Направо към съдържанието

Наум Тюфекчиев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Наум Тюфекчиев
български революционер и терорист
Роден
Починал
Религияправославие
Семейство
Братя/сестриДимитър Тюфекчиев
Подпис
Наум Тюфекчиев в Общомедия

Наум А. Тюфекчиев с псевдоними Т.Ву и Т-ва[1] е български революционер и терорист, организатор на убийството на Стефан Стамболов и деец на Върховния македоно-одрински комитет.

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

Ранни години

[редактиране | редактиране на кода]

Наум Тюфекчиев е роден на 29 юни 1864 година в Ресен, тогава в Османската империя.[2] Учи пиротехника в Белгия и открива предприятие за производство на взривни материали и оръжие в София.[3]

Атентат срещу Стефан Стамболов и убийство на Христо Белчев (1891)

[редактиране | редактиране на кода]
 Основна статия: Атентат срещу Стефан Стамболов и убийство на Христо Белчев

В Белград заедно с Димитър Ризов, Кръстьо Ножаров, Михаил (Хальо) Ставрев и братята си Никола и Димитър (Денчо) Тюфекчиеви организира опит за убийството на Стефан Стамболов, но на 15 (27) март 1891 година вместо Стамболов е убит министър Христо Белчев, а Димитър Тюфекчиев е арестуван и по-късно убит в полицията.[4]

Убийство на Георги Вълкович (1892)

[редактиране | редактиране на кода]
 Основна статия: Убийство на Георги Вълкович

Наум Тюфекчиев бяга в Одеса, Русия, където със знанието на руските власти подготвя убийството на дипломатическия представител на България в Турция доктор Георги Вълкович. Подготвя двама терористи, които убиват Вълкович на 12 февруари 1892 година в Цариград. Наум и Никола Тюфекчиеви са осъдени от османския съд като подбудители на атентата на по 15 години в затвор, но присъдата им не е изпълнена, тъй като не са екстрадирани от Русия. Изпратен е от руските власти за кратко на заточение в Симбирск и получава месечна заплата от Руската държава.[5][6]

Четническа акция и убийство на Стефан Стамболов (1895)

[редактиране | редактиране на кода]
 Основни статии: Четническа акция на Македонския комитет и Убийство на Стефан Стамболов

Тюфекчиев се завръща в Княжество България и се включва в дейността на Младата македонска книжовна дружина в периода 1892 – 1894 година. На 27 декември 1894 година Тюфекчиев заедно с Димитър Ризов, Андрей Ляпчев, Тома Карайовов, Никола Наумов и Трайко Китанчев основават Братския съюз, година по-късно влял се в Македонската организация. На I конгрес на Македонската организация Тюфекчиев е избран за подпредседател на организацията.

През пролетта на 1895 година Тюфекчиев участва в подготовката на Четническата акция на Македонския комитет.[7] На 29 май заедно със софийския градоначалник Генко Морфов се среща с министър-председателя Константин Стоилов и го молят четите да не бъдат възпрепятствани. На 23 юни отново се среща със Стоилов с молба за повече пушки.[8] В бомболеарната му са направени най-малко 300 бомби, с които са въоръжени четите в Акцията.[9]

В края на юни председателя на Македонския комитет Китанчев се установява в Кюстендил, като отскача често и до другите пунктове Дупница и Рила, за да ръководи Акцията. В негово отсъствие ръководството на Организацията в София остава в ръцете на Тюфекчиев,[7] който напълно игнорира другите членове на комитета, започва да управлява самоволно и да използва Организацията за личните си политически цели. На 18 май 1895 година, още преди заминаването на Китанчев, Тюфекчиев нарежда на една от готвещите се да навлязат в Македония чети да разпръсне студентска манифестация по повод предстоящото откриване на Паметника на Васил Левски. При сблъскването са бити студенти радослависти и социалисти. След заминаването на Китанчев, воден от желание за отмъщение и по внушение на правитеството, Тюфекчиев организира убийството на Стефан Стамблов. На 15 юли 1895 година Стамболов е съсечен от Михаил Ставрев и двама негови съучастници и след два дена умира. Тюфекчиев е арестуван[10] и затворен в Черната джамия и уволнен от длъжността му „оператор по изучаване на железниците“ при Министерството на обществените сгради, пътищата и съобщенията. В края на юли обаче Апелативният съд освобождава Тюфекчиев срещу гаранция от 25 000 лева. Убиецът Ставрев също е освободен.[11]

Бомболеар

[редактиране | редактиране на кода]

Чрез връзките си в двореца на Фердинанд I купува 4000 бракувани армейски пушки, 300 бомби и припаси и ги предава на Вътрешната македоно-одринска революционна организация през 1895 година. В София създава бомболеярна, където произвежда гранатите „македонки“, като за главен куриер на доставките в Македония се ползва Дончо Щипянчето. Тюфекчиев обаче спекулира със своето производство и Гоце Делчев и Гьорче Петров се отказват от услугите му.[12] Посредством Димитър Ляпов, Наум Тюфекчиев влиза във връзка с арменците Бедрос Парян и Армен Гаро, като с негово оръжие те превземат централата на Отоман банк в Цариград. След това дейността му е забранена от българската власт.

Със Стоян Шангов издава през 1900 година вестник „Вечерна поща“, в която се допечатват редовно компромати. В следващите години с Борис Сарафов обмислят да отвлекат сина на богатия политик Иван Евстатиев Гешов, но планът се осуетява. От 1905 година влиза в контакт с болшевишки революционери и им препродава бомби. През 1906 година Тюфекчиев е замесен в международен скандал при пренасяне за оръжие в Русия.[13]

Атентат в Градското казино

[редактиране | редактиране на кода]
 Основна статия: Атентат в Градското казино
Некролог за Наум Тюфекчиев.

През 1908 година Наум Тюфекчиев се връща в Македония и се сближава с водачите на Младотурската революция Ниязи бей и Енвер бей. През 1915 година турската тайна полиция се свързва с Наум Тюфекчиев, с цел той да организира атентат в България, който да я тласне към съюз с Централните сили. Така от него е организиран атентатът в Градското казино, изпълнен от Червените братя на 31 януари 1915 година. При атентата загиват Никола Бояджиев, синът на началник-щаба на армията генерал Климент Бояджиев, дъщерята на военния министър генерал Иван Фичев Мара, Цветана Христова и художникът Петър Милев, а други 8 души са ранени.[14] След включването на България в Първата световна война прави дарение от над 5000 златни лева от името на покойния си син Александър за възстановяване на институциите на Българската православна църква в Македония. На 25 февруари 1916 година по заповед на Тодор Александров Наум Тюфекчиев е убит от екзекутора на ВМОРО Туше Скачков на улица „Раковски“ с шест куршума в гърдите.[15][16]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Узунови, Ангел и Христо. Псевдонимите на ВМРО. Скопје, ДАРМ, 2015. с. 90.
  2. ↑ Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 363.
  3. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893 – 1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 173.
  4. ↑ Благов, Крум, „50-те най-големи атентата в българската история“, Убийството на Христо Белчев, архив на оригинала от 11 юли 2009, https://web.archive.org/web/20090711150045/http://www.krumblagov.com/fifty/32.php, посетен на 30 януари 2010
  5. ↑ Благов, Крум..., Убийството на д-р Вълкович
  6. ↑ Марков, Георги. Покушения, насилие и политика в България 1878-1947. София, Военно издателство, 2003. ISBN 954-509-239-4. с. 48 – 52.
  7. 1 2 Елдъров, Светлозар. Полковник Стойчо Гаруфалов (1864 – 1924). София, Военно издателство, 2015. ISBN 987-954-509-551-1. с. 83.
  8. ↑ Елдъров, Светлозар. Полковник Стойчо Гаруфалов (1864 – 1924). София, Военно издателство, 2015. ISBN 987-954-509-551-1. с. 61.
  9. ↑ Елдъров, Светлозар. Полковник Стойчо Гаруфалов (1864 – 1924). София, Военно издателство, 2015. ISBN 987-954-509-551-1. с. 67.
  10. ↑ Evening star - Washington, D.C., December 30, 1896 / page 2
  11. ↑ Елдъров, Светлозар. Полковник Стойчо Гаруфалов (1864 – 1924). София, Военно издателство, 2015. ISBN 987-954-509-551-1. с. 84.
  12. ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. I. Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1933. с. 83.
  13. ↑ Николов, Григор, „Наум Тюфекчиев - най-известният български терорист“, в. „Сега“, 12.1.2002 г.
  14. ↑ Благов, Крум..., Атентатът в градското казино, архив на оригинала от 18 ноември 2017, https://web.archive.org/web/20171118172049/http://www.krumblagov.com/fifty/12.php, посетен на 30 януари 2010
  15. ↑ Мантов, Димитър. Пантеон на черното безсмъртие. Атентатите в България, Български писател, 1995, стр. 35.
  16. ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 480.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Наум_Тюфекчиев&oldid=12892062“.