Настия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Фотонастия на триъгълно киселиче (Oxalis triangularis). При намаляване на осветеността листата се сгъват надолу.

На̀стия (от гр. ναστός – „натиснат“) е растежно движение на растителни части или органи, предизвикано от някакъв външен дразнител и независещо от посоката на дразнителя, а само от неговия интензитет.[1] Това е в противовес на тропизма който зависи от посоката на дразнителя. Физиологически настичните движения настъпват заради промяна на тургора или растежа на клетките. Настии са например затварянето и отварянето на цветовете на много растения съответно при намаляване на осветеността (при свечеряване) и при увеличаването ѝ (на разсъмване).

Видове[редактиране | редактиране на кода]

Според вида на дразнителя се различават следните видове настии:

вид настия дразнител
хемонастия химично вещество
геонастия
или гравинастия
гравитация
фотонастия светлина
хидронастия вода
термонастия температура
тигмонастия допир

Примери[редактиране | редактиране на кода]

Термонастични движения извършват цветовете на лалето, минзухара и др., като се затварят при ниски температури и се отварят при високи.[2]

Фотонастия проявяват цветовете на глухарчето, поветицата, водната лилия и др., които се отварят на светло и се затварят на тъмно.[2]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Ташев, Александър, Коларов, Димитър. Българска енциклопедия. София, Труд, 1999. ISBN 9548104024.
  2. а б Димитров, Стоян, Делипавлов, Димитър, Денчева, Лиляна. Ботаника. София, Земиздат, 1991. с. 77.