Наум Момчеджиков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Наум Момчеджиков
български революционер
Роден
1908 г.
Починал
1984 г. (76 г.)

Наум Момчеджиков – Хисарлиев е български общественик и революционер, деец на Вътрешната македонска революционна организация.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Наум Момчеджиков е роден през 1908 година в град Щип, тогава в Османската империя, днес в Северна Македония. Роднина е на щипския първенец Георги Момчеджиков, арестуван от турските власти през 1904 година в града[1].

По-късно Наум Момчеджиков се прехвърля в София, където участва в дейността на ВМРО. Редактор е на михайловисткия вестник „Свобода или смърт“. След 1944 година е репресиран, но оцелява гоненията и по-късно разказва за терора срещу изявени личности, като например за убийството на Манчо Димитров от страна на Лев Главинчев[2]. Умира през 1984 година в София[3]. В миналото е бил секретар на един от търговските съюзи. Наум Момчеджиков е съмишленик на Иван Михайлов във ВМРО. Момчеджиков е юрист и бивш журналист. Той е бил член на Македонския младежки съюз, а по-късно на студентското дружество „Вардар“. След 1946 г. е бил в затвора, а по-късно в Трудово-възпитателно общежитие (ТВО). Много от неговите другари в организацията били изчезнали.[4] След излизане от затвора той е работил като юрисконсулт. Като пенсионер се е занимавал с историята на вестник „Свобода или смърт“ до последния си ден на живота си – завършил трагично при произшествие с влак на спирка „Бакърена фабрика“. На 03.09.1984 г. в София той е погребан. На погребението присъствал Атанас Михайлов – брат на Иван Михайлов, имало много хора – роднини и приятели. Слово произнесъл Стоян Бояджиев – юрист и приятел на покойния. В речта си Бояджиев се спрял на семейството и града, в които е израснал покойния. Той е син на бележит деец от революционните борби в Македония. Подчертал заслугите, които семейството му има в борбата за българска църква. Бояджиев споменал, че Наум Момчеджиков е изживял дни на страдание в периода 1944 – 1956 година. [5]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 403.
  2. Бояджиев, Стоян. Мрачни спомени от светлото минало, www.decommunization.org/, посетен на 6.09.2013 г.
  3. Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 100.
  4. Радовски, Александър. Македонски истории. Велико Търново, Фабер, 2023. ISBN 978-619-00-1603-8. с. 27.
  5. Радовски, Александър. Македонски истории. Велико Търново, Фабер, 2023. ISBN 978-619-00-1603-8. с. 28.