Насо Джорлев
| Насо Джорлев | |
| български революционер | |
| Роден |
1877 г.
|
|---|---|
| Починал | не по-рано от 1943 г.
|
Насо Стойков Джорлев е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[1][2]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Насо Джорлев е роден в 1877 година[3] в град Кукуш, тогава в Османската империя, днес Килкис в Гърция.[1][2] Завършва първи гимназиален клас и работи като обущар.[2] В 1893 година лежи в затвора. Влиза във ВМОРО в 1895 година и действа като легален деец в града до Младотурската революция в 1908 година. При избухването на Балканската война в 1912 година е доброволец в Македоно-одринското опълчение и служи в Нестроевата рота на 13-а кукушка дружина. Попада в гръцки плен и лежи в затвора. След освобождаването си емигрира в останалата в България Струмица.[1]
На 23 март 1943 година, като жител на Струмица, подава молба за българска народна пенсия, която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България.[1]
Има син Тодор, роден в 1921 година.[1]
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г д Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел II. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-92088. с. 25.
- ↑ а б в Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 208.
- ↑ Към 1912 е на 35 година, а на 23 март 1943 година — на 66.
