Наталия Христова

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Наталия Христова
българска историчка
Родена
1900 г. (119 г.)
Националност Флаг на България България
Научна дейност
Област История
Образование Софийски университет
Работила в Институт по история към БАН
Нов български университет

Наталия Христова е българска историчка, специалист по най-нова история на България. Авторка е на изследвания върху българските дисиденти и интелектуалния живот в България след 1945 година.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Висше образование завършва в Историческия факултет на Софийския държавен университет с профили История и Археология, втора специалност – Философия (1978). През 1987 г. защитава кандидатска (докторска) дисертация на тема „Социални функции на сатирата в българския периодичен печат (1944 – 1948 г.)“ в Института по история към БАН, където работи до 2004 г. От 1996/97 г. е хоноруван преподавател, а от 2005 – редовен доцент по теория и история на културата в Нов български университет.

Автор е на многобройни студии, статии и исторически етюди по проблемите на съвременната българска култура и на книгите „Българският скандал „Солженицин“ 1970 – 1974“ (2000, носител на наградата „Мара Михайлова“ на националния преглед-конкурс на дебютната литература „Южна пролет“[1], „Специфика на българското „дисидентство“. Власт и интелигенция 1956 – 1989“ (2005) и Българският случай: Култура, власт и интелигенция 1944 – 1989 г. (2015).

Член е на БИД и Съюза на българските журналисти.

През пролетния семестър на академичната 2011/2012 година води научноизследователски семинар на тема „Кодовете на социализма в постсоциализма“ към департамент „История на културата“ в НБУ, в който участват десетки учени от различни научни институции[2].

Включва се в дебата „Интелектуалният елит и Държавна сигурност“ през пролетта на 2011 г.[3]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Монографии
Студии и статии
  • Вестник „Стършел“ (1946 – 1947 г.). – сп. „Исторически преглед“, 1990, 10, 48 – 60.
  • Жанрове в българския периодичен печат (1944 – 1948). – В: България през социализма. Втори международен конгрес по българистика, С., 1989, 209 – 219.
  • Пропаганда и политика (1944 – 1947). – В: Страници от българската история, т. II, С., 1993, 153 – 167.
  • Сатира и политическая пропаганда в Болгарии с обособления оппозиции до выборов ХХVI Обикновенное нородное собрание (сентябрь-ноябрь 1945 года). – сп. „Bulgarian Historical Review“ (BHR), 1994, 4, р. 52 – 82.
  • Трифон Кунев – „Ситни-дребни... като камилчета“. – сп. „Хемус“ (за обществен живот, култура и литература), Будапеща, 1993, 9, 19 – 24.
  • Словото между интелигенция и политика. – сп. „Български наблюдател“, 1994, 9, 17 – 23.
  • 50 години „Стършел“ (исторически етюд). – В: Гнездото на стършелите. С., 1995, 38 – 116.
  • Политика на „психотерапията“. Щрихи към художествения живот в България в началото на 50-те години. – В: Лица на времето (Власт и опозиция), т. II, 1997, 99 – 129.
  • Митът за всеобщия конформизъм: Българските интелектуалци през втората половина на ХХ век. – в. „Le Monde Diplomatique“, февруари 2007
  • „Социалистический реализм“ и драма болгарского творца (середина 40-х – середина 50-х годов). – BHR, 1998, 1 – 2, 152 – 179.
  • Художествената култура в България след Втората световна война – от европеизация към съветизация. – В: България в сферата на съветските интереси, С., 1998, 208 – 216.
  • Българският интелектуалец пред проблема „социалистически реализъм“. Драмата на адаптацията (средата на 40-те – началото на 50-те години). – В: България и Русия през ХХ век, С., 2000, 396 – 404.
  • Власт и интелигенция в България след Втората световна война. – сп. „Ново време“, 1999, 155 – 166.
  • От маските до маскарада. Интелектуалците и предизвикателствата на социалната памет. – сп. „Епохи“, 1998, 2, 111 – 133.
  • Власт и художествена интелигенция в България 1956 – 1958 година. – сп. „Проблеми на изкуството“, 2000, 3, 51 – 59.
  • Власт и интелигенция. Българската 1968 г. – сп. „Исторически преглед“, 2000, 5 – 6, 205 – 226.
  • Българският художествен елит след Втората световна война – между идеите и идеологията. – Във: в. „Култура“, бр. 18, 12 май 2000 г. = сб. ХХ век. Опит за равносметка, С., 2001, 147 – 159.
  • Трифон Кунев и пропагандно-психологическата съпротива срещу властта в България 1945 – 1946 г. – В: Опозиция и съпротива, С., 2001, 62 – 73.
  • Специфика на българското дисидентство. – В: Студената война на Балканите: история и последствия, С., 2002, 184 – 192.
  • Споменът и забравата. Писателите и тяхната „мемоарна“ памет. – сп. „Исторически преглед“, 3 – 4, 2002, 181 – 199.[5]
  • Българският духовен елит и културните измерения на опозицията Изток-Запад през втората половина на ХХ век. – В: Проблемът Изток-Запад. Историческа перспектива, С., 2002, 97 – 105.
  • Политическа култура на българския духовен елит след Втората световна война. – В: Политическата култура – история и съвременност, С., 2002, 174 – 191.
  • Wladza i inteligencja w Bulgarii po II wojnie swiatowej. – Polska-Bulgaria w Europie Srodnikowej I Poludniowo-Wschodniej w wiekach XVII-XX. Podobienstwa, roznice, uwarunkowania. Institut Historii PAN, Warszawa, 2003, 276 – 287.
  • Българският художествен елит през втората половина на ХХ век – между идеите и идеологията. – В: Двадесетият век. Опит за равносметка. С., 2003, 58 – 67.
  • Политическа култура и интелектуални позиции в България през втората половина на ХХ век. – Collegium Germania 4. С., 2003, 295 – 309.
  • 120-годишният юбилей на Георги Димитров – повод за размисъл. – В: Георги Димитров – между възхвалата и отрицанието. С., 2003, 137 – 148.
  • Българските писатели и културните измерения на опозицията Изток-Запад през втората половина на ХХ век. – В: Проблемът Изток-Запад. Историческа перспектива. С., 322 – 329.
  • Българският духовен елит и култура пред проблема „наше-чуждо“ през ХХ в. – История, 2004, кн. 1, 59 – 64.
  • Западната легитимация на късното българско „дисидентство“. – Историческо бъдеще, 2004/1 – 2, Асоциация „Клио“, С., 2004, 116 – 130.
  • Трифон Кунев – обреченият на забрава. – В: Земеделското движение в България. История, развитие, личности. Регионален исторически музей – Пазарджик, Пазарджик, 2004, 319 – 322.
  • Культура как оппозиция: роман „Лицо“ Благи Димитровой (1982 г.) (документальное исследование) – Восточноевропейские исследования. Международный журнал по социальным и гуманитарным наукам. N 2, 2005, 130 – 138.
  • Конфликтът власт-интелигенция в България (1960 – 1961 г.) – В: Национална научна конференция. Следвоенна България между Изтока и Запада. С., 2005, 153 – 163.
  • Историографски интерпретации на проблема „българско дисидентство“. – В: Предизвикателствата на промяната. С., 2006, 324 – 333.
  • „Недостоверен случай“. – В: Преломни времена. Юбилеен сборник в чест на 65-годишнината на проф. Любомир Огнянов. С., 2006, 703 – 720.
  • Нови подходи в осмислянето на модерната българска култура. – В: Историческата наука в България – състояние и перспективи. С., 2006, 177 – 186.
  • „Като малко нещо интелигентен син на своя народ...“: Илия Бешков за българо-югославските отношения (средата на 40-те – средата на 50-те години на ХХ век). – В: Проблемът Изток – Запад. България и Балканите. С., 2006, 161 – 170.
  • „Езоповият език“ и неговите „преводачи“. – В: Сборник в чест на доц. Минчо Минчев, В. Търново, 2006, 179 – 188.
  • Интелектуалната бохема в София през 50-те – 70-те години на ХХ век. – В: Модернизацията на България и Габрово 1878 – 2006, ВТ, 2007, 480 – 490.
  • Конфликтът власт-интелигенция 1956 – 1957 г. – В: в. „Култура“, бр. 37 (2431), 27 октомври 2006 = 1956. Априлският пленум и литературата. Унгарското въстание и българските писатели. Власт и публичност. С., 2007, 31 – 47.
  • Феноменът Радой Ралин – сп. Историята, кн. 2, 2007 г., 28 – 30.
  • Ретроспективен и съвременен поглед върху проблема „За ценностните филтри в културата“ В: Българската култура между държавата и пазара, ИК ИФИ-БАН, София, 2007, 348 – 352.
  • Има ли българската култура проблем с европейската си идентичност? В: Европа като културно пространство, Благоевград, 2008, 99 – 101.
  • Софийската интелектуална бохема (1907 – 2007) В: 1907. Годината на интелигентите. Литература и автономия. Началата на модернизма. Сиела, 2008, 156 – 166.
  • Конфликт „власть – интеллигенция“ в Болгарии. 1956 – 1957 годы. В: 1956 г. Российско-болгарские дискуссии. М., 2008, 316 – 329.
  • Промени в българския културен живот и менталните нагласи на художествения елит 1987 – 1989 г. В: България и Русия – между признателността и прагматизма. Университетско издателство на СУ „Св. Кл. Охридски“, 2009, 156 – 168.
  • Интелектуалната почтеност като бунтарство: вестник „Народна култура“ 1986 – 1989 г. – В: Толерантният националист. Парадигма, 2009, 317 – 342.
  • „Обективно“ и „субективно“ в интерпретацията на соцреалистическата култура в България – В: Социалистически канон/алтернативен канон. ИК „Пан“, 2009, 365 – 380.
  • „Тоталитарни“ и „антитоталитарни“ рефлексии в българските медийни дебати за 1968 година – В: Антитоталитарната литература. ИЦ „Боян Пенев“, 2009, 161 – 175.
  • Топоси на бохемския дух в София: кафене „Бамбука“. – В: Културното наследство в съвременния град. Юбилеен сборник, посветен на 85-годишнината на ст.н.с. Магдалина Станчева. Издателство на НБУ, С., 2009, 122 – 133.
  • „Вариация“ на тема 1989 година – В: 1989. Раздвоената година. Литературата като политика. Конструирания на прехода. Сиела, 2010, 48 – 57.
  • Театралите и властта в началото на 60-те години на ХХ век: спомени за конфликти, конфликт на спомените – МИФ 15, Издателство на НБУ, С., 2010, 244 – 267.
  • Идеологически, идеен, ценностен свят на българите през втората половина на ХХ век. – Изследвания по история на социализма в България 1944 – 1989, т. 2, ЦИПИ, С., 2010, 158 – 177.
  • Динамика на естетическите норми и интелектуалните хоризонти (1944 – 1989 г.) – Изследвания по история на социализма в България 1944 – 1989, т. 2, ЦИПИ, С., 2010, 465 – 516.
  • От маските до маскарада. Българските интелектуалци в годините на прехода: социална памет за „вчера“ – социални роли „днес“. – Изследвания по история на социализма в България. Преходът. ЦИПИ, София, 2011, 522 – 541.
  • Des masques a la mascarade. Les intellectuels bulgares et les defis de la memoire sociale (Milieu des annees 1950 – fin des annees 1990) – History of Communism in Europe, Vol II. – 2011, Avatars of Intellectuals under Communism. Zeta Books, 123 – 142.
  • Българската култура през ХХ век между Запада и геополитическия Изток: идентификационни характеристики – В: България, Балканите и Русия ХVІІІ-ХХІ век. Българо-руски научни дискусии. Институт за исторически изследвания, С., 2011, 389 – 397.
  • „Вариация“ 2 на тема 1989 година – В: Призвание и всеотдайност. Сборник в чест на 70-годишния юбилей и 40-годишната научна дейност на проф. д. и. н. Витка Тошкова. Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, С., 2011, 162 – 169.
  • „Вариация“ 3 на тема 1989 година (Константин Павлов) – В: Исторически личности и идеи. Сборник в чест на 60-годишнината на проф. д-р Искра Баева. Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, С., 2011, 110 – 120.
  • Изследванията на литературата и културата на НРБ в контекста на (не)прочетените архиви – В: НРБ – литературата: история, понятия, подходи. Съставител Пламен Дойнов, Издателство „Кралица Маб“, издателство „Силуети“/LiterNet Mедиа, Департамент „Нова българистика“ на НБУ, С., 2012, 36 – 54.
  • Георги Димитров в „словото“ на Бешков. В: Георги Димитров в обществената и научната памет, С, 2012, ЦИПИ,182 – 190. 
  • Социалистическият реализъм – съвременни авторски прочити (за Пламен Дойнов. Българският соцреализъм 1956, 1968, 1989. Норма и криза в литературата на НРБ. София; Институт за изследване на близкото минало, Сиела, 2011). – В: НРБ – литературата: история, понятия, подходи. Съставител Пламен Дойнов, Издателство „Кралица Маб“, издателство „Силуети“/LiterNet Mедиа, Департамент „Нова българистика“ на НБУ, С., 2012, 588 – 594.
  • „Големият исторически разказ“ и разпокъсаната българска памет днес. – Ново време, бр. 1, 2013, 87 – 94.
  • Социалистическият реализъм – съвременни авторски прочити. В: Електронно списание „Литернет“, 2012.
  • Българското „политическо семейство“: 70-те години – В: Културното отваряне на България към света. УИ „Св. Климент Охридски“, С., 2013, 85 – 91.
  • Интелектуалецът в политическото: Илия Бешков 1944 – 1945 – Исторически преглед, 5 – 6, 2013, 116 – 127.
  • 1962: начало или край на началото. – В: 1962. Година на измамната свобода. Размразяване и литература. Новото поколение в поезията. Съставител Пламен Дойнов, Издателство „Кралица Маб“, Департамент „Нова българистика“ на НБУ, С., 2013, 121 – 134; Литературен вестник, бр. 20/29.05-4.06, 2013 г.
  • Интелектуалци и публична среда в България (1987 – 2011) – В: Кодовете на социализма в постсоциализма. Съставител Наталия Христова. НБУ, 2014, 33 – 56.
  • Проблематичната памет за социализма в постсоциализма (Музей на социалистическото изкуство) – В: Град и памет. Сборник с доклади от Втора национална научна конференция, проведена в Пазарджик. Пазарджик, 2015, 260 – 266.
  • Theater Artists and the Bulgarian Authorities in the 1960s: Memories of Conflicts, Conflict of Memories – В: Remembering Communism. Private and Public Recollection of Lived Experience in Southeast Europe. CEU Press – Budapest-New York, 2015, 459 – 476.
  • Музеят като място на памет (Национален политехнически музей) – В: Известия на Регионален исторически музей – Габрово, т. 1., Фабер, 2015, 313 – 336.
  • „Ние сме на 25“: провокирани размисли за 1944 от една пиеса, писана 25 години по-късно. В: 70 години на девети септември 1944 г. Исторически предпоставки и последствия. Сборник с научни изследвания, съставител Искра Баева, Манта Принт 2015, 192 – 196.
  • Липсващият музей на българския социализъм и постсоциализъм. В: Социализмът в музея на постсоциализма. Съставител Наталия Христова, НБУ, 2015, 12 – 38. 
  • Избор на промяна (Развод ми дай!). Исторически етюд. В: Що е „Стършел“ свършил" Юбилеен сборник. Стършел, 2016, 11 – 94.
Съставителство
  1. Студентски изследвания III.Сборник студентски изследвания в чест на професор Иван Божилов. НБУ, 2011.
  2. Кодовете на социализма в постсоциализма. Сборник статии от научноизследователски семинар, Пролет 2012,НБУ, 2014.
  3. Социализмът в музея на постсоциализма. Сборник статии от научноизследователски семинар, Есен-пролет 2012 – 2013 г.. НБУ, 2015.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]