Насекомоядни

Тази статия е за разреда бозайници. За екологичната група вижте Насекомоядно животно.

---

Насекомоядни
Общоприето наименование Терминът « Насекомоядни » се използва на български в няколко отделни таксона.
Западноевропейски таралеж (Erinaceus europaeus)
Класификация
царство: Animalia Животни тип: Chordata Хордови клас: Mammalia Бозайници разред: Insectivora Насекомоядни
Парафилетична група
Включени групи	Erinaceidae — Таралежови Nesophontidae Solenodontidae Soricidae — Земеровкови Talpidae — Къртицови
Научно наименование
Insectivora Bowdich, 1821
Насекомоядни в Общомедия

Насекомоядни (Insectivora) е съврименна неформална група дребни и средно големи плацентни бозайници, които в минали класификации са били обединени в разред, носещ същото име.

В по-старите класификации разред Насекомоядни включва много по-голям кръг съществуващи и изчезнали животни, отколкото е прието сега. През 80-те години голям брой родове са преквалифицирани извън него, като остатъчният разред понякога е наричан Lypotyphla. Продължилите изследвания довеждат до обособяването на златните къртици (Chrysochloridae) и тенреците (Tenrecidae) в самостоятелен разред Afrosoricida. През последните години се налага мнението, че остатъчният разред, разглеждан в тази статия и понякога наричан Eulypotyphla, също е парафилетичен и от него трябва да бъдат отделени семейство Таралежови (Erinaceidae) и може би семейство Земеровкови (Soricidae).

Общи сведения

Размерите им варират от 3,5 cm при етруската белозъбка (Suncus etruscus) до 44 cm при обикновения гимнур (Echinosorex gymnura). Главата им е удължена, често завършваща със силно подвижен нос. Зрението им често пъти е слабо и неразвито или липсва (при някои къртици очите дори са покрити с кожа), но за сметка на това обонянието и осезанието са добре развити. Имат добре развити челюсти и дъвкателна мускулатура. Тялото е покрито с къса козина или бодли. Кожните жлези са най-често добре развити. Считани са за най-примитивния разред плацентни бозайници, като съществуват поне от еоцена насам.

Разпространение

Срещат се почти по всички континенти с изключение на Антарктида и Австралия. В Южна Америка са слабо застъпени. В България се срещат представители на семействата Таралежови (Erinaceidae; 1 вид), Къртицови (Talpidae; 2 вида) и Земеровкови (Soricidae; 7 вида).

Начин на живот и хранене

Водят наземен (таралежи), подземен (къртици), земноводен (водни земеровки) и много рядко дървесен начин на живот. Често пъти си изкопават дупки или свиват гнезда за убежище по време на сън. Характерно за разреда е, че някои видове изпадат в летаргия по време на неблагоприятни климатични условия (таралежът например изпада в зимен сън). Активни са най-често нощем. Хранят се преди всичко, както се вижда от името на разреда, с насекоми, стоножки, червеи и други дребни безгръбначни.

Размножаване

Могат да имат от 1 до 25 малки, които се раждат слепи и неразвити, майката ги храни с мляко, подобно на другите бозайници. Годишно могат да отгледат до три поколения.

Допълнителни сведения

Повечето видове на територията на България са защитени от закона, някои като таралежа могат да бъдат отглеждани като домашни животни.