Грамада (обичай)
Грамада, наричан също проклятие, проклетѝя, анатема и натемѝя, е български народен обичай, известен главно от Северозападна България.[1]
Обичаят се състои в групово проклинане на извършителите на особено тежки престъпления, при което всеки жител на съответната общност хвърля камък на определено за това място, обикновено разположено извън селищата, често на кръстопът.[2] Това става след извършване на водосвет от селския свещеник, който пръв хвърля камък на мястото.[2] След това всеки минаващ покрай грамадата трябва да хвърля по камък върху нея, като това може да продължава с години, докато първоначалното престъпление се забрави.[1] Натрупаният куп камъни („грамада“) обикновено се интерпретира като символичен гроб на престъпника.[2] На някои места такива грамади се използват многократно за проклинане на различни престъпници.[3] В много случаи те се разполагат при свещено дърво („запис“), най-често круша.[3]
Известни са отделни случаи на натемия, извършвана общо от няколко села – например, при изнасилване на момиче без родители в пасищата между селата Боровица, Протопопинци и Търговище натемията е извършена във всяка от трите селски църкви.[4]
Смята се, че обичаят изчезва в началото на XX век. Едно от последните свидетелства за цялостното му прилагане е случай в кулското село Пседерци през 20-те години, където са прокълнати двама братя, които приемат като ратай в дома си бежанец от Русия, а по-късно го убиват, за да го ограбят. Има свидетелства, че в по-ограничен вид грамадите се използват за проклинане на комунистически функционери чак по време на колективизацията през 50-те години.[3]
Обичаят грамада става основа на поемата на Иван Вазов „Грамада“ (1879) и на филма на Александър Вазов „Грамада“ (1936). Пак Вазов описва подобен обичай в стихотворението "Жидов гроб".
В бележка към стихотворението Вазов пише: „На запад от Търново стърчи рид: Картал-баир (Орлов връх), въз който има трап, називаем днес Жидов гроб. Според преданието там е отишъл и легнал трупа на евреина, който предал Царевец на турците. През вековете на владичеството търновци са отивали при тоя трап и са фърляли камъне в него, проклинайки евреина издайник.“[2]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б Вакарелски, Христо. Етнография на България. София, Наука и изкуство, 1977. ISBN 978-954-320-582-0. с. 463.
- ↑ а б в г Белнейска-Георгиева, Мариана. Имена на оброчни обекти и места за проклинане в българската ономастика // Състояние и проблеми на българската ономастика 11 (1). 2010. с. 56 – 63.
- ↑ а б в Груев, Михаил. Преорани слогове. Колективизация и социална промяна в Българския северозапад 40-те – 50-те години на XX век. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0450-5. с. 193 – 195.
- ↑ Малкочев, Ангел и др. Село Търговище. Географско, историческо и етнографско описание. София, 2018. с. 66.