Натролит

Натролит
Общи
Формула	Na₂(Si₃Al₂)O₁₀·2H₂O
Класификация на Щрунц	9.GA.05
Характеристики
Цвят на чертата	бяло
Натролит в Общомедия

Единичен кристал натролит

Едрокристален жълт натролит от Вал Гардена, Доломитови Алпи, Италия

Натролит с розов оттенък - провинция Ла Риоха, Аржентина

Радиалнолъчест агрегат от натролит - Трентино, Италия

Геода, облицована с кварц и две стъкловидни снежнобели игловидни образувания от натролит - Джалгаон, Индия

Жълти радиални агрегати от натролит върху сива брекча от Баден-Вюртемберг, Германия - немска колекция от 1800 г.

Голям, дебел кристал от натролит със стъклен блясък, намерен преди 25-30 години на Колския полуостров, Русия

Натролитът (Natrolite) е вулканичен минерал от едноименната група в клас силикати и представлява хидратиран натриево-алуминиев силикат. Тъй като принадлежи към зеолитите, притежава и тяхната характерна пръстеновидна структура. Минералът е в състояние селективно да отделя и отново да приема молекулите и йоните на различни вещества, в зависимост от тяхната големина и поради това може да действа като молекулярно сито.

Минералът е открит и описан за първи път през 1803 година в Hohentwiel в Баден-Вюртемберг, Германия. Наименованието му произлиза от гръцките думи „натрон“, означаваща самороден натриев карбонат (сода) и „литос“ със значение камък. Дадено му е от немския химик Мартин Хенрих Клапрот през 1803 година.

Синоними

Като синоними на натролита по различно време, а понякога и сега, са ползвани синонимите еделит (Aedelite), апоаналцит (Apoanalcite), бергманит (Bergmannite) и мезотип (Mesotype).

Химичен състав

Химичната формула на натролита е Na₂[Al₂Si₃O₁₀].2H₂O, а емпиричната - Na2Al2Si3O10•2(H2O). Съотношението на химичните елементи в състава му е натрий – 12,9%, алуминий – 14,19%, силиций – 22,16%, кислород – 50,49%, водород – 1,06%. Съдържа 16,3% Na₂O, 26,82% Al₂O₃, 47,41% SiO₂ и 9,48% кристализирала вода.

Нагрят на бунзенова горелка натролит бързо се топи като образува бяла стъкловидна субстанция. Променя цвета на пламъка в жълто, благодарение на присъствието на натрий в състава му.

Натролитът е лесно разтворим в солна киселина, като при този процес се освобождава желеобразен силициев диоксид. Минералът е високотемпературен зеолит с експериментално установена горна граница на устойчивост около 250 °С. При нагряване в затворен съд, при 300 °С почти изцяло губи съдържащата се в него вода, а при понижаване на температурата, отново я поема.

Морфология

Натролитът се образува за сметка на други алуминосиликатни минерали, особено на плагиоклазите. Широко представен е в алкалните вулканични скали. Среща се обикновено асоцииран с други влакнести зеолити, особено с мезолит и томсонит. Често се намира като зонално изградени сфероидни агрегати, в които са комбинирани два до три вида зеолити. Среща се в кухините на базалти, фонолити пегматити и други, свързани с тях вулканични скали. В тези случаи обикновено е комбиниран с калцит, кварц, хлорит или други зеолити. Образува се при валежи и при досег с топли водни разтвори, попаднали в кухини и пукнатини от вулканични скали в резултат на хидротермална промяна на нефелин и при изветрянето на нефелинови сиенити в съвременните морски седименти.

Кристалите на нефелина са преобладаващо иглести, като често оформят радиалнолъчести или сферични агрегати. Формата на кристалите е призматична, с почти квадратно сечение, като рядко са силно скъсени по оста с. Могат да бъдат и бипирамидални, образувани от две пирамиди с малка височина, свързани с основите си. Кристалите обикновено са дребноиглести, но има и изключения. Например в аплитова жила при Тетфорд в Канада са намерени натролитни кристали с дължина до един метър и ширина един сантиметър.

Структура

Натролитът принадлежи към групата на влакнестите зеолити. Структурата му е отчетливо аксиална с основен структурен елемент групата [Al₂Si₃O₁₀]. Тя е изградена от 4 тетраедрични пръстена със състав [Al₂Si₂O₈] и добавъчен тетраедър от SiO₄, който се редува с AlО₄. Тези групи са разположени във вид на непрекъснати вериги, успоредни на оста с. Веригите са свързани една с друга с помощта на свободните върхове на тетраедрите (Si,А1)O₄. Четири такива вериги се разполагат около винтовата ос.

Молекулите вода образуват зигзагообразни вериги, също успоредни на оста с, разположени край всяка двойна винтова ос. Натриевите катиони Na¹⁺ са обкръжени от четири кислородни аниона O^2- и две молекули вода. Подобно на останалите зеолити, натриевите катиони могат лесно да бъдат заменени от други катиони от околната среда.

Физически характеристики

• Цвят — безцветен, бял, жълт, охрен, червеникав, керемидено червен
• Цвят на чертата – бял
• Прозрачност – прозрачен до полупрозрачен
• Блясък – стъклен до копринен при влакнестите агрегати
• Твърдост по скалата на Моос – 5-6
• Относително тегло – 2,2–2,5
• Молекулно тегло – 380,22 g
• Цепителност – съвършена по (110), несъвършена по (010)
• Лом – мидест
• Чупливост – крехък
• Електрически свойства – пироелектрик, пиезоелектрик

Оптични свойства

• Тип – двуосен кристал
• Показател на пречупване – nα = 1,473-1,483; nβ = 1,476–1,486; nγ = 1,485-1,496
• Ъгъл между оптическите оси – измерен 58°-64°, изчислен – 48°-62°
• Максимално двойно лъчепречупване – δ = 0,012–0,013
• Оптически релеф – умерен
• Луминесценция – от оранжево до жълто
• Флуоресценция – от оранжево до зелено

Кристалографски свойства

• Кристална структура – орторомбично-пирамидална
• Сингония – ромбична
• Хабитус – кристален
• Пространствена група – Fdd2
• Параметри на клетката – a = 18,27Å; b = 18,587Å; c = 6,56Å; Z = 8
• Обем на елементарната клетка – V = 2,27 ų

Други характеристики

• Клас – силикати
• Група – зеолитова група, натролитова подгрупа
• IMA статус — действителен, описан преди 1959 година
• Свързани минерали – калцит, мезолит, томсонит и други зеолитови минерали
• Типични примеси – калций и калий
• Година на откриване – 1803
• Произход на името – от гръцки – „натрон“ (натриев карбонат) и „литос“ (камък).

Употреба

Натролитът се използва в промишлеността главно за производство на пермутити.

Находища

Находища на нефелин има на много места в света. Многобройни и атрактивни екземпляри се намират в италианските базалтови кариери край град Алтавила Вичентина. Изящни кристални образци в тази страна се намират и в пукнатините на базалтите край Монтекио Маджоре. В Европа се срещат в сериозни количества и в планината Пюи дьо Дом във Франция, в графство Антрим в Северна Ирландия, на юг от Усти над Лабе в Чехия. Богати находища са разкрити в Квебек и Нова Скотия в Канада, край Мумбай в Индия, на много места в САЩ и другаде. В Русия големи находища има в планината Карнасурт, на Колския полуостров и в северната му част в Ловозерския масив зад Полярния кръг.

Кристали, подходящи за остеняване се появяват на световния пазар от Британска Колумбия, Канада. Големи кристали са открити в Норвегия, сериозни количества се добиват и близо до градовете Ливингстън в щата Монтана и Съмит в Ню Джърси. Край Съмит са открити чисти безцветни кристали, от които голям брой фасетирани камъни от около 20 карата. Немските кристали, добивани от скалните кухини и пукнатини във Вюртемберг, Германия са известни с красиви жълти нюанси.

Литература

• Бончев, Георги. Минералите в България // Годишник на Софийския университет, Физико - математически факултет 19 (1). 1923. с. 170. Посетен на 5 септември 2025.
• Костов, Иван; Бресковска, В.; Минчева-Стефанова, Й.; Киров, Г. Н. Минералите в България. София, Издателство на Българската академия на науките, 1964. OCLC 947184787. с. 375 – 377.
• Минчева-Стефанова, Йорданка; Костов, Руслан И. Регистър на минералите в България // Списание на българското геологическо дружество 61 (1-3). 2000. с. 122.
• Костов-Китин, Владислав. Натролит Natrolite // Енциклопедия: Минералите в България. София, Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“, 2023. ISBN 978-619-245-365-7. с. 438 – 439.