Нам нужна одна победа
| Нам нужна одна победа | |
| песен на Булат Окуджава | |
|---|---|
| Издаденa | 1970 г. |
| Стил | авторска песен |
| Композитор | Булат Окуджава |
| Автор на текста | Булат Окуджава |
| Език | руски език |
„Нужна ни е една победа“ (на руски: Нам нужна одна победа) (също „Здесь птицы не поют“ или „Десятый наш десантный батальон“) е песен на Булат Окуджава, написана за игралния филм на Андрей Смирнов „Белоруската гара“ (1970). Във филма песента се пее от бившата медицинска сестра на фронтовата линия Рая (Нина Ургант). В края на филма музикалната тема се повтаря в оркестров аранжимент без думи.
История на създаването
[редактиране | редактиране на кода]Идеята за включване на песен на Булат Окуджава във филма „Белоруската гара“ принадлежи на сценариста Вадим Трунин. Окуджава се съгласява да участва едва след като преглежда вече заснетите фрагменти. По-късно поетът казва, че е привлечен от възможността да напише „окопна“ песен – „една от онези, които са се пели на фронта“. Задачата, поставена от създателите на филма, не е лесна: те предполагат, че песента ще носи основното семантично съдържание на епилога и следователно трябва да съчетава трагизъм и победно чувство.[1]
След дълго търсене на основната тема се раждат първите два реда; след това работата продължава бързо. В началния етап най-важното за Окуджава е текстът; той не приема мелодията сериозно и я смята за помощно средство – „само за да улесни композирането“. В Мосфилм, където авторът донася ръкописа на „Въздушно-десантният батальон“, го чакат не само Андрей Смирнов, но и Алфред Шнитке. Реакцията им на чутото е диаметрално противоположна: композиторът харесва повече музиката, а режисьорът – поезията.[1] Впоследствие именно Шнитке, който записва оркестровата версия на песента, настоява Окуджава да бъде посочен като автор на музиката както във филма, така и на плочата, издадена известно време по-късно.[1]
Художествени характеристики на текста
[редактиране | редактиране на кода]В цялата песен само първият куплет, написан в ямбичен триметър, варира; Той също така задава основната тема и създава образа на изгорена земя, върху която „птици не пеят, дървета не растат“. Вторият стих рисува картина на битката; третата – по своята острота („ Смъртоносен огън ни очаква! “) - наподобява език от пламъци, изстрелващ се към небето. Припевът на песента за победата („ една за всички, няма да се пазарим за цената “) става наистина популярен.[2]
При анализа на текста Дмитрий Биков обръща внимание на реда „Планетата гори и се върти“, наричайки го брилянтен:[2] Това чувство на неяснота, несигурност, замаяност след сътресение е намерено перфектно; никой не би могъл да предаде по-добре земните трусове по време на стрелба.
Според изследователя Евгений Шраговиц, когато е писал песента, Окуджава не само е използвал собствения си фронтов опит, но и е създал колективен образ на батальона – хората, скрити зад местоимението „ние“. Текстът позволява да се говори за времето и мястото на описаните в него събития: думите „От Курск и Орел“ са пряка препратка към битката при Курск през юли-август 1943 г.[3]
Музикална тема
[редактиране | редактиране на кода]Аранжиментът на песента, направен от Алфред Шнитке, е наречен от изследователите „шедьовър на музикалната драматургия“; Финалната хроника на филма, сцената на срещата на войниците на Белоруската жп гара, в която е включен, напомня по своето въздействие епизодите за „национално единство“ от филма „Жеравите летят“. Маршът е записан от военен духов оркестър, в който отделните инструменти са имали своя собствена роля:[2]
В първата част основната тема се носи от кларинета, във втората от тромпета, в третата от тромбона, а около основната ѝ тема се вплита второстепенна тема, отново на тромпета.
Самият автор е променил темпото при изпълнението на тази песен: той е започнал бавно, с концентрирано усилие, „сякаш отразявайки мъчителната трудност на началото на войната“; след това темпото се ускори, а в третия куплет стана сдържано и откъснато. При последното повторение на „смъртоносния огън“ вътрешното напрежение отново се увеличи.[2]
Песента от филма, която според изследователите не е била предназначена за паради, е трансформирана в „елегичен марш“[2] и става химн на въздушно-десантните войски.[4] Години по-късно Окуджава полушеговито признава, че за първи път се е почувствал като музикант, когато е видял по телевизията среща на високопоставени гости на Съветския съюз, пристигнали на правителственото летище; „Движението им от стъпалата на самолета беше съпроводено от звуците на песента „Нуждаем се от една победа“.[5] и става химн на въздушно-десантните войски.[6]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в Быков, Д. Л. Булат Окуджава. Москва, Молодая гвардия, 2009. ISBN 978-5-235-03255-2. с. 604 – 605. – 777.
- ↑ а б в г д Быков, Д. Л. Булат Окуджава. Москва, Молодая гвардия, 2009. ISBN 978-5-235-03255-2. с. 610 – 611. – 777.
- ↑ Шраговиц, Евгений. Три жизни песни „Белорусский вокзал“ // magazines.gorky.media. Архивиран от оригинала на 15 декември 2014. Посетен на 6 май 2025.
- ↑ Борис Кац, Омри Роне. Марш // magazines.gorky.media. Архивиран от оригинала на 15 декември 2014. Посетен на 6 май 2025.
- ↑ Быков, Д. Л. Булат Окуджава. Москва, Молодая гвардия, 2009. ISBN 978-5-235-03255-2. с. 610 – 611. – 777.
- ↑ Борис Кац, Омри Роне. Марш // magazines.gorky.media. с. 605. – 777. Архивиран от оригинала на 15 декември 2014. Посетен на 6 май 2025.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
|
