Наксос

Наксос
Νάξος
	Наксос Νάξος
	Местоположение
Местоположение	Циклади
Страна	Гърция
Акватория	Бяло море
Площ	429,785 km²
Население	18 904 души (2011)
Гъстота	44 души/km²
Най-висока точка	връх Зас (1001 m) m н.в.
	Местоположение в Гърция
	Наксос в Общомедия

Наксос (на гръцки: Νάξος; на италиански: Nicsia; на турски: Nakşa) е гръцки остров в Бяло море, най-големия (430 km²) и най-високия от групата на Цикладските острови. Дължината на бреговата му линия е 91 km. Отстои на 97 морски мили (179 км) от пристанището Пирея. В древността е бил център на Цикладската цивилизация.

Географска характеристика

Положение, големина, релеф

Остров Наксос е разположен в централната част на архипелага, на 5,5 km източно от остров Парос. На изток, югоизток и юг от него е разположена групата на Малките Цикладски острови: Донуса, Макарие, Куфониси, Като Куфониси, Керос, Схинуса, Ираклея и др.

Островът има яйцевидна форма с дължина от север на юг 32 km и най-голяма ширина 22 km и географски се дели на планински Наксос (на изток и север) и равнинен Наксос (на запад и юг).

Пресича се от север на юг от безименна гола и скалиста планинска верига, на която се различават три отделни масива:

На север се издига Мавровуни с най-висок връх Короно̀с или Маврову̀ни (999 m). Изграден е от гнайси, шисти и мрамори. Други по-ниски върхове – Алонѝстрес (730 m), Анатематѝстра (854 m), Кулу̀рес (807 m), Бица̀ (590 m) и Тру̀лос (598 m). Изкачва се за 2 часа от село Коронос на 550 m.
Проходът Ставрос на 650 m отделя Мавровуни от централния масив Фанари. Най-висок връх Фанари, 883 m. Други високи върхове – Агия Варвара (610 m), Вуно̀ (665 m), Коракя̀ (694 m), Болиба̀с (551 m), Пастела̀с (871 m) и Ставромениѐс (646 m). При Фанари водят началото си двата потока Пнѝхтис и Гарѝнос, които се вливат в морето съответно на изток в залива Азалас и на северозапад. Изкачва се за 1 час от село Апѐратос на около 650 m при източното подножие на Фанари.
При южния масив, отделен от централния Фанари с прохода Агия Марина на 600 m е разположена най-високата точка на острова – връх Зас, Зевс или Дрион с височина 1001 m. Имената Зевс и Дрион са антични по произход. Масивът завършва стръмно на юг в морето при нос Катомери срещу лежащите наблизо острови Схинуса и Ираклия. По-ниски върхове Агиос Трифон (744 m), А̀грилас (660 m), Аи Лиас (543 m), Докса̀ри (513 m), Кавала̀ри (522 m), Лепру̀ Корфѐс (524 m), Мазима̀нис (591 m), Пантара̀кия (660 m), Стротѝ (506 m), Тру̀лос (608 m) и Тру̀ос (505 m). На северозапад от връх Зас при хребета Антаракия е разположена пещерата За, която според легендите е приютила невръстния Зевс. Пещерата е дълга 115 метра, широка 75 метра и има приблизителна площ от 4000 m². Зас може да се изкачи от село Филоти на 400 m или от прохода Агия Марина на 600 m за около 1:30 часа.^[1]

Брегова ивица

В западната част на острова е разположен полуостров Стелис (Стелида), който затваря залива Свети Прокопий (Αγιος Προκοπίος), в северната част на който се намира и пристанището на главния град на острова. Първите работи по създаването на пристанището са започнали през 1919 г. чрез свързването на островчетата Палатиа, Стронгилис и Вакхос. Освен това на север пристанът Панормос защитава корабите от северните ветрове. Склоновете на планинските масиви са покрити със средиземноморска растителност – макия, фригана и тук-таме малки дъбови горички.

Най-важните морски носове на Наксос са Ставрос, Муцуна (Ставрос), Панормос, Пастура (Каланда), Катомерия, Курупас, Партенос (Микри Вигла), Прокопис (Айос Прокопиос), Мунгри, Вакхос и Емилиянос.^[2]

Климат

Наксос е най-плодородният остров на Цикладите. Островът е богат на водни ресурси, за разлика от останалите в този регион на Гърция.

Планината е естествена преграда за влажните въздушни маси, които предизвикват значителни валежи върху острова. Относително високите надморски височини правят климата през лятото по-мек. През зимата понякога върховете на Зевс и Коронос се заснежават.

Геоложки строеж и полезни изкопаеми

От геоложка гледна точка Наксос е изграден от различни типове кристалинни шисти, гнайси, както и мрамори, примесени с гранитни слоеве, които се установяват край главния град и в северозападната част на острова. Скали с плейстоценска възраст се разкриват на полуостров Стилидас, предимно пясъчници, както и на север и североизток, близо до брега. Скали с вулканичен произход се наблюдават близо до Енгарес и на други места. Освен мраморите в централната част и на североизток, близо до Короно, има и находища на шмиргел. Единственото място в света, където има находища на компактни скали от шмиргел в промишлени количества и с високо качество е остров Наксос. Всички други подобни находища в света от шмиргел се доближават до известна степен до неговите качества. Шмиргелът на Наксос е бил познат в Древна Елада като камъкът или като средство за изработване на надписи. Шмиргелът представлява скала, която се състои от корунд с примеси от магнетит, както и от вещества, образували се при химическо изветряне на скалите, тук хематит и лимонит. В незначителни количества може да се съдържат кварц, сидиропирит, мусковит, турмалин, биотит и др. Цветът на шмиргела е цианово черен до черен с много висока степен на твърдост по Моос – тук 9 (твърдостта на корунда). Намира се в райони на кристалинни шисти, обикновено под формата на петна, гнезда или жили. Находищата му имат плейстоценска възраст и са разположени между слоеве от мрамор и доломит.

Населени места, население

Най-големият град и център на острова (т.нар. Хора) е град Наксос, с население от около 11 хил. жители. По-големите села на острова са Филоти, Апирантос, Трагеа (Халки), Коронос, Сангри и Аполонас.

Брой на населението през годините
Година	Население на общината	Промяна	Население на дема	Промяна	Население на острова	Промяна	Гъстота
1981	3884	–	–	–	14 037	–	32,8/km²
1991	4334	450/11,49%	9824	–	14 838	801/5,7%	34,69/km²

Стопанство

За разлика от редица други острови бреговата му линия не предлага удобни заливи и няма добре разработени пристанища. Поради това жителите му традиционно са се занимавали повече със земеделие и животновъдтво и по-малко с риболов. В североизточната му част малкото пристанище Аполона (Απολονα) предлага известна защита срещу силните северозападни ветрове.

Митичният Наксос

Според легенда от гръцката митология, младият Зевс е отгледан в пещера в планината Зас („Зас“ означава „Зевс“).

Омир споменава „Диа“; буквално, „свещения остров на богинята“. Карл Керени, говорейки за древните гърци, обяснява:

"Името, Диа, което означава 'райско' или 'божествено', било отнасяно към няколко малки скалисти острови в Бяло море, намиращи се в близост до Крит или Наксос. Името „Диа“ даже е било приписано и на самия остров Наксос, тъй като било широко разпространено схващането, че той е брачния остров на Дионис." (Керени 1951 Боговете на гърците стр. 271 – 272)

В друга легенда се разказва как в геройската епоха преди Троянската война Тезей оставя на острова Ариадна, дъщерята на критския цар Минос, след като тя му помага да убие Минотавъра и да излезне от лабиринта. Дионис, богът на този остров, на виното, веселието и жизнеността, я среща и се влюбва в нея. Ариадна, не можейки да понесе раздялата си с Тезей, се самоубива, според атиняните, или се възкачва в небесата, според по-стари версии на легендата.

История

Въстанието на Наксос

През 502 г. пр.н.е. населението на Наксос се вдига против господарите им от Персийската империя; това въстание води до по-голямото Йонийско въстание и по-късно до Гръко-персийските войни.

Гръцки и Византийски Наксос

През 8 и 7 век пр.н.е. Наксос доминира в търговията на Цикладите.

Херцозите на Наксос

Основна статия: Херцогство Наксос

През 1207 г. начело на флот от осем венециански галери, след Четвъртия кръстоносен поход по време на Латинската империя, венецианецът Марко Санудо завладява острова и останалите острови от Цикладите, като се провъзгласява за херцог на Херцогство Наксос (или Архипелагос).

21 херцози от две династии управляват Наксия до 1566 година, а венецианците владеят разпокъсаните беломорски острови до 1714 година.

Отомански Наксос

Отоманското управление на острова остава по същество в ръцете на венецианците. Много малко турци се заселват на острова и турското влияние на острова е много слабо. Турската власт продължава до 1821 година, когато островът въстава. Наксос става част от Гърция през 1832 година.

Туризъм

Наксос е популярна туристическа дестинация, с няколко лесно достъпни археологически забележителности. На острова се намират множество прекрасни плажове – Агия Ана, Агиос Прокопиос, Аликос, Кастраки, Микри Вигла, Плака и Агиос Георгиос, всеки от тях в близост до Хора.

Външни препратки

Източници

Бележки

↑ Νέζης, Νίκος. Τα ελληνικά βουνά : γεωγραφική εγκυκλοπαίδεια. Τόμος 1. Α. Η Ελλάδα. Γεωγραφία και φυσικό περιβάλλον, Β. Τα ελληνικά νησιά και τα βουνά τους. Αθήνα, Ελληνική Ομοσπονδία Ορειβασίας Αναρρίχησης : Κληροδότημα Αθ. Λευκαδίτη, 2010. ISBN 978-960-86676-5-5. σ. 291-298. (на гръцки)
↑ ((ru)) «Большая Советская Энциклопедия» – Наксос, т. 17, стр. 224

[1] Νέζης, Νίκος. Τα ελληνικά βουνά : γεωγραφική εγκυκλοπαίδεια. Τόμος 1. Α. Η Ελλάδα. Γεωγραφία και φυσικό περιβάλλον, Β. Τα ελληνικά νησιά και τα βουνά τους. Αθήνα, Ελληνική Ομοσπονδία Ορειβασίας Αναρρίχησης : Κληροδότημα Αθ. Λευκαδίτη, 2010. ISBN 978-960-86676-5-5. σ. 291-298. (на гръцки)

[bse-2] ((ru)) «Большая Советская Энциклопедия» – Наксос, т. 17, стр. 224

[1]

[2]