Народна отбрана (организация)

от Уикипедия, свободната енциклопедия

„Народна отбрана“ (на сръбски: Народна одбрана) е сръбска националистическа и терористична организация, създадена в 1908 година.

Насочена е срещу Австро-Унгария във връзка с анексирането от страна на последната (1908) на управляваната 30 години от нея Босна и Херцеговина, по силата на решението за това, взето от Великите сили с Берлинския договор (1878). Състои се от запасни офицери, сръбски чиновници, членове на известната организация „Черна ръка“ и други. Начело на организацията застава генерал Милорад Ристич. Окръжни поделения на организацията има в Битоля, Щип, Призрен и клонове в повечето градове и села на Шумадия и Македония.[1]

Има за основна цел асимилирането на българското население в Източна Сърбия и Македония. В ръководството на организацията влизат Жика Лазич, генерал Милан Недич и други. Своята дейност организацията развива между двете световни войни.[2]

През 1911 е издаден памфлет, в който организацията описва 6 главни цели:

1. Издигане и укрепване на чувството за националност.

2. Набиране и записване на доброволци.

3. Формиране на доброволчески отряди и подготовката им за военно действие.

4. Събиране на доброволни дарения.

5. Организиране, екипиране и трениране на революционен комитет за военно действие.

6. Развитие на активност за отбрана на сръбския народ.

След като Кралство Сърбия анексира Вардарска Македония, местното население е подложено на насилствена сърбизация. Всеки който не желаел да се определи като Сърбин е бил изтезаван и бит. В Скопие се намирала щаб-квартирата на централния комитет на „Народна отбрана“. Сградата се е наричала Черната къща, защото там командвали членове на тайната организация „Черната ръка“.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Куманов, Милен. Македония. Кратък исторически справочник, София, 1993, стр. 182.
  2. Куманов, Милен. Македония. Кратък исторически справочник, София, 1993, стр. 183.