Наталия Христова

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Наталия Христова
българска историчка

Националност Флаг на България България
Образование Софийски университет
Научна дейност
Област История
Работила в Институт по история към БАН
Нов български университет

Наталия Христова е българска историчка, специалист по най-нова история на България. Авторка е на изследвания върху българските дисиденти и интелектуалния живот в България след 1945 година.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Висше образование завършва в Историческия факултет на Софийския държавен университет с профили История и Археология, втора специалност – Философия (1978). През 1987 г. защитава кандидатска (докторска) дисертация на тема „Социални функции на сатирата в българския периодичен печат (1944 – 1948 г.)“ в Института по история към БАН, където работи до 2004 г. От 1996/97 г. е хоноруван преподавател, а от 2005 – редовен доцент по теория и история на културата в Нов български университет.

Автор е на многобройни студии, статии и исторически етюди по проблемите на съвременната българска култура и на книгите „Българският скандал „Солженицин“ 1970 – 1974“ (2000, носител на наградата „Мара Михайлова“ на националния преглед-конкурс на дебютната литература „Южна пролет“[1], „Специфика на българското „дисидентство“. Власт и интелигенция 1956 – 1989“ (2005) и Българският случай: Култура, власт и интелигенция 1944 – 1989 г. (2015).

Член е на БИД и Съюза на българските журналисти.

През пролетния семестър на академичната 2011/2012 година води научноизследователски семинар на тема „Кодовете на социализма в постсоциализма“ към департамент „История на културата“ в НБУ, в който участват десетки учени от различни научни институции[2].

Включва се в дебата „Интелектуалният елит и Държавна сигурност“ през пролетта на 2011 г.[3]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Монографии
Студии и статии
  • Вестник „Стършел“ (1946 – 1947 г.). – сп. „Исторически преглед“, 1990, 10, 48 – 60.
  • Жанрове в българския периодичен печат (1944 – 1948). – В: България през социализма. Втори международен конгрес по българистика, С., 1989, 209 – 219.
  • Пропаганда и политика (1944 – 1947). – В: Страници от българската история, т. II, С., 1993, 153 – 167.
  • Сатира и политическая пропаганда в Болгарии с обособления оппозиции до выборов ХХVI Обикновенное нородное собрание (сентябрь-ноябрь 1945 года). – сп. „Bulgarian Historical Review“ (BHR), 1994, 4, р. 52 – 82.
  • Трифон Кунев – „Ситни-дребни... като камилчета“. – сп. „Хемус“ (за обществен живот, култура и литература), Будапеща, 1993, 9, 19 – 24.
  • Словото между интелигенция и политика. – сп. „Български наблюдател“, 1994, 9, 17 – 23.
  • 50 години „Стършел“ (исторически етюд). – В: Гнездото на стършелите. С., 1995, 38 – 116.
  • Политика на „психотерапията“. Щрихи към художествения живот в България в началото на 50-те години. – В: Лица на времето (Власт и опозиция), т. II, 1997, 99 – 129.
  • Митът за всеобщия конформизъм: Българските интелектуалци през втората половина на ХХ век. – в. „Le Monde Diplomatique“, февруари 2007
  • „Социалистический реализм“ и драма болгарского творца (середина 40-х – середина 50-х годов). – BHR, 1998, 1 – 2, 152 – 179.
  • Художествената култура в България след Втората световна война – от европеизация към съветизация. – В: България в сферата на съветските интереси, С., 1998, 208 – 216.
  • Българският интелектуалец пред проблема „социалистически реализъм“. Драмата на адаптацията (средата на 40-те – началото на 50-те години). – В: България и Русия през ХХ век, С., 2000, 396 – 404.
  • Власт и интелигенция в България след Втората световна война. – сп. „Ново време“, 1999, 155 – 166.
  • От маските до маскарада. Интелектуалците и предизвикателствата на социалната памет. – сп. „Епохи“, 1998, 2, 111 – 133.
  • Власт и художествена интелигенция в България 1956 – 1958 година. – сп. „Проблеми на изкуството“, 2000, 3, 51 – 59.
  • Власт и интелигенция. Българската 1968 г. – сп. „Исторически преглед“, 2000, 5 – 6, 205 – 226.
  • Българският художествен елит след Втората световна война – между идеите и идеологията. – Във: в. „Култура“, бр. 18 (2129), 12 май 2000 г. = сб. ХХ век. Опит за равносметка, С., 2001, 147 – 159.
  • Трифон Кунев и пропагандно-психологическата съпротива срещу властта в България 1945 – 1946 г. – В: Опозиция и съпротива, С., 2001, 62 – 73.
  • Специфика на българското дисидентство. – В: Студената война на Балканите: история и последствия, С., 2002, 184 – 192.
  • Споменът и забравата. Писателите и тяхната „мемоарна“ памет. – сп. „Исторически преглед“, 3 – 4, 2002, 181 – 199.[5]
  • Българският духовен елит и културните измерения на опозицията Изток-Запад през втората половина на ХХ век. – В: Проблемът Изток-Запад. Историческа перспектива, С., 2002, 97 – 105.
  • Политическа култура на българския духовен елит след Втората световна война. – В: Политическата култура – история и съвременност, С., 2002, 174 – 191.
  • Wladza i inteligencja w Bulgarii po II wojnie swiatowej. – Polska-Bulgaria w Europie Srodnikowej I Poludniowo-Wschodniej w wiekach XVII-XX. Podobienstwa, roznice, uwarunkowania. Institut Historii PAN, Warszawa, 2003, 276 – 287.
  • Българският художествен елит през втората половина на ХХ век – между идеите и идеологията. – В: Двадесетият век. Опит за равносметка. С., 2003, 58 – 67.
  • Политическа култура и интелектуални позиции в България през втората половина на ХХ век. – Collegium Germania 4. С., 2003, 295 – 309.
  • 120-годишният юбилей на Георги Димитров – повод за размисъл. – В: Георги Димитров – между възхвалата и отрицанието. С., 2003, 137 – 148.
  • Българските писатели и културните измерения на опозицията Изток-Запад през втората половина на ХХ век. – В: Проблемът Изток-Запад. Историческа перспектива. С., 322 – 329.
  • Българският духовен елит и култура пред проблема „наше-чуждо“ през ХХ в. – История, 2004, кн. 1, 59 – 64.
  • Западната легитимация на късното българско „дисидентство“. – Историческо бъдеще, 2004/1 – 2, Асоциация „Клио“, С., 2004, 116 – 130.
  • Трифон Кунев – обреченият на забрава. – В: Земеделското движение в България. История, развитие, личности. Регионален исторически музей – Пазарджик, Пазарджик, 2004, 319 – 322.
  • Культура как оппозиция: роман „Лицо“ Благи Димитровой (1982 г.) (документальное исследование) – Восточноевропейские исследования. Международный журнал по социальным и гуманитарным наукам. N 2, 2005, 130 – 138.
  • Конфликтът власт-интелигенция в България (1960 – 1961 г.) – В: Национална научна конференция. Следвоенна България между Изтока и Запада. С., 2005, 153 – 163.
  • Историографски интерпретации на проблема „българско дисидентство“. – В: Предизвикателствата на промяната. С., 2006, 324 – 333.
  • „Недостоверен случай“. – В: Преломни времена. Юбилеен сборник в чест на 65-годишнината на проф. Любомир Огнянов. С., 2006, 703 – 720.
  • Нови подходи в осмислянето на модерната българска култура. – В: Историческата наука в България – състояние и перспективи. С., 2006, 177 – 186.
  • „Като малко нещо интелигентен син на своя народ...“: Илия Бешков за българо-югославските отношения (средата на 40-те – средата на 50-те години на ХХ век). – В: Проблемът Изток – Запад. България и Балканите. С., 2006, 161 – 170.
  • „Езоповият език“ и неговите „преводачи“. – В: Сборник в чест на доц. Минчо Минчев, В. Търново, 2006, 179 – 188.
  • Интелектуалната бохема в София през 50-те – 70-те години на ХХ век. – В: Модернизацията на България и Габрово 1878 – 2006, ВТ, 2007, 480 – 490.
  • Конфликтът власт-интелигенция 1956 – 1957 г. – В: в. „Култура“, бр. 37 (2431), 27 октомври 2006 = 1956. Априлският пленум и литературата. Унгарското въстание и българските писатели. Власт и публичност. С., 2007, 31 – 47.
  • Феноменът Радой Ралин – сп. Историята, кн. 2, 2007 г., 28 – 30.
  • Ретроспективен и съвременен поглед върху проблема „За ценностните филтри в културата“ В: Българската култура между държавата и пазара, ИК ИФИ-БАН, София, 2007, 348 – 352.
  • Има ли българската култура проблем с европейската си идентичност? В: Европа като културно пространство, Благоевград, 2008, 99 – 101.
  • Софийската интелектуална бохема (1907 – 2007) В: 1907. Годината на интелигентите. Литература и автономия. Началата на модернизма. Сиела, 2008, 156 – 166.
  • Конфликт „власть – интеллигенция“ в Болгарии. 1956 – 1957 годы. В: 1956 г. Российско-болгарские дискуссии. М., 2008, 316 – 329.
  • Промени в българския културен живот и менталните нагласи на художествения елит 1987 – 1989 г. В: България и Русия – между признателността и прагматизма. Университетско издателство на СУ „Св. Кл. Охридски“, 2009, 156 – 168.
  • Интелектуалната почтеност като бунтарство: вестник „Народна култура“ 1986 – 1989 г. – В: Толерантният националист. Парадигма, 2009, 317 – 342.
  • „Обективно“ и „субективно“ в интерпретацията на соцреалистическата култура в България – В: Социалистически канон/алтернативен канон. ИК „Пан“, 2009, 365 – 380.
  • „Тоталитарни“ и „антитоталитарни“ рефлексии в българските медийни дебати за 1968 година – В: Антитоталитарната литература. ИЦ „Боян Пенев“, 2009, 161 – 175.
  • Топоси на бохемския дух в София: кафене „Бамбука“. – В: Културното наследство в съвременния град. Юбилеен сборник, посветен на 85-годишнината на ст.н.с. Магдалина Станчева. Издателство на НБУ, С., 2009, 122 – 133.
  • „Вариация“ на тема 1989 година – В: 1989. Раздвоената година. Литературата като политика. Конструирания на прехода. Сиела, 2010, 48 – 57.
  • Театралите и властта в началото на 60-те години на ХХ век: спомени за конфликти, конфликт на спомените – МИФ 15, Издателство на НБУ, С., 2010, 244 – 267.
  • Идеологически, идеен, ценностен свят на българите през втората половина на ХХ век. – Изследвания по история на социализма в България 1944 – 1989, т. 2, ЦИПИ, С., 2010, 158 – 177.
  • Динамика на естетическите норми и интелектуалните хоризонти (1944 – 1989 г.) – Изследвания по история на социализма в България 1944 – 1989, т. 2, ЦИПИ, С., 2010, 465 – 516.
  • От маските до маскарада. Българските интелектуалци в годините на прехода: социална памет за „вчера“ – социални роли „днес“. – Изследвания по история на социализма в България. Преходът. ЦИПИ, София, 2011, 522 – 541.
  • Des masques a la mascarade. Les intellectuels bulgares et les defis de la memoire sociale (Milieu des annees 1950 – fin des annees 1990) – History of Communism in Europe, Vol II. – 2011, Avatars of Intellectuals under Communism. Zeta Books, 123 – 142.
  • Българската култура през ХХ век между Запада и геополитическия Изток: идентификационни характеристики – В: България, Балканите и Русия ХVІІІ-ХХІ век. Българо-руски научни дискусии. Институт за исторически изследвания, С., 2011, 389 – 397.
  • „Вариация“ 2 на тема 1989 година – В: Призвание и всеотдайност. Сборник в чест на 70-годишния юбилей и 40-годишната научна дейност на проф. д. и. н. Витка Тошкова. Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, С., 2011, 162 – 169.
  • „Вариация“ 3 на тема 1989 година (Константин Павлов) – В: Исторически личности и идеи. Сборник в чест на 60-годишнината на проф. д-р Искра Баева. Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, С., 2011, 110 – 120.
  • Изследванията на литературата и културата на НРБ в контекста на (не)прочетените архиви – В: НРБ – литературата: история, понятия, подходи. Съставител Пламен Дойнов, Издателство „Кралица Маб“, издателство „Силуети“/LiterNet Mедиа, Департамент „Нова българистика“ на НБУ, С., 2012, 36 – 54.
  • Георги Димитров в „словото“ на Бешков. В: Георги Димитров в обществената и научната памет, С, 2012, ЦИПИ,182 – 190. 
  • Социалистическият реализъм – съвременни авторски прочити (за Пламен Дойнов. Българският соцреализъм 1956, 1968, 1989. Норма и криза в литературата на НРБ. София; Институт за изследване на близкото минало, Сиела, 2011). – В: НРБ – литературата: история, понятия, подходи. Съставител Пламен Дойнов, Издателство „Кралица Маб“, издателство „Силуети“/LiterNet Mедиа, Департамент „Нова българистика“ на НБУ, С., 2012, 588 – 594.
  • „Големият исторически разказ“ и разпокъсаната българска памет днес. – Ново време, бр. 1, 2013, 87 – 94.
  • Социалистическият реализъм – съвременни авторски прочити. В: Електронно списание „Литернет“, 2012.
  • Българското „политическо семейство“: 70-те години – В: Културното отваряне на България към света. УИ „Св. Климент Охридски“, С., 2013, 85 – 91.
  • Интелектуалецът в политическото: Илия Бешков 1944 – 1945 – Исторически преглед, 5 – 6, 2013, 116 – 127.
  • 1962: начало или край на началото. – В: 1962. Година на измамната свобода. Размразяване и литература. Новото поколение в поезията. Съставител Пламен Дойнов, Издателство „Кралица Маб“, Департамент „Нова българистика“ на НБУ, С., 2013, 121 – 134; Литературен вестник, бр. 20/29.05-4.06, 2013 г.
  • Интелектуалци и публична среда в България (1987 – 2011) – В: Кодовете на социализма в постсоциализма. Съставител Наталия Христова. НБУ, 2014, 33 – 56.
  • Проблематичната памет за социализма в постсоциализма (Музей на социалистическото изкуство) – В: Град и памет. Сборник с доклади от Втора национална научна конференция, проведена в Пазарджик. Пазарджик, 2015, 260 – 266.
  • Theater Artists and the Bulgarian Authorities in the 1960s: Memories of Conflicts, Conflict of Memories – В: Remembering Communism. Private and Public Recollection of Lived Experience in Southeast Europe. CEU Press – Budapest-New York, 2015, 459 – 476.
  • Музеят като място на памет (Национален политехнически музей) – В: Известия на Регионален исторически музей – Габрово, т. 1., Фабер, 2015, 313 – 336.
  • „Ние сме на 25“: провокирани размисли за 1944 от една пиеса, писана 25 години по-късно. В: 70 години на девети септември 1944 г. Исторически предпоставки и последствия. Сборник с научни изследвания, съставител Искра Баева, Манта Принт 2015, 192 – 196.
  • Липсващият музей на българския социализъм и постсоциализъм. В: Социализмът в музея на постсоциализма. Съставител Наталия Христова, НБУ, 2015, 12 – 38. 
  • Избор на промяна (Развод ми дай!). Исторически етюд. В: Що е „Стършел“ свършил" Юбилеен сборник. Стършел, 2016, 11 – 94.
Съставителство
  1. Студентски изследвания III.Сборник студентски изследвания в чест на професор Иван Божилов. НБУ, 2011.
  2. Кодовете на социализма в постсоциализма. Сборник статии от научноизследователски семинар, Пролет 2012,НБУ, 2014.
  3. Социализмът в музея на постсоциализма. Сборник статии от научноизследователски семинар, Есен-пролет 2012 – 2013 г.. НБУ, 2015.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]