често все още са издигани на наколни платформи.
В условия на вечна замръзналост[редактиране | редактиране на кода]
В условията на вечна замръзналост в модерните сгради се използва този начин на строеж, защото топлината на сградата трябва да се изолира напълно от основите на същата. Затова се правят конструкции забити дълбоко в замръзналата земя , а самата обитаема част на срадата се прави на някакво разстояние от земята, за да не се нарушава вечната замръзналост на почвата.
-
Модерните сгради във вечната замръзналост може да се направят на колони, за да се предотврати топенето на фундамента от топлината на сградата.
-
Наколен фундамент в Якутск, град намиращ се във вечна замръзналост.
