Народоосвободителна въстаническа армия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Народоосвободителната въстаническа армия (НОВА) е нелегална партизанска организация на комунистическото движение в България по време на Втората световна война от март 1943 г. до 9 септември 1944 г.

Предистория[редактиране | редактиране на кода]

Комунистическото партизанско движение в България по време на Втората световна война възниква през втората половина на 1941 г.

Политическото ръководство се осъществява от Политбюро на БРП (к). Ръководи се оперативно от Централната военна комисия на БРП (к) с командир Цвятко Радойнов и членове Христо Михайлов, Боян Българанов, Петър Михайлов, Гочо Грозев, Георги Минчев, Иван Масларов, Димо Дичев. Сътрудници са Антон Иванов, Антон Югов, Петър Богданов, Никола Вапцаров, Антон Попов, Атанас Романов.[1]

Правителственото контраразузнаване разкрива част от членовете и сътрудниците на Централната комисия. След съдебен процес по ЗЗД те са осъдени и екзекутирани на 23 и 26 юли 1942 г. Военното ръководство временно се поема от Политбюро на БРП (к). Възложено е на Емил Марков. Формират се нови партизански чети и отряди.

Структура и състав[редактиране | редактиране на кода]

През март 1943 година е създадена нелегалната партизанска организация "Народоосвободителна въстаническа армия (НОВА)". Целта е създаване на единно командване и по-добра координация на действията на нарасналите по брой и числен състав партизански подразделения след Сталинградската битка.

Оперативно територията на страната е разделена на 13 Въстанически оперативни зони (ВОЗ). Подривните действия във всяка зона се ръководят от командир, заместник-командир, началник на щаба и политически комисар. Те влизат в състава на висшето командване на НОВА. През 1944 година съставът на НОВА достига до 9 единици, провъзгласени за бригади[2], 35 батальона и отряда, 2 самостоятелни чети, бойни групи. В началото на септември 1944 г. е сформирана дивизия.[3].

Численият състав на партизанските формирования е променлив и зависи от броя на заловените и екзекутираните и новите попълнения. Най-голям е през лятото на 1944 г. За целия период на партизанското движение в България по време на Втората световна война силите на НОВА са от порядъка до 9 900 бойци. Според някои изследователи след превземането на властта от комунистите и техните съюзници, броят на живите партизани е 5654 души, към които следва да се добавят и 1948 членове на бойни групи и 12 252 укриватели.[4] Следва да се отчетат и загубите на НОВА, които са 3055 убити в сражение, с изпълнени смъртни присъди, екзекутирани, починали от рани и в затворите 1941-1944 г.[5] Както и загиналите партизани,членове на бойни групи и укриватели, участници във войната срещу нацистка Германия до 9 май 1945 г.

Главен щаб[редактиране | редактиране на кода]

НОВА се командва от Главния щаб. В първия си състав ГлЩ се състои от:

От февруари 1944 г. съставът е:

Въстанически оперативни зони[редактиране | редактиране на кода]

Действия[редактиране | редактиране на кода]

Партизанските формирования действат в широк териториален обхват. Силите на НОВА прилагат гъвкавата тактика на партизанската война, обусловена от числения състав и въоръжението. Тя се характеризира с временно заемане на малки селища, където се изгарят архиви, заграбват се храни и се извършва пропаганда, с нападения над мандри и други изолирани обекти, както и с бързи саботажни действия и оттегляне. В граничните райони е установено взаимодействие със силите на Югославска народна освободителна армия (ЮНОА), Гръцка народна освободителна армия (ЕЛАС) и британски военни мисии в България.

Борбата на правителствените сили срещу НОВА е възложена на полицията (лятото на 1943 г.), армията (зимата на 1943-1944 г.), полицията и жандармерията (пролетта на 1944 г.) и войската-лятото на 1944 г.

През зимата на 1943/1944 г. правителството мобилизира допълнително 100 000 войници, полицаи и жандармеристи с цел да разгроми НОВА. Постига известни успехи по разгрома на отделни отряди и чети, но като цяло не реализира главната цел-пълно унищожаване на НОВА.

След увеличаване силите на НОВА през пролетта на 1944 г. армията и жандармерията провалят похода на две партизански бригади от Трънско към Пловдивско, където се стремят да отвоюват своя свободна зона. Първа софийска народоосвободителна бригада се разпада сред поредица от сражения, а Втора е разбита при Батулия.[10]

Към края на август 1944 г. НОВА се подготвя за завземане на властта в столицата и по места в условията на бързо напредване на Червената армия към границите на България. Съдейства за завземането и укрепването на 9-10 септември на централната държавна власт в София, завзета на 9 септември 1944 г. по план на Отечествения фронт - този акт, наричан по-късно, по време на комунистическия режим и революция, е класически държавен преврат, осъществен от ляво и просъветско настроени офицери от ПК "Звено" (също от ОФ) при неутралитета или съдействието на органите на старата власт. Силите на НОВА са съсредоточени за завземането на властта в останалите райони на България.

Командни дейци на НОВА стават от 22 септември 1944 г. помощник-командири в Българската армия по време на войната срещу Германия и нейните съюзници (1944-1945). От кадровия състав на НОВА са сформирани и участват във войната доброволчески отряди и дружини в състава на полковете на Българската армия.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. История на антифашистката борба в България, т. I 1939/1943 г., С., 1976, с. 194
  2. Везенков, Александър. 9 септември 1944 г., Институт за изследване на близкото минало, Ciela, София 2014, с. 83.
  3. Петрова С., Деветосептемврийската социалистическа революция 1944, С., 1981, с. 200
  4. Везенков, Александър. 9 септември 1944 г., Институт за изследване на близкото минало, Ciela, София 2014, с. 75.
  5. http://www.omda.bg/page.php?tittle=Spisak_na_zaginalite_v_Saprotivata&IDMenu=530&IDArticle=402 Списък на загинали партизани, ятаци и помагачи на НОВА – Български антифашистки съюз (БАС)
  6. История на антифашистката борба в България, т. II 1943/1944 г., С., 1976, с. 37
  7. Петрова С., Деветосептемврийската социалистическа революция 1944, С., 1981, с. 99, 110, 114, 156
  8. Петрова С., Деветосептемврийската социалистическа революция 1944, С., 1981, с. 37,99,217,225,230,233,236,239,247,249,256,259,265,270,274
  9. Петрова С., Деветосептемврийската социалистическа революция 1944, С., 1981, с.274-277
  10. Везенков, Александър. 9 септември 1944 г., Институт за изследване на близкото минало, Ciela, София 2014, с. 79.