Настия
На̀стия (от гр. ναστός – „натиснат“) е растежно движение на растителни части или органи, предизвикано от някакъв външен дразнител и независещо от посоката на дразнителя, а само от неговия интензитет.[1] Това е в противовес на тропизма който зависи от посоката на дразнителя. Физиологически настичните движения настъпват заради промяна на тургора или растежа на клетките. Настии са например затварянето и отварянето на цветовете на много растения съответно при намаляване на осветеността (при свечеряване) и при увеличаването ѝ (на разсъмване).
Видове[редактиране | редактиране на кода]
Според вида на дразнителя се различават следните видове настии:
| вид настия | дразнител |
|---|---|
| хемонастия | химично вещество |
| геонастия или гравинастия |
гравитация |
| фотонастия | светлина |
| хидронастия | вода |
| термонастия | температура |
| тигмонастия | допир |
Примери[редактиране | редактиране на кода]
Термонастични движения извършват цветовете на лалето, минзухара и др., като се затварят при ниски температури и се отварят при високи.[2]
Фотонастия проявяват цветовете на глухарчето, поветицата, водната лилия и др., които се отварят на светло и се затварят на тъмно.[2]
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Ташев, Александър, Коларов, Димитър. Българска енциклопедия. София, Труд, 1999. ISBN 9548104024.
- ↑ а б Димитров, Стоян, Делипавлов, Димитър, Денчева, Лиляна. Ботаника. София, Земиздат, 1991. с. 77.