Наум Охридски

Свети Наум пренасочва насам. За манастира вижте Свети Наум (манастир).

Наум Охридски
български книжовник
„Свети Наум Охридски“, литийна икона (от другата страна е „Свети Климент Охридски“), последната четвърт на XIV век, от „Света Богородица Перивлепта“, темпера, гипсов грунд на дъска, 86 х 65 х 3,5 cm
Роден	около 830 г. Първа българска държава
Починал	23 декември 910 г. Охрид, Първа българска държава
Религия	православие
Канонизация
Почитан в	Православна църква Католическа църква
Главно светилище	„Свети Наум“
Празник	23 декември/5 януари
Наум Охридски в Общомедия

Свети Наум Охридски или Преславски е средновековен български богослов, книжовник и светец. Православната църква го тачи и като един от светите Седмочисленици.

Биография

Сведенията за живота му преди пристигането в България са оскъдни. Според едно от житията му, е роден в Мизия, „от благородни родители“, но като презрял богатството и благородството се присъединил към Кирил и Методий. Според житието на Кирил и Методий от Климент Охридски, Наум участва в тяхната мисия във Великоморавия, а през 868 година е ръкоположен в Рим.

През 886 година Наум е изгонен от Великоморавия, след като прекарва известно време в затвора, заради своята съпротива срещу влиянието на германския клир. Той пристига в България, заедно с Климент Охридски, Сава, Ангеларий и може би Горазд. Отделно от тях в България намира убежище и Константин Преславски, ученик на Методий.

Манастир „Св. Наум“ на Охридското езеро

Наум е сред основоположниците на Преславската книжовна школа (първоначално в Плиска), където работи между 886 и 893 година. След като Климент Охридски е назначен за епископ на Дрембица през 893 година, Наум продължава работата му в Охридската книжовна школа. През този период той основава манастир на Охридското езеро, който по-късно носи името му.

Вижте също

• Първо Наумово житие
• Второ Наумово житие