Наум Джурков
| Наум Джурков | |
| български революционер | |
 | |
| Роден |
1877 г.
|
|---|---|
| Починал | не по-рано от 1943 г.
|
Наум Петров Джурков е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и Върховния македоно-одрински комитет.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Джурков е роден в 1877 година[2] в костурското село Дъмбени, тогава в Османската империя, днес в Гърция. Влиза във ВМОК, както сам казва, „за освобождението на поробените българи“. В 1902 година е четник във върховистката чета на полковник Анастас Янков и Петър Гайков, пристигнала в Костурско. С нея се сражава на 7 септември 1902 година при Смърдеш, при Поздивища и при Шестеово.[3]
В 1903 година е четник в Дъмбенската чета на Яне Прешленков и Коста Шиперков. На 31 май 1903 година участва с Дъмбенската чета в сражението при Локвата и Виняри, в което четите на Лазар Поптрайков и Васил Чакаларов се сражават няколко часа с османски войски. Участва в последвалото Илинденско-Преображенско въстание през лятото на 1903 година, като взима участие в нападението над Жервени, превземането на Клисура, сражението при Апоскеп и други.[3]
След въстанието продължава да се занимава с революционна дейност. На 13 август 1907 година участва в голямото сражение край Дреновени, в което загива войводата Пандо Кляшев с още 17 четници.[3]
Участва в Първата световна война с 24-ти черноморски полк на 3-та балканска дивизия.[3]
На 17 май 1943 година, като жител на Варна, подава молба за българска народна пенсия.[1] Свидетели са му Филип Москов, Кръсто Караскаков, Атанас Пировски. Молбата е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България.[3]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- 1 2 Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел IV. София, Библиотека Струмски, 2025. с. 110.
- ↑ Към 17 май 1943 година е на 66 години.
- 1 2 3 4 5 Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел IV. София, Библиотека Струмски, 2025. с. 111.
