Наполеонови войни

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Наполеоновите войни)
Направо към: навигация, търсене
Наполеонови войни
Austerlitz-baron-Pascal.jpg
Battle of Waterloo 1815.PNG
Горе: Битката при Аустерлиц
Долу: Битката при Ватерло

С Наполеоновите войни обикновено се означават поредицата военни конфликти, водени през управлението на Франция от Наполеон Бонапарт (1799 – 1815 г.) в периода когато той е първи консул и император на Френската империя (1800 – 1815). В по-широк смисъл, Наполеоновите войни включват италианската (1796 – 97) и египетската кампания (1798 – 99), въпреки че те (и особено италианската) обикновено се считат за част от революционните войни.

Превратът на 18 брюмер (18 брюмер, VIII година, по новото революционно летоброене, съответства на 9 ноември 1799 г. по Григорианския календар) в Първата френска република довежда на власт Наполеон Бонапарт. Към този момент, в т.нар. от френските революционери Стара Европа цари дезорганизация и липса на консенсус по отношение на провъзгласената през 1792 г. френска република, и в частност липсва обща политика към новата власт след преврата.

Възползвайки се от това, Наполеон решава да наложи отначало на континента, а след това и в света, своята идея за една „световна монархия“ начело с Франция, оглавявана от него като „световен император“. Наполеон демонстрира бъдещите си намерения още преди преврата – в хода на египетската си кампания търси съюз с Русия, за да изтласка Англия от Ориента и Индия.

Наполеоновите войни започват с опит за установяване на морско господство на Франция над Англия, притежаваща най-силния флот по това време в света. Опитът е осуетен от адмирал Хорацио Нелсън, който печели битката при Трафалгар (1805).

След морското си фиаско Наполеон решава да осъществи сухопътно господство над Евразия. За целта стартира западния си и източния си поход, насочени срещу най-силните сухоземни държави в света по това време – ИспанскатаПолуостровната война) и Руската империя, властващи съответно над западното и източното полукълбо. Армиите на Наполеон разбиват Рейнския съюз в битката при Аустерлиц (2 декември 1805). Руската кампания на Наполеон през 1812 г. обаче завършва с фиаско, а след Битката на народите край Лайпциг (1619 октомври 1813) той е заточен на остров Елба.

През 1815 г., по време на Виенския конгрес, Наполеон бяга от острова и се завръща във Франция, повеждайки нова френска армия срещу Стара Европа, но на 18 юни 1815 г. при Ватерло Наполеон, с армия от 72 000 французи, губи и последната си битка в живота, срещу обединената пруско-британска армия, състояща се от 118 000 души, след която Наполеон е заточен до края на живота си на отдалечения остров Света Елена в Атлантическия океан.

Финансиране на войните[редактиране | редактиране на кода]

Основна част от финансовите средства за предизвикването на европейските войни и размирици от Наполеон идва от продажбата на Луизиана от Френската империя на САЩ през 1802/03 г.

Част от средствата за водене на война идват и от реквизициите на наполеоновата армия във Франция и в завладените земи.[1][2][3][4][5] Тя също е мародерствала в завладените земи.[6]

Хронология[редактиране | редактиране на кода]

  • 1796 – 1797 г. – Наполеон завладява Италия.
  • 1798 г. – Войските на Наполеон завладяват част от Египет.
  • 1799 г. – Наполеон извършва държавен преврат и поема управлението като пръв консул.

Събитията до 1802 г. се описват обикновено като част от Революционните войни, а от 1803 до 1815 – като Наполеонови войни.

Парижкият мирен договор от 1814 г. определя границите на Франция, а Виенският конгрес слага окончателно край на Наполеоновите войни.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. A Critical Dictionary of the French Revolution с. 122
  2. Requisition During the French Revolution
  3. Élie Halévy, A History of the English People in 1815 (1924) vol 2 p 205 – 28
  4. Roger Knight, Britain Against Napoleon: The Organisation of Victory, 1793 – 1815 (2013)
  5. J. Steven Watson, The Reign of George III 1760 – 1815 (1960), 374 – 77, 406 – 7, 463 – 71,
  6. „The allies invaded France and took vengeance for the vast spoliation which had been wrought against them, levying large indemnities and excessive requisitions.“, Requisition During the French Revolution, с. 17

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]