Наталия Арсениева

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Наталия Арсениева
Наталля Аляксееўна Арсеньева
беларуска поетеса
Родена
Починала
ПогребанаРочестър, САЩ
Наталия Арсениева в Общомедия

Наталия Арсениева (на беларуски: Наталля Арсеннева, Натальля Арсеньнева) е беларуска поетеса.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Наталия Арсениева е родена на 20 септември 1903 г. в Баку в семейството на руски чиновници. По време на Първата световна война семейството ѝ се евакуира в Ярославъл, където бъдещата поетеса написва своето първо стихотворение (на руски език). През 1920 г. семейството ѝ заминава за Вилнюс, където Арсениева завършва Вилнюската беларуска гимназия. След това постъпва в хуманитарния факултет на университета. На нейните поетически способности обръща внимание М. Горецки. През 1922 г. Наталия Арсениева се омъжва за Франтишек Кушел, който, като офицер от полската армия е изпратен да служи в Хелмно.

След септември 1939 г. Наталия живее във Вилейка, където работи в областното издание „Селски вестник“ („Сялянская газета“). През април 1940 г. като жена на пленен полски офицер е депортирана с двамата си сина в Казахстан. Там работи в колхоз. През май 1941 г. с помощта на Съюза на писателите на Беларуската ССР и особено на Янка Купала заминава за Минск. Тук я застига войната. Минск е окупиран от немски войски, а Наталия започва да сътрудничи на профашисткия вестник „Минска газета“.[1] Пише няколко либрета за опера и се занимава с преводи. Синът ѝ Ярослав умира по време на партизанска акция в кинотеатър. През 1944 г. заедно с мъжа си, който е командир на беларуската крайна отбрана се евакуира в Германия. Учактва активно в културната и просветна дейност в лагерите за „разселени лица“, преподава в Беларуската гимназия „Янки Купала“.

От 1949 г. живее в САЩ. Работи в емигрантския беларуски вестник „Беларус“, в Радио „Свободна Европа“, в Беларуския институт за науки и изкуства в Ню Йорк. През 70-те и 80-те години взема активно участие в политически живот на беларуската емиграция Умира на 25 юли 1997 г. в Рочестър, където живее със семейството на сина си Владимир.

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

Стихове

  • Пад сінім небам: Вершы, 1921—1925. Вільня, 1927.
  • (Жёлтая осень) (не вышел из-за войны)
  • Сягоньня: Вершы, 1941—1943. Мн., 1944. (Ныне)
  • Між берагамі: Выбар паэзіі, 1920—1970. Нью-Ёрк, Таронта, 1979.
  • Яшчэ адна вясна: Выбраныя вершы. Мн., 1996.
  • Выбраныя творы. Мн., 2002.

Пьеса

  • Сваты (1955)

Либрето

  • к операм М. Щеглова „Лесное озеро“, „Всеслав Чародей“ и к его же оперетте „С выражении“

Текст за песен

  • „Магутны Божа“ и др.

Преводи

  • драма Г. Гавптмана „Затонуты колокол“ (1948—1954, поставлена в 1943 в Минске)
  • „Евангельский христианский сьпевник“ (Минск, 1943)
  • либрето на операта „Сватбата на Фигаро“, „Волшебная свирель“ В. А. Моцарт, „Вольный стреляющий“ К. М. Вебер, „Кармен“ Ж. Бизе, „Цигански барон“ И. Штрауса
  • текст арии „Евгений Онегин“ П. Чайковского
  • пролог к „Ромео и Джульетте“ В. Шекспира
  • разделы из „Дедов“, „Пана Тадеуша“ А. Мицкевича
  • отдельные стихотворения И. В. Гете

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Байкоў М. Аб творчасці Наталлі Арсеньевай // Полымя. 1927, № 8.
  • Сачанка Б. Сняцца сны… С. 43-48.
  • Мішчанчук М. „Між берагамі“ // Культура беларускага замежжа. Кн. 1. Мн., 1993.
  • Тарасюк Л. Праз акіян забыцця // ЛіМ. 1993, 5 лют.
  • Тарасюк Л. Пад небам паэзіі // Полымя. 1995, № 6.
  • Сямёнава А. Лёс – і над лёсам // Голас Радзімы. 1993, 30 верас.
  • Калеснік У. Наталля Арсеннева // ЛіМ. 1994, 9 снеж.
  • Савік Л. Жывём Айчынай мы… // Пакліканыя. Літаратура Беларускага Замежжа. Мн., 2001.
  • Vytautas Žeimantas. Natalija Arsenjeva – žurnalistė, poetė, tremtinė // XXI amžius, 2010 bal. 14, 5-8 pusl.
  • Бераснева М. Творчасць Наталлі Арсенневай – набытак Беларусі // „Рэгіянальная газета“

Източници[редактиране | редактиране на кода]