Народна библиотека „Иван Вазов“
| Народна библиотека „Иван Вазов“ | |
 Изглед към входа на библиотеката | |
| Информация | |
|---|---|
| Държава | България |
| Тип | регионална |
| Местоположение | Пловдив |
| Създаване | 1879 г. |
| Фонд | |
| Размер | Над 2 млн. библиотечни единици |
| Друга информация | |
| Уебсайт | libplovdiv.com |
  | |
| Народна библиотека „Иван Вазов“ в Общомедия | |
Народна библиотека „Иван Вазов“ в Пловдив, България е със статут на регионална библиотека.
Със сбирка над 2 милиона библиотечни единици[1], тя е втората по обем на фонда в страната след Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ в София.
История
[редактиране | редактиране на кода]Основана е през 1879 г. по инициатива на Йоаким Груев като Пловдивска народна библиотека от Александър Башмаков, който става и неин пръв директор.[2] Открита е за читатели на 15 септември 1882 г. До Съединението през 1885 година библиотеката изпълнява функциите на национална библиотека на Източна Румелия.[3]
От 1974 г. библиотеката се помещава в собствена специално проектирана сграда (1972), дело на арх. Мария Милева. В оформението участват мнозина творци на изкуството, сред които Георги Божилов, Христо Стефанов, Йоан Левиев, Тодор Панайотов, Любен Диманов.
Дигиталната библиотека предлага богато и разнообразно цифрово съдържание, достъпно безплатно онлайн. Към 2025 г. са налични над 800 периодични издания, като пловдивската периодика, излизала до 1944 година, е изцяло дигитализирана.[4] В колекцията „Картографски издания“ може да се види „Карта на сегашная Болгария, Тракия, Македония и на принадлежащите земли“ от 1843 г. - най-старата карта на България на български език. Колекцията от славянски ръкописи представя известните в научния свят особено ценни средновековни книжовни паметници като Слепченски апостол (фрагмент), втора половина на ХІІ век, Кюстендилски палимпсест, края на ХІІ век, Кичевски триод, втора половина на ХІІІ век и др.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Народна библиотека „Иван Вазов". Годишен отчет на Народна библиотека „Иван Вазов" за 2024 г. // 2024. Посетен на 19 септември 2025. (на български)
- ↑ Радев, Симеон. Строителите на съвременна България, том 3, Издателство „Свети Климент Охридски“, София, 2009, стр. 243.
- ↑ История // Регионална народна библиотека „Иван Вазов“. Архивиран от оригинала на 13 юли 2011. Посетен на 13 март 2009.
- ↑ Маркова, Деси. Пловдивската библиотека обогати онлайн архива с 21 заглавия // Българско национално радио, 14 август 2025. (на български)
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Официален сайт
- Народна библиотека „Иван Вазов". Дигитална библиотека // Посетен на 19 септември 2025.
| ||||||||||||||||||||||||||
|
