Наталия Наришкина

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Наталия Наришкина
Наталья Кирилловна Нарышкина
царица на Русия
Natalia Naryshkina by anonymous (17-18 c., Yaroslavl museum).jpg
Родена
Починала
Погребана Москва, Русия

Религия Православна църква
Управление
Период 1671 – 1676
Предшественик Мария Милославская
Наследник Агафя Грушецкая
Семейство
Род Романови
Баща Кирил Полуектович Наришкин
Майка Анна Лвовна Леонтиева
Съпруг Алексей (1 февруари 1671 (стар стил) – 8 февруари 1676 (стар стил))
Деца Петър Алексеевич
Наталия Алексеевна
Фьодора Алексеевна
Наталия Наришкина в Общомедия

Наталия Кириловна Наришкина е руска царица от 1671 до 1676 г. Тя е втора съпруга на цар Алексей и майка на цар Петър Велики.

Произход и ранни години[редактиране | редактиране на кода]

Наталия произхожда от рода на татарски боляри. Дъщеря е на Кирил Полуектович Наришкин и Анна Лвовна Леонтиева. Наталия постъпва в дома на прозападно настроения болярин Артамон Матвеев във връзка с далечното си роднинство със съпругата му, шотландката Мари Хамилтън. Там Наталия е забелязана от цар Алексей.

Руска царица[редактиране | редактиране на кода]

Наталия Наришкина се омъжва за цар Алексей на 1 февруари 1671 г. и става руска царица. Тя ражда на Алексей три деца:

Цар Алексей умира през 1676 г. и на престола се възкачва синът му цар Фьодор III. За Наталия настъпват трудни времена. Тя застава начело на рода Наришкини в неуспешната им борба срещу рода Милославски. По време на Фьодор III тя живее с децата си в московските села Коломенское и Преображенское.

Регент на Петър I[редактиране | редактиране на кода]

Фьодор III почива през 1682 г. и на престола се възкачва десетгодишният син на Наталия, цар Петър I. Той е издигнат от болярската дума, поради физическите и умствени недъзи на по-големия му полубрат Иван. Наталия Наришкина, братята ѝ, Артамон Матвеев и патриархът стават регенти на малолетния Петър I. В отговор по-голямата сестра на Петър и Иван, София Алексеевна, организира бунт на стрелците на 15 май 1682 г. По време на безредиците Артамон Матвеев и двама от братята на Наталия са убити, а баща ѝ, Кирил Наришкин, е насилствено замонашен. Думата обявява Петър и Иван за царе, като Иван е издигнат за по-старши от брат си. Техен регент и фактически управник става София, която отстранява Наталия Наришкина от регентския съвет.

Следващи години[редактиране | редактиране на кода]

По време на управлението на София като регент на Петър и Иван Наталия Наришкина не живее в опасност, а в мизерия. Тя получава финансова подкрепа от патриарха и Православната църква. По това време Наталия и Петър продължават да пребивават в село Преображенское.

През 1689 г. Петър успява да отстрани сестра си София и я затваря в манастир. Той продължава да управлява заедно с брат си Иван. Наталия се завръща в двора и става негов неформален лидер. Брат ѝ, Лев Наришкин, е назначен за министър на външните работи, но, де факто, оглавява цялото правителство. По настояване на Наталия Петър се жени за Евдокия Лопухина през 1689 г.

През 1690 г. умира московският патриарх Кирил, а начело на църквата царят желае да назначи митрополита на Псков, Марселий, който е пътувал в чужбина и владее няколко чужди езика. Въпреки това Наталия оглавява консервативната фракция, която желае начело на Руската православна църквата да застане консерватиният казански митрополит Адриян.

Наталия Наришкина умира през 1694 г. след кратко боледуване.

Източници[редактиране | редактиране на кода]


CC BY-SA icon.svg Heckert GNU white.png Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Natalia Naryshkina“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​