Наум Тюфекчиев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Наум Тюфекчиев
български революционер и терорист

Роден
Починал
25 февруари 1916 г. (51 г.)
Подпис Naum Tyufekchiev Signature (vectorized).svg
Наум Тюфекчиев в Общомедия

Наум А. Тюфекчиев е български революционер и терорист, организатор на убийството на Стефан Стамболов и деец на Върховния македоно-одрински комитет.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Наум Тюфекчиев е роден на 29 юни 1864 година в Ресен, тогава в Османската империя. Следва пиротехника в Белгия и открива предприятие за производство на взривни материали и оръжие в София.[1] В Белград заедно с Димитър Ризов, Кръстьо Ножаров, Михаил Ставрев (Хальо) и братята си Никола и Димитър (Денчо) Тюфекчиеви организира опит за убийството на Стефан Стамболов, но на 15 (27) март 1891 година вместо Стамболов е убит министър Христо Белчев, а Димитър Тюфекчиев е арестуван и по-късно убит.[2] След това Тюфекчиев бяга в Одеса, където със знанието на руските власти подготвя убийството на дипломатическия представител на България в Турция доктор Георги Вълкович. Подготвя двама терористи, които убиват доктора на 12 февруари 1892 в Цариград. Наум и Никола Тюфекчиеви са осъдени от османския съд като подбудители на атентата на по 15 години в затвор, но присъдата им не е изпълнена, тъй като не са екстрадирани от Русия. Изпратен е за кратко на заточение в Симбирск и получава месечна заплата от Руската държава.[3][4]

Тюфекчиев се завръща в Княжество България и се включва в дейността на Младата македонска книжовна дружина в периода 1892-1894 година. На 27 декември 1894 Тюфекчиев заедно с Димитър Ризов, Андрей Ляпчев, Тома Карайовов, Никола Наумов и Трайко Китанчев основават Братския съюз, година по-късно влял се в Македонската организация. На I конгрес на Македонските дружества Тюфекчиев е избран за подпредседател на организацията.

Наум Тюфекчиев успешно организира убийството на Стефан Стамблов на 15 юли 1895, след което е арестуван, но по-късно освободен.[5]

Чрез връзките си в двореца на Фердинанд I купува 4000 бракувани армейски пушки, 300 бомби и припаси и ги предава на Вътрешната македоно-одринска революционна организация през 1895 година. В София създава бомболеярна, където произвежда гранатите „македонки“, като за главен куриер на доставките в Македония се ползва Дончо Щипянчето. Тюфекчиев обаче спекулира със своето производство и Гоце Делчев и Гьорче Петров се отказват от услугите му.[6] Посредством Димитър Ляпов, Наум Тюфекчиев влиза във връзка с арменците Бедрос Парян и Армен Гаро, като с негово оръжие те се готвят да взривяват Отоман банк в Цариград. След това дейността му е забранена от българската власт.

Със Стоян Шангов издава през 1900 година вестник „Вечерна поща“, в която се допечатват редовно компромати. В следващите години с Борис Сарафов обмислят да отвлекат сина на богатия политик Иван Евстатиев Гешов, но планът се осуетява. От 1905 година влиза в контакт с болшевишки революционери и им препродава бомби. През 1906 година Тюфекчиев е замесен в международен скандал при пренасяне за оръжие в Русия.[7]

Некролог за Наум Тюфекчиев.

През 1908 година Наум Тюфекчиев се връща в Македония и се сближава с водачите на Младотурската революция Ниязи бей и Енвер бей. През 1915 година турската тайна полиция се свързва с Наум Тюфекчиев, с цел той да организира атентат в България, който да я тласне към съюз с Централните сили. Така от него е организиран атентатът в Градското казино, изпълнен от Червените братя на 31 януари 1915 година. При атентата загиват Никола Бояджиев, синът на началник-щаба на армията генерал Климент Бояджиев, дъщерята на военния министър генерал Иван Фичев Мара, Цветана Христова и художникът Петър Милев, а други 8 души са ранени.[8] След включването на България в Първата световна война прави дарение от над 5000 златни лева от името на Александър Тюфекчиев за възстановяване на институциите на Българската православна църква в Македония. На 25 февруари 1916 година по заповед на Тодор Александров Наум Тюфекчиев е убит от екзекутора на ВМОРО Туше Скачков на улица „Раковски“ с шест куршума в гърдите.[9]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Николов, Борис, „ВМОРО - войводи и ръководители“, София, 2001 г., стр. 173.
  2. Благов, Крум, „50-те най-големи атентата в българската история“, Убийството на Христо Белчев
  3. Благов, Крум..., Убийството на д-р Вълкович
  4. Марков, Георги. Покушения, насилие и политика в България 1878-1947. София, Военно издателство, 2003. ISBN 954-509-239-4. с. 48-52.
  5. Благов, Крум... Убийството на Стамболов
  6. Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, София, 1933, стр. 83.
  7. Николов, Григор, „Наум Тюфекчиев - най-известният български терорист“, в. „Сега“, 12.1.2002 г.
  8. Благов, Крум..., Атентатът в градското казино
  9. Мантов, Димитър. Пантеон на черното безсмъртие. Атентатите в България, Български писател, 1995, стр. 35.
     Портал „Македония“         Портал „Македония