Нантски едикт

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Нантски едикт

Нантският едикт е официална декларация, подписана от френския крал Анри IV на 13 април 1598 г. С него се признава правото на протестантите във Франция да изповядват свободно религиозните си убеждения. Издаването на Нантския едикт слага край на религиозните войни, довели до опустошаване на Франция през втората половина на 16 век.

На протестантите се дава правото да имат около 150 населени места-убежища, от които 51 с гарантирана за тях сигурност и около 3500 крепости.

Предистория[редактиране | редактиране на кода]

Нантският едикт не е първият документ, който си поставя за цел да разреши политическия конфликт, възникнал вследствие на Реформацията и противопоставянето на католици и протестанти във Франция. На 17 декември 1562 г. Шарл IX обнародва Сен-Жерменския едикт, който дава религиозна свобода на протестантите да провеждат своите богослужения в предградията. Амбоазкият едикт от 19 март 1563 г. ограничава тези права само за благородниците, както и примирието от Сен-Жермен от 8 август 1570 г., което признава свободата на вероизповеданията, свободата на богослуженията и четири укрепени места: Ла Рошел, Коняк, Монтобан и Ла Шарите-Сюр-Лоар.

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Édit de Nantes“ в Уикипедия на френски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.