Натролит

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Единичен кристал натролит
Игловидни кристали от натролит - Махаращра, Индия
Едрокристален жълт натролит от Вал Гардена, Доломитови Алпи, Италия
Натролит с розов оттенък - провинция Ла Риоха, Аржентина
Радиалнолъчест агрегат от натролит - Трентино, Италия
Геода, облицована с кварц и две стъкловидни снежнобели игловидни образувания от натролит - Джалгаон, Индия
Жълти радиални агрегати от натролит върху сива брекча от Баден-Вюртемберг, Германия - немска колекция от 1800 г.
Голям, дебел кристал от натролит със стъклен блясък, намерен преди 25-30 години на Колския полуостров, Русия

Натролитът (Natrolite) е вулканичен минерал от едноименната група в клас силикати и представлява хидратиран натриево-алуминиев силикат. Тъй като принадлежи към зеолитите, притежава и тяхната характерна пръстеновидна структура. Минералът е в състояние селективно да отделя и отново да приема молекулите и йоните на различни вещества, в зависимост от тяхната големина и поради това може да действа като молекулярно сито.[1]

Минералът е открит и описан за първи път през 1803 година в Hohentwiel в Баден-Вюртемберг, Германия. Наименованието му произлиза от гръцките думи „натрон“, означаваща самороден натриев карбонат (сода) и „литос“ със значение камък. Дадено му е от немския химик Мартин Хенрих Клапрот през 1803 година.[2][3]

Синоними[редактиране | редактиране на кода]

Като синоними на натролита по различно време, а понякога и сега, са ползвани синонимите еделит (Aedelite), апоаналцит (Apoanalcite), бергманит (Bergmannite) и мезотип (Mesotype).[2]

Химичен състав[редактиране | редактиране на кода]

Химичната формула на натролита е Na2[Al2Si3O10].2H2O[1], а емпиричната - Na2Al2Si3O10•2(H2O). Съотношението на химичните елементи в състава му е натрий – 12,9%, алуминий – 14,19%, силиций – 22,16%, кислород – 50,49%, водород – 1,06%. Съдържа 16,3% Na2O, 26,82% Al2O3, 47,41% SiO2 и 9,48% кристализирала вода.[2]

Нагрят на бунзенова горелка натролит бързо се топи като образува бяла стъкловидна субстанция. Променя цвета на пламъка в жълто, благодарение на присъствието на натрий в състава му.[4]

Натролитът е лесно разтворим в солна киселина, като при този процес се освобождава желеобразен силициев диоксид. Минералът е високотемпературен зеолит с експериментално установена горна граница на устойчивост около 250 °С.[1] При нагряване в затворен съд, при 300 °С почти изцяло губи съдържащата се в него вода, а при понижаване на температурата, отново я поема.[3][4]

Морфология[редактиране | редактиране на кода]

Натролитът се образува за сметка на други алуминосиликатни минерали, особено на плагиоклазите. Широко представен е в алкалните вулканични скали. Среща се обикновено асоцииран с други влакнести зеолити, особено с мезолит и томсонит. Често се намира като зонално изградени сфероидни агрегати, в които са комбинирани два до три вида зеолити.[1] Среща се в кухините на базалти, фонолити пегматити и други, свързани с тях вулканични скали.[2][4] В тези случаи обикновено е комбиниран с калцит, кварц, хлорит или други зеолити.[4] Образува се при валежи и при досег с топли водни разтвори, попаднали в кухини и пукнатини от вулканични скали в резултат на хидротермална промяна на нефелин и при изветрянето на нефелинови сиенити в съвременните морски седименти.[5]

Кристалите на нефелина са преобладаващо иглести, като често оформят радиалнолъчести или сферични агрегати. Формата на кристалите е призматична, с почти квадратно сечение, като рядко са силно скъсени по оста с. Могат да бъдат и бипирамидални, образувани от две пирамиди с малка височина, свързани с основите си. Кристалите обикновено са дребноиглести, но има и изключения. Например в аплитова жила при Тетфорд в Канада са намерени натролитни кристали с дължина до един метър и ширина един сантиметър.[1]

Структура[редактиране | редактиране на кода]

Натролитът принадлежи към групата на влакнестите зеолити.[4] Структурата му е отчетливо аксиална с основен структурен елемент групата [Al2Si3O10]. Тя е изградена от 4 тетраедрични пръстена със състав [Al2Si2O8] и добавъчен тетраедър от SiO4, който се редува с AlО4. Тези групи са разположени във вид на непрекъснати вериги, успоредни на оста с. Веригите пък са свързани една с друга с помощта на свободните върхове на тетраедрите (Si,А1)O4.[1][3] Четири такива вериги се разполагат около винтовата ос.[3]

Молекулите вода образуват зигзагообразни вериги, също успоредни на оста с, разположени край всяка двойна винтова ос. Натриевите катиони Na1+ са обкръжени от четири кислородни аниона O2- и две молекули вода. Подобно на останалите зеолити, натриевите катиони могат лесно да бъдат заменени от други катиони от околната среда.[3]

Физически характеристики[редактиране | редактиране на кода]

Оптични свойства[редактиране | редактиране на кода]

Кристалографски свойства[редактиране | редактиране на кода]

  • Кристална структура — орторомбично-пирамидална[2]
  • Сингония — ромбична[6]
  • Хабитус — кристален[1]
  • Пространствена група — Fdd2[3]
  • Параметри на клетката — a = 18,27Å; b = 18,587Å; c = 6,56Å; Z = 8[2]
  • Обем на елементарната клетка — V = 2,27 Å3[2]

Други характеристики[редактиране | редактиране на кода]

  • Клас — силикати[6]
  • Група — зеолитова група, натролитова подгрупа[1]
  • IMA статус — действителен, описан преди 1959 година[2]
  • Свързани минерали — калцит, мезолит, томсонит и други зеолитови минерали[1]
  • Типични примеси — калций и калий[3]
  • Година на откриване — 1803[2]
  • Произход на името — от гръцки – „натрон“ (натриев карбонат) и „литос“ (камък).[1]

Употреба[редактиране | редактиране на кода]

Натролитът се използва в промишлеността главно за производство на пермутити.[5]

Находища[редактиране | редактиране на кода]

Находища на нефелин има на много места в света. Многобройни и атрактивни екземпляри се намират в италианските базалтови кариери край град Алтавила Вичентина. Изящни кристални образци в тази страна се намират и в пукнатините на базалтите край Монтекио Маджоре. В Европа се срещат в сериозни количества и в планината Пюи дьо Дом във Франция, в графство Антрим в Северна Ирландия, на юг от Усти над Лабе в Чехия. Богати находища са разкрити в Квебек и Нова Скотия в Канада, край Мумбай в Индия, на много места в САЩ и другаде.[4] В Русия големи находища има в планината Карнасурт, на Колския полуостров и в северната му част в Ловозерския масив зад Полярния кръг.[3]

Кристали, подходящи за остеняване се появяват на световния пазар от Британска Колумбия, Канада. Големи кристали са открити в Норвегия, сериозни количества се добиват и близо до градовете Ливингстън в щата Монтана и Съмит в Ню Джърси. Край Съмит наскоро са открити чисти безцветни кристали, от които голям брой фасетирани камъни от около 20 карата. Немските кристали, добивани от скалните кухини и пукнатини във Вюртемберг, Германия са известни с красиви жълти нюанси.[7]

Източници[редактиране | редактиране на кода]