Нареченски бани

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Нареченски бани
Narechen Iz1.JPG
България
41.9° с. ш. 24.75° и. д.
Нареченски бани
Област Пловдив
41.9° с. ш. 24.75° и. д.
Нареченски бани
Общи данни
Население 778 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 16,021 km²
Надм. височина 588 m
Пощ. код 4239
Тел. код 03342
МПС код РВ
ЕКАТТЕ 51127
Администрация
Държава България
Област Пловдив
Община
   - кмет
Асеновград
Емил Караиванов
(БСП, АБВ, ПК Екогласност)
Кметство
   - кмет
Нареченски бани
Димитър Бакалски
(СДС)
Нареченски бани в Общомедия

Нареченски бани е село в Южна България. То се намира в община Асеновград, област Пловдив. Един от най-известните балнеолечебни курорти в България.

География[редактиране | редактиране на кода]

Нареченски бани се намира на 24 km югозападно от Асеновград, на 42 km южно от Пловдив и на 28 km северно от Чепеларе. Разположено е в Средните Родопи, в планинска местност около река Чая, на Републикански път II-86 Пловдив – Смолян.

История[редактиране | редактиране на кода]

Първите заселници в района се появяват в началото на VI в от н. е. На 9 км южно от Нареченски бани, в областта Ропката от север пристигат славяни от племето рупци. На тях се нарича името на тази област – Рупчос. Тя влиза в границите на България през IX век. В средата на XIV век е завладяна от османската империя. В областта Мергеле, на мястото на днешния парк и балнеолечебницата в Нареченски бани съществувало селище. То е опожарено изцяло от турците. Населението се спасява на платото високо планината и се укрива на връх Зареница в малка крепост, добре защитена от трите страни с отвесни, гладки и високи скали, на стотици метри над Лютидолската рекичка.

Името на рекичката и местността произтича от легенда. През тъмна нощ защитниците на крепостта я напускат по тайна пътека през скалите. Турците нахлуват в крепостта със силен устрем, не забелязват пропастта и падат в нея. В суматохата българската девойка Зареница, която е в крепостта, за да не бъде заловена от нашествениците, се хвърля от скалите в пропастта и загива. От тогава върхът е именуван в нейна чест Зареница. Водата на рекичката долу дълго време тече кървава. Труповете на завоевателите се разлагат („влютяват”) и местността се нарича Люти дол.

Терорът върху местното население и непримиримата борба за национално освобождение създават множество легенди, предания и народни песни.

До сега са запазени само зидове от крепостта Зареница. Местното население се заселва в две малки селища: под връх Зареница и в местността Мергеле. В днешно време от тях са намерени само малки останки. При строежа на санаториума са разкрити много гробове и основите на старинна постройка, в които се е запазила много добре древна пещ за хляб.

Избягалото население се завръща се заселва отново в Мергеле през XVI век. Селото е освободено от османско владичество през 1878 г. от руски части от казашката бригада с командир генерал Черевин.

Курортът съществува от 1 юли 1891 година, когато е открита първата баня. Отначало е бил част от село Косово, откъдето е повечето от населението му, макар че е два пъти по близо до другото съседно село Наречен. Впоследствие се разраства и се развива като отделно село. От 1910 г. работи първата баня за обществено балнеолечение. Първият балнеосанаториум е открит през 1927 г. През 1935 г. е пуснат в експлоатация военен санаториум. Той е обновен през 1941 година, когато Германия построява нова сграда за възстановяване на военните си летци. С МЗ № 2984, обн. на 07.02.1944 г. се признава населената местност Нареченски бани (от с. Косово) за отделно населено място – с. Нареченски бани. През 1950 г. то е обявено официално за курорт. Построени са редица ведомствени лечебни и почивни бази. С Указ № 757, обн. в ДВ от 08.05.1971 г. се заличава с. Наречен и се присъединява като квартал на с. Нареченски бани. Най-голямо развитие курортът има през 80-те и 90-те години на XX век. [1]

Минерална вода и туризъм[редактиране | редактиране на кода]

Минералната вода съдържа радон и е с лечебна радиоактивност. Има три минерални извора, всички в близост до главния път, с температура на водата между 21,5 и 29 градуса по Целзий:

  • „Очното изворче“ – 100 емана. Водата с най-слаба радиоактивност и с най-ниска температура - 21,5 градуса. Подходяща е за пиене, профилактика и лечение на очни заболявания и венците на зъбите. Намира се в западния край на курорта и е изведена в открити чешми, които са денонощно достъпни. В близост до извора има заведения за хранене, почивни бази и открит басейн с бунгала и дневен бар. Мястото е традиционно за разходка в курорта. От тук се разклоняват туристически маршрути за параклис „Св. Никола“ с панорамен изглед към курорта и за с. Косово. [2]
  • „Бански извор“ – 400 емана. Основната минерална вода, със средна радиоактивност. Използува се за лечение чрез балнеопроцедури и като питейна в лечебни дози.
  • „Соленото изворче“ – 1200 емана, с най-силна радиоактивност и най-малък дебит. Подходяща е за балнеолечение на някои заболявания.

Вода от „Бански извор“ и „Соленото изворче“ е изведена в чешми на открито и в закрито помещение в парка на курорта в близост до центъра.

Общият дебит на водата от трите извора е 300 л в минута или 432 куб. м за денонощие. При необходима денонощна доза за лечението на един човек 210 литра, с това количеството могат да се лекуват 1200 души за 16 часа в денонощието.

В Нареченски бани се лекуват редица заболявания: на нервната система, сърдечно-съдови, на опорно-двигателния апарат, ендокринно-обменни и др. Минералната вода лекува успешно около 13 сериозни заболявания от основните 4 групи, сред които са хипертония и диабет. Тя е единствената в България, която става за лечение на неврози, депресии, стресови състояния. Работят 3 балнеосанаториума: два държавни - към военното и здравно министерства и 1 частен, както и няколко почивни станции. [1]

Около Нареченски бани има природа с лечебно действие, съчетано с това на минералната вода. Подходяща е за излети и туризъм. В южния край на курорта е дефилето „Люти дол“ с поляна до шосето и реката, оборудвана с беседки и заслони за пикник и детски кът. Има множество екопътеки и туристически маршрути, които започват от минералните чешми в парка - традиционен начален сборен пункт за пешеходен туризъм: Очното изворче, Параклис „Св. Никола“ - Очното изворче, Очното изворче - Косово, по край река Чая до кв. Наречен, Страховото изворче - къмпинг „СБА“, Страховото изворче - Римски мост, Резиденцията - Вишката - Страховото изворче, Кошарите, Дядо-Тодорови кошари, Люти дол - местността „Хонолулу“, Люти дол - скала "Сокол“, Люти дол - плато „Зареница“, Люти дол - „Зареница“ - „Хонолулу“, Люти дол - хижа „Пашалийца“ (през „Хонолулу“ или с. Павелско), Черната скала.

Забележителности[редактиране | редактиране на кода]

В района около Нареченски бани се намират много природни и културно-исторически забележителности.

В посока Пловдив на 15 km се намира Бачковският манастир – вторият по големина в България след Рилския, природният резерватЧервената стена“ край Бачково в посока югоизток, водопадътСливодолско падало“ (11 km), Асеновата крепост (21 km) и Асеновград. На 34 km югоизточно е Кръстова гора.

В северозападна посока на 6,4 km е старинното село Косово, на 17 km - летовище „Бяла черква“ с Белочерковския манастир, а на 25 km - летовище „Студенец“ с достъп по шосе и от посока Пловдив и Асеновград.

В посока Смолян са скалните феномени Чудните мостове (26 km), Ягодинската пещера (85 km) и Триградското ждрело (86 km), Чепеларе (28 km), проходът Рожен с Националната астрономическа обсерватория (44 km) и Пампорово (39 km). [1]

До повечето забележителности през активния сезон се организират екскурзии.

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Християнска. Храм „Свети Пророк Илия“ – построен през 1929 г., Параклиси „Свети Никола“, „Света Богородица“ и новопостроеният през 2007 г. „Св. св. Козма и Дамян“. Населението в Нареченски бани с кв. Наречен и селото, от което произлиза – Косово, е съставено от 100 % православни християни.

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

В селото функционират кметство, поща, полицейски участък, Многопрофилна болница за долекуване, профилактика, лечение и рехабилитация „Св. Богородица“ (Военен санаториум), Специализирана болница за рехабилитация (СБР, санаториум База 1), Балнеосанаториум „Медика-Наречен“, няколко хотела, хотел-ресторанта и заведения за хранене с музика, дневни барове, център от семеен тип за настаняване на деца с детска градина. Има 2 магазина за хранителни стоки, магазини и павилиони за плодове, зеленчуци, облекло и обувки, стоки за бита, печатни издания, сувенири. През активния сезон работят таверна и нощен бар.

В миналото са работили училище и читалище "Христо Ботев", които сега са закрити.

Други[редактиране | редактиране на кода]

Ледник Наречен на остров Александър в Антарктика е наименуван в чест на село Нареченски бани.[3]

Кухня[редактиране | редактиране на кода]

Предимно кухня от Родопите. Характерни специалитети са пататник, марудник, родопски клин, смилянски фасул, качамак, катми, кисело мляко с боров мед.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]