Насте Бунгуров
| Насте Бунгуров | |
| български революционер | |
| Роден | Анастас Бунгуров
неизв.
|
|---|---|
| Починал | неизв.
|
| Семейство | |
| Деца | Ангел Бунгуров |
Анастас (Насте) Бунгуров е български търговец, общественик и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[1]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е в западномакедонския български град Кичево, тогава в Османската империя. Занимава се с търговия. Виден член е на Кичевската българска община. Става съветник в общината заедно със свещеник Димитър, Кале Стоянов, Цветан Стършенов, Илия Кузманов, Христо Каренков, Илия Божинов и Яким Бабов. Основен проблем пред общината в края на века е собствеността върху църквата „Св. св. Петър и Павел“, която е в ръцете на влашката гъркоманска община. В 1893 година Бунгуров и Иван Нелчинов я изгарят.[1] Бунгуров заедно с Илия Подвижанец, Кале Стоянов и Христо Козинков са арестувани още в първия ден след пожара. След тримесечен престой в Битолския затвор са освободени поради отсъствие на доказателства.[2]
Иван Нелчинов пише за Бунгуров:
| „ | Всички общински съветници бях добри и почтени хора, ала измежду тях имаше един, който ми правеше впечатление на особено упорит и корав българин, именно Насте Бунгуров.[1] | “ |
Бунгуров става член на първия околийски революционен комитет в града заедно с учителката Донка Чешмеджиева, игумена на манастира „Пречиста“ – архимандрит Софроний и учителя Лука Джеров.[3]
Синът му Ангел Бунгуров също е член на Кичевския революционен комитет.[4]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в Шапкарев, Петър. Автобиография на Иван Нелчинов // Македонски преглед XVII (4). София, Македонски научен институт, 1994. с. 133.
- ↑ Шапкарев, Петър. Автобиография на Иван Нелчинов // Македонски преглед XVII (4). София, Македонски научен институт, 1994. с. 134.
- ↑ Татарчев, Христо. Спомени от миналото. - В: Борбите в Македония и Одринско. София, Български писател, 1981. с. 89.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 23.
