Народен музей (Белград)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

„СВЕТА ГОРА“ (Алманах за литература, наука и изкуство)


Шаблон:История


Алманах за литература, наука и изкуство „Света гора“ излиза от 1997 г. като издание на Сдружение на литературни дейци „Света гора“ – В. Търново, а от 2009 г. е издание и орган на Национално общество за литература и изкуства „Формула 6“ – В. Търново. Номерирането на броевете става чрез буквите на българската азбука, като според издателската концепция¬ последният брой трябва да бъде означен с буква „Я“. Изданието има присъден Международен стандартен номер ISSN 1311-0209, регистриран в Народна библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ – София, Български национален ISSN център.


Първите броеве на алманах „Света гора“ са финансирани по Програма „Литература“ на Център за изкуства „Сорос“ към Фондация „Отворено общество“ и Клуб „Отворено общество“ – В. Търново, а по-късно алманахът е подкрепен от ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ и няколко водещи великотърновски издателства – „ПИК“, „Фабер“, „Слово“, „Абагар“, и Община Велико Търново. Последните броеве на периодичното издание са финансирани от ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ и Община В. Търново със средства, които са достатъчни само за неговото отпечатване, а редакционната колегия работи без хонорари, на обществени начала.


Екипът, реализирал първия брой на „Света гора“, е: Владимир Шумелов – директор на проекта, Сава Василев – отговорен редактор, и редактори – Радослав Радев, Здрав¬ко Пеев и Снежана Иванова. Основният редакторски екип през годините е в състав: проф. дфн Сава Василев, проф. д-р Радослав Радев и Владимир Шумелов, като в последните години към колегията са включени Огнян Стамболиев и Емилия Моллова (мултимедия), както и десетчленен редакционен съвет с известни автори от България и чужбина: Матей Вишниек (Франция, Париж), Лео Бутнару (Молдова, Кишинеу), Ервин Яхич (Хърватска, Загреб), Йон Мирча (Румъния, Букурещ), Николай Милчев (България, София), Божидар Богданов (България, Белене), Владимир Стоянов (България, Варна), Владимир Янев (България, Пловдив), Атанас Радойнов (България, Бургас), Антонин Горчев (България, Шумен).


Още с първия си брой изданието изпълнява заложената концепция да бъ¬де мост между модерното и традицията, излизайки от досегашния натрапен културен статус на периодиката, излизаща извън София. То е отворено за автори не само от В. Търново и региона, но и за качествената българска литература от столицата и провинцията, за представяне на чуждестранна литература от света и Балканите. Изданието непрекъснато се развива и от малко над 200 с. в първия брой, в последните броеве то е над 700 с., изпълнено перфектно полиграфически, с книжки-приложение и мултимедиен диск. Понастоящем алманахът за литература, наука и изкуство „Света гора“ е най-обемното и качествено периодично издание в България в областта на хуманитаристиката и изкуствата, като на практика в него са представени всички изкуства, течения и школи.


Важни за обговарянето и хроникирането на художествената литература, писана и издавана през годините на прехода във В. Търново и страната, както и преводната литература, са рубриките „Юбилеи“, „In Memoriam“, „Преглед“ (особено важна е последната рубрика, която в последните години включва критически обзор на над 70-80 заглавия на книги, както и прегледи на книжната продукция на редица литературни градове в България, литературни постижения и награди).


Алманах „Света гора“ традиционно поддържа рубриките: „Поезия“ (българска и преводна, както и поддрубриката „Антология „Света гора“), „Проза“, „Диаспора“, „Драма“ (българска и преводна), „Струни и думи“, „Литературознание, изкуствознание, публицистика“, „Словото на художника“, „Литературата на Балканите“, „Литературен архив“, „Кино“, „Диагнози“, „Майстори на превода“, „Юбилеи“, „In Memoriam“, „Студентско творчество“, „Писмо до приятел“, „Преглед“, като те непрекъснато се обогатяват и допълват.


От бр. 6/„Е“, (2005 г.) изданието е с нов графичен дизайн на изд. „Фабер“ (В. Търново) – дело на Нейко Генчев, но е запазена старата концепция на художника Борис Желев, а обемът е нараства от 200 на 460 с. Книгата е придружена от CD-R на Владимир Стоянов (стихове, музика и вокал), представен в новата рубрика „Струни и думи“. В своите последни издания алманахът излиза с приложения – авторски книги с поезия, есета, кратка проза (Владимир Янев, Снежана Иванова, Янислав Янков, Ивайло Иванов и др.), както и с мултимедиен диск, в който присъстват разделите „Галерия“, „Петолиние“, „Библиотека“, „Студентско творчество“, „Авторски рецитали“, „Фотоалбум“ и др.


Алманах „Света гора“ води постоянна и успешна политика в представянето на съвременните балкански литератури – сръбска, македонска, черногорска, хърватска, румънска, гръцка, турска; диалогизира с българите в чужбина (рубриката „Диаспора“ и др.), поддържа контакти с българските посолства зад граница – САЩ, Австрия, Франция, Полша и др. страни.


Екипът на алманаха прави ежегодни презентации в големите български културни центрове – София, Русе, Пловдив, Варна, Бургас, Ст. Загора, Кърджали, Силистра и др., като усилията му са насочени към разширяване на мрежата от автори и съидейници, читатели и почитатели на високата българска литература и изкуствата.


РЕДАКЦИОННА КОЛЕГИЯ

Главен редактор: Сава Василев Редактори: Радослав Радев Владимир Шумелов Огнян Стамболиев Мултимедия: Емилия Моллова

РЕДАКЦИОНЕН СЪВЕТ

Матей Вишниек Франция, Париж Лео Бутнару Молдова, Кишинеу Ервин Яхич Република Хърватска, Загреб Йон Мирча Румъния, Букурещ Николай Милчев, София Божидар Богданов, Белене Владимир Стоянов България, Варна Владимир Янев България, Пловдив Атанас Радойнов (1934–2016) Бургас Антонин Горчев България, Шумен


На сайта http://www.kultura.bg/bg/print_article/view/1586 На сайта http://literclub.de/ На сайта http://www.slovesa.net/алманах-света-гора-с-премиера-в-бургас На сайта на http://lira.bg/archives/15301?s= На сайта на http://www.bourgas.org/displaynewsbg/14394 На сайта http://www.libruse.bg/predstaviane-13-almanah-sveta-gora На сайта на https://utroruse.com/article/677971/ На сайта на http://www.ruseinfo.net/news_146596.html На сайта на http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=1546196 На сайта http://www.libraryvt.com На сайта на http://www.skat.bg/products.php?type=10&genre=9052 На сайта kulturni-novini.info/news На сайта http://inspiro-bg.com/almanah-za-literatura-nauka-i-izkustva-vsveta-gorav/ На сайта http://www.chernomore.bg/video/2015-12-21/shtrihi-ot-utroto-21122015-kakvo-da-ochakvame-ot-noviya-almanah-sveta-gora На сайта http://duma.bg/node/116396 В https://www.youtube.com/watch?v=VsH9jeEDaao На сайта http://bnr.bg/plovdiv/post/100666553/predstavat-almanaha-za-balgarska-literatura-sveta-gora На сайта http://www.faber-bg.com/index.php?mod=books_item&show=1718 На сайта http://arenamedia.net/news.php?newsandpromotion_id=28152 На сайта на http://radiovelikotarnovo.com/news/2171 На сайта http://www.borbabg.com/2015/12/17/представиха-новия-брой-на-алманах-св На сайта на http://www.dnesbg.com/obshtestvo/noviyat-broy-na-almanaha-vsveta-gorav-e-posveten-na-830-g-ot-vastanieto-na-asenevtsi.html На сайта на http://sbj-bg.eu/index.php?t=30082 На сайта на http://www.fakel.bg/index.php?t=1816 На сайта www.marica.bg (В рубр. „Литературна събота“: Интервю на Вл. Янев със С. Василев, 25.08.2014 г.) На сайта на http://literaturensviat.com/?p=16549 На сайта http://ekcarevec.com/view_prozorec.php?id=641


Шаблон:Външни препратки

Корици и съдържания на алманах „Света гора“ в pdf формат на сайта http://www.razkazvachite.com



Категории Литературен алманах

Седалище Велико Търново

Държава България

Издател Национално общество за литература, наука и изкуства „Формула 6“

Първи брой 1997 г.

Периодичност Годишник

Тираж 300 – 400

Език Български

Гл. редактор Сава Василев

ISSN 1311-0209

Народният музей в Белград
(на сръб. Народни музеј у Београду)
Narodni muzej Beograd.jpg
Местоположение Белград,  Сърбия
Основан 10 май 1844 г.
Допълнителна информация
Директор Татяна Цветичанин
Адрес Трг Републике 1а, Београд, Србиjа
Сайт narodnimuzej.rs
Народният музей в Белград
(на сръб. Народни музеј у Београду)
в Общомедия

Народният музей (на сръбски: Народни музеј) в Белград, основан през 1844 г., е най-старият музей в Сърбия.

В състава му са Галерията на фреско, Музеите на Вук и Доситей и Мемориалният музей на Надежда Петрович и Растко Петрович. Най-ценното произведение в музея е Мирославовото евангелие, което е сред най-старите и най-ценни ръкописи на кирилица, от 1190 г.

История[редактиране | редактиране на кода]

С указ на министъра на просветата Йован Стерия Попович от 10 май 1844 г. е основан Народният музей под наименованието "Музеум сербски". Сегашната сграда е построена през 1903 година за Управлението на фондовете, а музеят я използва от 1952 година.

Колекции[редактиране | редактиране на кода]

Реноар, „Къпеща се жена“

Колекцията съдържа над 400 000 археологически и художествено-исторически експонати, разделени в 4 раздела:

  • археология
  • средновековие
  • нови изкуства
  • нумизматика

Източници[редактиране | редактиране на кода]


Външни връзки[редактиране | редактиране на кода]