Наум Охридски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Наум Преславски)
Свети Наум пренасочва насам. За манастира вижте Свети Наум (манастир).
Наум Охридски
български книжовник
SaintNaum.jpg
„Свети Наум Охридски“, литийна икона (от другата страна е „Свети Климент Охридски“), последната четвърт на XIV век, от „Света Богородица Перивлепта“, темпера, гипсов грунд на дъска, 86 х 65 х 3,5 cm
Роден
около 830 година
Починал
23 декември 910 година (80 г.)

Религияправославие
Канонизация
Почитан вПравославна църква
Католическа църква
Главно светилищеСвети Наум
Празник23 декември/5 януари
Наум Охридски в Общомедия

Свети Наум Охридски или Преславски е средновековен български учен, книжовник и светец. Православната църква го тачи и като един от светите Седмочисленици.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Сведенията за живота му преди пристигането в България са оскъдни. Според едно от житията му, е роден в Мизия, „от благородни родители“, но като презрял богатството и благородството се присъединил към Кирил и Методий.[1] Според житието на Кирил и Методий от Климент Охридски, Наум участва в тяхната мисия във Великоморавия, а през 868 година е ръкоположен в Рим.

През 886 година Наум е изгонен от Великоморавия, след като прекарва известно време в затвора, заради своята съпротива срещу влиянието на германския клир. Той пристига в България, заедно с Климент Охридски, Сава, Ангеларий и може би Горазд. Отделно от тях в България намира убежище и Константин Преславски, ученик на Методий.

Манастир „Св. Наум“ на Охридското езеро

Наум е сред основоположниците на Преславската книжовна школа (първоначално в Плиска), където работи между 886 и 893 година. След като Климент Охридски е назначен за епископ на Дрембица през 893 година, Наум продължава работата му в Охридската книжовна школа. През този период той основава манастир на Охридското езеро, който по-късно носи името му.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Дуйчев, Иван. Пространно гръцко житие в служба на Наум Охридски, в: Дуйчев, Иван. Проучвания върху средновековната българска история и култура, София, 1981, с. 178.