Народна архитектура на Карпатите

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Църква „Шарби Шушани“, една от дървените църкви на Марамуреш.

Народната архитектура на Карпатите черпи вдъхновение от природни и културни източници за създаването на проекти с уникален стил, типичен за региона.

Карта на типичните традиционни селски къщи в Европа

Терминът „народна архитектура“ се отнася до непрофесионална архитектура на простолюдието, включително селска архитектура. В планинския регион на Карпатите и околните подножия дървото и глината са основните традиционни строителни материали.

Културно и религиозно влияние[редактиране | редактиране на кода]

Източно християнство[редактиране | редактиране на кода]

Църква от с. Кривка (сега изложена в Лвовския музей на народната архитектура и култура в Лвов, Украйна) от района на Самбир, в бойкивския етнографски регион.

Тъй като повечето украинци, русини и румънци са източни християни, техните строителни техники традиционно включват религиозни елементи, които се различават от западнохристиянските и еврейските архитектурни стилове.

Самите църковни храмове са разделени на три части (притвор, наос и олтар) с иконостас. Външната форма често е кръстовидна, винаги включва централен купол и често няколко други купола. По време на службата енориашите са обърнати на изток, в храмовете липсват пейки.

Главните врати и прозорци на традиционната карпатска къща са с южно разположение, а иконите и другите религиозни атрибути са изложени в специален кът за икони, обикновено разположен на източната стена на къщата.

Дървени църкви в Марамуреш, които са част от Световното културно наследство на ЮНЕСКО, са типичен пример за този вид архитектура.

Юдаизъм[редактиране | редактиране на кода]

Синагогите в Източна и Централна Европа са известни с уникалната си изцяло дървена конструкция.

Материали и техника[редактиране | редактиране на кода]

Дървена колиба от музей на открито в Кисутския край, Словакия. Този предпланински регион граничи с две подножия на Карпатите: Кленовите планини на запад и Моравско-Силезийските Бескиди на север. Студените, снежни зими и относителното изобилие от дървесина благоприятстват дървеното строителство.

Детайлите варират в различните райони, но повечето къщи в района традиционно са имали едноетажен, правоъгълен план, една или две стаи, централен комин, четирискатен или вълновиден покрив, измазани и варосани стени.

Използвани са материали, които могат да бъдат намерени на място, включително дърво (обикновено дъб), глина, слама, полски камък, вар и животински тор. Покривите в гъсто залесени и хълмисти райони обикновено са покрити с дървени шиндли или керемиди, докато в по-равнинни и открити райони традиционно се използва ръжена слама .

В края на XIX в. преобладават два вида строителство - хоризонтална колиба и рамкова технология. Стените от дървени трупи типични за региона. На места с много бедна дървесина или с изключителен недостиг на дървесина могат да се използват и стълбове и первази.

За хоризонтална конструкция от трупи, трупите трябва да бъдат врязани, за да се държат заедно. Обикновеният седлови прорез е най-често срещан. Техниката „лястовича опашка“ се използва от хора с богат опит в дърворезбата.

Къща със сламен покрив и варосани стени от Националния селски музей „Димитрие Густи“ в Букурещ, Румъния. Използването на мазилка и слама показва, че къщата не идва от Карпатските планини, а от близка долина или равнина.

Много хора в тази област измазват своите дървени къщи отвътре и отвън, за да ги предпазят от влага, да подобрят изолацията, да скрият структурните недостатъци и за обща естетическа привлекателност. Традиционната мазилка се изработва от глина, вода, тор, слама или плява. В някои случаи се нанасят няколко слоя, за създаване на гладка повърхност, след което се покриват с вар и вода, за предпазване на глината от дъжд.

Сламените покриви са използвани традиционно, но в последния век популярността им намалява, тъй като представляват опасност от пожар. Незавършените подове са често срещани. Традиционната подовата настилка се приготвя чрез смес от тор, но в по-нови времена дървените подове са предпочитани.

Обикновено дългата стена на къщата е между 7.9м и 9.1м, а страничната стена – между 3.7м и 5.2м. Традиционна глинена пещ е доминираща в централната част на къщата.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • ((en)) Lehr, John C. „Ukrainians in Western Canada“ в To Build in a New Land (Балтимор и Лондон: The Johns Hopkins University Press, 1992 г.) с. 309 – 330.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Народна архітектура Карпат“ в Уикипедия на украински. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​