Наум Йосифов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Наум Йосифов
български революционер

Роден
1888 г.
Починал
Наум Йосифов в Общомедия

Наум (Наумче) Йосифов Митрев е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и Вътрешната македонска революционна организация.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Наум Йосифов е роден през 1888 година в Охрид, тогава в Османската империя. Син е на Баба Кръста Йосифова, чиято къща е основна квартира на ВМОРО в града, и която е многократно задържана от турските и сръбските власти.[1] Брат е на Илия Йосифов и Владимир Йосифов, също участници в революционното движение.[2] В 1902 година влиза във ВМОРО. В края на годината е арестуван и измъчван. Амнистиран е през пролетта на 1903 година. Изпълнява куриерски задачи. През Илинденско-Преображенското въстание е четник. След въстанието през есента заминава на гурбет в Румъния. В края на 1904 година пристига в София и се присъединява към четата на Иван Наумов Алябака, с която заминава за Велешко.

След възстановянето на революционната организация през 1910 година е войвода на Гяваткол.

При избухването на Балканската война в 1912 година е доброволец в Македоно-одринското опълчение в трета отделна партизанска рота и Сборна партизанска рота на МОО. Награден е с орден „За храброст“ IV степен.[3]

През Междусъюзническата война и по време на Охридско-Дебърското въстание се бори против сръбската армия в Охридско.

След 1923 г. е войвода в Охридско. През пролетта на 1925 година преминава река Вардар заедно с четите на Илия Лерински, Андон Попщерев, Тале Андонов и Петър Ангелов с куриерска чета на Христо Андонов[4]. На 18 юли 1925 година четата на Наум Йосифов дава голямо сражение на сръбската жандармерия, която отстъпва с няколко жертви. Това сражение кара сръбският военен комендант в Охрид Лазаревич да иска бързо десет хилядна войска от Битоля и и Скопие, "за да не се получи това, което стана в 1913". [5] Брат му Илия, също деец на ВМОРО, е убит за назидание от сръбските власти. След убийството на Александър Протогеров през 1928 година минава на страната на протогеровистите, но през 1930 година с декларация минава на страната на Иван Михайлов[6].

През 1946 година Наум Йосифов е арестуван от сърбокомунистическите власти в Охрид и е осъден на смърт. По-късно присъдата е променена на доживотен затвор.[7][8]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Силяновъ, Дим. † Кръста Йосифова. // Македония III (743). 3 април 1929. с. 4.
  2. Куманов, Милен. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993, стр. 22.
  3. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 328.
  4. Спомени на Георги Попхристов [1]
  5. Националноосвободителната борба в Македония, 1919-1941 г., МНИ, София
  6. Михайлов, Иван. Спомени, Том IV, 1973, стр.314.
  7. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник. София, 2001, стр. 68.
  8. „Първите политически процеси“
     Портал „Македония“         Портал „Македония